Решение № 98 от 4.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8732/2011 г.

Решение № 98 от 4.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8732/2011 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Стайко Димитров Киришев от гр. Хасково против решение № 206 от 13.05.2011 г. на Административен съд - Хасково, постановено по административно дело № 874/2010 г. по описа на съда. Посочените в нея пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Искането е за отмяна на оспорения съдебен акт. Ответникът - директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Хасково, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение, поради което предлага оставянето му в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Оспореното с нея решение е валидно, допустимо и правилно, като не страда от твърдяните от касатора пороци, чието съществуване би обусловило наличието на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Производството пред Административен съд - Хасково е образувано по жалба на Стайко Киришев против решение № Ж-146-4/24.11.2010 г. на директора на РУСО - Хасково, с което е отхвърлена подадената по административен ред жалба от Киришев против разпореждане № 4301038502/10.06.2010 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" към РУСО - Хасково, с което на жалбоподателя на основание чл. 68, ал. 1-3 от КСО е отпусната на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Директорът на РУСО не е уважил възраженията на Киришев, че неправилно пенсионният орган не му е зачел като осигурителен доход полученото възнаграждение по граждански договор за периодите от 18.06.1998 г. до 31.03.1999 г. и от 01.05.1999 г. до 31.12.1999 г. съгласно представена осигурителна книжка, и, че неправилното зачитане на осигурителния му стаж го ощетява при изчисляване на индивидуалния му коефициент, а оттам и на размера на пенсията. Решението на Хасковския административен съд, с което жалбата до него е отхвърлена като неоснователна, е постановено в съответствие с доказателствата по делото и заключението на експертизата, както и относимата към тях материалноправна уредба, които обуславят направените изводи от съда. В хода на съдебно-административното производство безспорно е било установено, че Киришев като работещ по трудов договор с ТУДА - Хасково и ТДД - Пловдив е бил задължително осигурен за всички осигурителни случаи, поради което спрямо него е неприложим реда по чл. 13, ал. 1 от отменената понастоящем, но действала към спорните периоди Наредба за обществено осигуряване на лицата, упражняващи свободна професия или търговия или работещи без трудово правоотношение, по който е бил осигуряван от Държавната комисия по стоковите борси и тържища въз основа на сключен граждански договор. В случая е налице приложното поле на чл. 13, ал. 2 от същата наредба, съгласно която норма не подлежат на осигуряване по реда на ал. 1 лицата, които са осигурени за всички осигурителни случаи на друго основание върху месечно възнаграждение не по-малко от минималната работна заплата или са осигурени по раздел I от тази наредба. При установената липса на основание за осигуряване на Киришев по гражданския договор пенсионният орган законосъобразно при определянето на размера на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст не е взел предвид осигурителния доход за процесните периоди. С оглед горното е без значение дали завереният осигурителен доход за тези периоди е бил заличен, както и извършената поправка в осигурителната книжка, което се явява ирелевантно за изхода на спора. Проверяваният съдебен акт се основава на обоснована преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. Тезата на касатора за противното не може да бъде споделена. Неоснователни са касационните оплаквания за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са твърденията за необоснованост. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати в конкретния случай. Първоинстанционният съд (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспореният акт на администрацията и на обуславящите го такива) е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на оспорения административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата за казуса нормативна уредба е направен правилен краен извод за неоснователност на жалбата срещу процесното административно решение, като убедително са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи от жалбоподателя за неговата незаконосъобразност по смисъла на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. От гореизложеното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касатора, за неправилност на първоинстанционното решение и незаконосъобразност на потвърденото по същество с него решение на директора на РУСО - Хасково, не може да бъде кредитирана. Като е отхвърлил подадената до него жалба поради неоснователност, Хасковският административен съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1-во от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,