Решение № 5423 от 23.5.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Р. Раденков, подадена чрез пълномощника му адв. Бастрев, срещу решение 221 от 08.12.2022 г., постановено по адм. дело 311/2022 г. по описа на Административен съд Перник, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед 484з-2197/18.07.2022 г. на директора на Главна дирекция Жандармерия, специални операции и борба с тероризма на Министерство на вътрешните работи и е осъден да заплати разноските по делото. В касационната жалба се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК неправилност поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт. Излагат се подробни съображения в подкрепа на твърденията, включително относно незаконосъобразността на административния акт. Претендира се отмяна на съдебното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което се отмени оспорената заповед, както и се присъдят направените по делото съдебни разноски. Ответникът - директорът на Главна дирекция Жандармерия, специални операции и борба с тероризма /ГД ЖСОБТ/ на МВР, чрез процесуалния си представител Х. Стефанов, правоспособен юрист, оспорва касационната жалба по съображения, подробно изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на касатора. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Р. Раденков, против заповед 484з-2197/18.07.2022 г. на директора на ГД ЖСОБТ на МВР, с която на основание чл. 204, т. 3, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 194, ал. 2, т. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/, във връзка с т. 15, т. 19 и т. 20 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, чл. 203, ал. 1, т. 13 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение за заеманата от него длъжност старши полицай в група 05 от сектор 01 Патрулно-постова дейност и масови мероприятия от Зонално жандармерийско управление - София към дирекция Жандармерия при ГД ЖСОБТ. За да отхвърли жалбата срещу оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че същата е издадена от компетентен орган при спазване на формалните изисквания относно нейното съдържание по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Прието е от съда още, че в заповедта са изложени фактически и правни основания за издаването й, включително чрез позоваване на обобщена справка рег. 6809р-15841/11.04.2022 г., в която се съдържат всички установени в хода на образуваното дисциплинарно производство факти за поведението на държавния служител, съставляващи нарушение на служебната дисциплина, с посочени време, място и обстоятелствата, при които то е извършено и съответното за него дисциплинарно наказание. Съдът е приел също така, че заповедта е постановено и при липсата на допуснати нарушения на административно-производствените правила и спазена процедура по налагане на дисциплинарното наказание - спазен е срока по чл.195, ал. 2, във връзка с чл. 205, ал. 6 от ЗМВР, спазени са изискванията на чл. 206, ал. 1 и чл. 207, ал. 7, ал. 8, ал. 10 и ал. 11 от ЗМВР, както и е изяснена напълно фактическата обстановка на деянието /младши инспектор Р. Раденков е нанесъл побой спрямо лицето В. Арсов на обществено място, в следствие на което последният е получил увреждания причинили му болка и страдание/. При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът е приел, че не са оборени констатациите и мотивите на дисциплинарно-наказващия орган, включително че действията на служителя на МВР са станали достояние на широк кръг граждани, с което е бил уронен престижа на службата, поради което наказващият орган правилно е приел, че жалбоподателят е извършил деяние, несъвместимо с т. 15, т. 19 и т. 20 от Етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които е бил запознат на 05.09.2014 г., с което е извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР и е уронил престижа на службата. Прието е още, че наложеното наказание съответства на тежестта на нарушението, което се определя като тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, тъй е обвързано с нарушение на визираните в заповедта т. 15, т. 19 и т. 20 от Етичния кодекс за поведението на държавните служители в МВР и като резултат е довело до уронване престижа на службата. Според административния съд при налагане на наказанието наказващият орган е изпълнил и изискванията на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. При правилна преценка на доказателствата по делото, ценени в съвкупност, съдът е достигнал до верен извод, че дисциплинарното производство е проведено в сроковете по чл. 195, ал. 2, във връзка с чл. 205, ал. 6 от ЗМВР, като са спазени и изискванията по чл. 206, ал. 1 и чл. 207, ал. 7, ал. 8, ал. 10 и ал. 11 от ЗМВР - оспорващият е запознат с образуваното срещу него дисциплинарно производство, предоставена му е възможност да направи възражения, запознал се е с резултатите от проверката в обобщената справка, следователно не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Обосновано административният съд е приел, че описаните в оспорената пред него заповед факти са осъществени и доказани, както и правилно е приел, че заповедта е издадена при правилно приложение и тълкуване на материалния закон. От събраните по делото доказателства безспорно се установява описаното от дисциплинарно-наказващия орган нарушение, а именно че на 27.10.2021 г. пред автокъща Бостваст, [населено място], младши инспектор Раденков е упражнил физическа сила, като е нанесъл побой над лицето В. Арсов, вследствие на който същият е получил увреждания, причинили му болка и страдание, без опасност за живота. В тази връзка неоснователни и недоказани от доказателствата по делото са твърденията на касатора, наведени и пред първоинстанционния съд, че действията му са били извършени единствено при самозащита, тъй като Арсов е държал нож в ръка си. Тези оплаквания се оборват и от доказателствата по делото, включително и от сведенията, дадени от свидетеля очевидец О. Раденкова, която заявява, че лично не е видяла Арсов да държи нож, с който да е заплашвал Раденков. Следва да си има предвид също така, че по делото не се установяват обстоятелства, които да е възможно да оправдаят действията на държавния служител при наличие на задължение да съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме, да пази доброто име на институцията, която представлява и да насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си. Сочените от жалбоподателя касатор в настоящото производство, причини не са доказани и не изключват виновното му поведение, като безспорно е установено уронване на престижа на службата - деянието е извършено на публично място и е станало достояние и на обществото чрез средствата за масово осведомяване. Неоснователно е и възражението в касационната жалба, че съдът безкритично е възприел фактите, така както са установени от дисциплинарно-наказващия орган, като не е отчел и не е обсъдил показанията на свидетелката О. Раденкова, с единствения аргумент, че тя е съпруга на жалбоподателя. Както се посочи по-горе, твърдението за наличие и използване на нож от страна на Арсов и извършването на действия от страна на касатора при самоотбрана е недоказано от доказателствата по делото твърдение, което наред с останалите събрани доказателства обосновано е преценено от първоинстанционния съд като защитна и недоказана теза на жалбоподателя. Още повече, че в показанията си Раденкова изрично посочва, че не е видяла наличието на нож в ръката на Арсов, с който той да е замахнал в посока тялото на Раденков. Въпреки твърденията за различна фактическа обстановка, касаторът не е ангажирал доказателства оборващи установените от наказващия орган факти. Обосновани са и изводите на съда, че в рамките на дисциплинарното производство непротиворечиво е установено, че държавният служител е нанесъл побой спрямо лицето В. Арсов, в следствие на което последният е получил увреждания, причинили му болка и страдание, без опасност за живота. Поведението на Раденков се доказва и от представените по делото експертни справки, включително от протокол 356/21.12.2021 г. за извършена видео-техническа експертиза, протокол 355/20.12.2021 г. за извършена видео-техническа експертиза и протокол 25/14.01.2022 г. за извършена видео-техническа експертиза, както и свидетелски показания и други събрани доказателства, като ирелевантно за случая е обстоятелството, дали пострадалото лице е дължало пари на извършителя. В конкретния случай е безспорно установено, че държавният служител недопустимо е упражнил физическо насилие над В. Арсов. Това поведение на служителя законосъобразно е било квалифицирано като виновно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР - т. 15 Държавния служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме; т. 19 Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява; т. 20 Държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример, както обосновано е приел и административният съд. Извършените от касатора действия дават на обществото основание за неправилния извод, че поведението на полицейските служители не се подчинява на закона, а се мотивира от подбуди, при които съблюдаването на правовия ред не е от значение. Това, заедно с обстоятелството, че извършеното от касатора става достояние на широк кръг граждани, води до уронване престижа на полицейската институция и е основание действията му да се квалифицират като тежко нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, обосноваващо налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. По отношение приложението на материалния закон, правилно е прието от първоинстанционния съд, че с описаното изпълнително деяние, държавният служител е нарушил изискванията на т. 15, т. 19 и т. 20 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, като с нарушението на цитираните етични норми е осъществил и нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, за което с оглед уронването на престижа на службата, правилно е наложено най-тежкото наказание по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Правилно съдът е приел, че е осъществен квалифициращият признак - уронване на престижа на службата, според квалификацията по чл. 203, ал. 1, т. 13, за което наказващият орган в условията на обвързана компетентност следва да наложи най-тежкото наказание. В този смисъл, доводите на Р. Раденков в касационната жалба и в постъпилите писмени бележки относно налагането му на най-тежкото наказание уволнение, не са съобразени с обстоятелството, че неговото поведение не само е нарушение на етичните правила, за което е предвидено според чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР наказание порицание, а освен, че е несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, то е довело и до уронване престижа на службата. Деянието е станало известно на широк кръг от лица, както и широката общественост, чрез публикации в медиите, поради което не може да се възприеме възражението, че извършеното нарушение на служебната дисциплина не е тежко, съответно че не е спазено изискването на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. В тази връзка съдът е обсъдил нарушението на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, характера на деянието като тежко нарушение на служебната дисциплина, което уронва престижа на службата, като подробно го е разгледал и в контекста на Тълкувателно постановление 3/07.06.2007 г. по тълк. дело 4/2007 г. на ВАС, като правилно е приел, че законосъобразно е наложено най-тежкото наказание. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо, правилно и постановено при отсъствието на наведените касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. При неоснователност на касационната жалба в полза на ответника следва да бъде присъдено заявеното в срок юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, което следва да бъде определено в размер на 50 лева, съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от Наредба за заплащане на правната помощ. По изложените съображения, Върховният административен съд, второ отделение,