Решение № 8232 от 18.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1594/2018 г.

Решение № 8232 от 18.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1594/2018 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс/ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. В. Търново при ЦУ на НАП срещу Решение № 479 от 11.12.2017 г. по адм. дело № 855/2017 г. по описа на Административен съд В. Т. /АСВТ/, Х състав.

С обжалваното решение по жалба на С. Б. Р. е отменен Ревизионен акт № Р-04001515010520-091-001 от 15.06.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП В. Т. в частта, потвърдена с Решение № 266 от 30.08.2016 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново и в полза на жалбоподателя са присъдени разноски в общ размер на 900 лева.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. На първо място, касаторът оспорва приетото от АСВТ изтичане на срока по чл. 109, ал. 1 от ДОПК във връзка със задълженията по РА относно 2009 г., като твърди, че преди датата на връчване на ревизираното лице на първата заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ - 10.02.2016 г., от страна на приходните органи са предприети действия с по-ранна дата. На второ място, поддържа, че необосновано съдът е отменил РА в часттта на задълженията по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2010 г. и 2012 г., като не е изложил конкретни мотиви по съществото на спора. Касаторът оспорва подхода на съда относно констатирано превишение на приходите над разходите в края на всяка една от процесните години, като счита, че този подход не съответства на събраните доказателства и изявленията на РЛ. Иска отмяната на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на С. Р. срещу РА. Претендира юрисконсултско възнаграждение за всички инстанции в размер на 4 032,00 лева.

Ответната страна - С. Б. Р., чрез процесуалния си представител адв. Г. Г. оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на обжалваното решение. Претендира разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

1. Неоснователно е твърдението на касатора за допуснато от първоинстанционния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в липса на мотиви по съществото на спора. Видно от обжалваното съдебно решение съдът е установил фактическата обстановка съобразно приетите по делото дозакателства, като е изложил съображения относно липсата на материална законосъобразност по всеки един от спорните пунктове на процесния РА.

1. При постановяване на съдебния акт съдът е приложил правилно материалния закон и изводът за материална незаконосъобразност на РА относно задълженията по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2009 г., 2010 г. и 2012 г. е формиран при съвкупна преценка на доказателствата по делото.

На първо място, неоснователен е доводът, съдържащ се в касационната жалба за неправилност на решението в частта на отмяната на РА относно задълженията по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2009 г. Правилно, позовавайки се на чл. 114, ал. 1 от ДОПК, АСВТ е приел за начало на броене на преклузивния срок по чл. 109, ал. 1 от ДОПК момента на връчване на задълженото лице на първата ЗВР, което е осъществено на 10.02.2016 г., за която дата и приходните органи не спорят. Без значение е твърдението на касатора, че са предприети действия за осъществяване на връчването на ЗВР на ревизираното лице към по - ранна дата, преди 31.12.2015 г. Релевантна е датата на връчване на ЗВР. Следователно, образуването на ревизия за установяване на задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ по отношение на С. Р. за 2009 г. след изтичане на 5-годишния срок по чл. 109, ал. 1 от ДОПК е съществено нарушение на административнопроизводствените правила и обуславя извода за незаконосъобразност на РА в тази му част. До същия краен правен извод е достигнал и АСВТ и в тази му част решението е правилно, като не е необходимо съдът да излага доводи по съществото на спора за този данъчен период.

На второ място, решението в частта на отмяната на РА за задълженията по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2010 г. и 2012 г. е правилно.

Ревизията е проведена по общия ред, а не по особения ред - чл. 122 и сл. от ДОПК. Следователно, при ревизия по общия ред превишението на разходите над приходите представлява единствено индиция за наличие на доход и ревизиращите органи са длъжни да установят размера му, източниците му, платец на дохода и дата на получаването му. В този смисъл обосновано съдът е заключил, че по отношение на приетия от приходните органи доход от друг източник по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ в размер на 17 446,16 лева за 2010 г. и в размер на 11 563,43 лева за 2012 г., не са установени всички изискуеми елементи - кога е получен, кой е платецът му, какъв е източникът.

Правилно съдът е обсъдил подхода на приходните органи за определяне на превишение на разходите над приходите за двата спорни периода -2010 г. и 2012 г. Както се установява от РД, за 2010 г. признатите постъпления са в размер на 20 400,15 лева, а разходите са в размер на 16 707,46 лева. За 2012 г. признатите приходи са в размер на 42 656,94 лева, а разходите са в размер на 14 295,77 лева, т. е. за двата периода е налице положително салдо. Отделно от това, в таблицата за годините са включени данни за начални и крайни салда на налични парични средства и средства по банкови сметки, но липсва анализ на документите, които са представени в рамките на ревизионното производство. В тази връзка обосновано съдът е приел, че приходните органи недопустимо са включили определени суми като налични парични средства в брой на базата на изявление на ревизираното лице, без да изследват всички събрани доказателства в рамките на ревизията /съобразно декларация на лицето на л. 172 от първа папка от приложенията по делото/. Във връзка с банковите сметки правилно АСВТ е посочил, че няма мотиви как е формирана началната и крайната сума по тях за отделните периоди, дали са налице внасяния и тегления от банковите сметки, кога, какви са сумите, от кого и др. Следователно, правилен и съответстващ на доказателствата по делото е изводът на съда за незаконосъобразност на РА относно задълженията по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2010 г. и 2012 г., като следва да се посочи, че лицето има доходи от трудови правоотношения, за които данъкът е заплатен авансово.

По тези съображения, касационната жалба е неоснователна и обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.

При този изход на спора, в полза на С. Б. Р. следва да се присъдят разноски за касационното производство в размер на 500 лева съгласно приложен списък за разноски и договор за правна защита и съдействие от 25.04.2018 г. Решението е правилно и в частта на присъдените в полза на лицето разноски за сумата от 900 лева видно от доказателствата за платена държавна такса в размер на 50 лева и уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за първата инстанция в размер на 850 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение