Решение № 5729 от 3.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 399/2010 г.

Решение № 5729 от 3.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 399/2010 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по касационна жалба на началника на Районно полицейско управление (РПУ) Козлодуй, против решение № 19/19.11.2009 г. по адм. д. № 421/2009 г. по описа на Административен съд - Враца. Въз основа на подборно изложени в жалбата доводи за неправилност на съдебния акт, се навежда основание по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1-во от АПК за касирането му. Ответникът - Тихомир Йошков Тодоров, чрез процесуалния си представител, поддържа становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава обосновано мнение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Адм. д. № 421/2009 г. по описа на Административен съд - Враца е образувано по жалба на Тихомир Йошков Тодоров, от с. Хайредин, област Враца, против заповед № 245/27.04.2009 г. на ВНД началника на РПУ Козлодуй, с която на основание чл. 172, ал. 1 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 171, т. 1, б. "б" от с. з. му е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "Временно отнемане на свидетелството за правоуправление на МПС до решаване въпроса за отговорността, но за не повече от шест месеца". С оспореното решение състав на Административен съд - Враца е обявил заповедта за нищожна по съображения, че е издадена от началника на РПУ Козлодуй без необходимата материална компетентност за това, т. к. към преписката не е представена министерска заповед, възлагаща му в контекста на предписанието на чл. 172, ал. 1 ЗДвП права да прилага ПАМ по този закон. Недоволен, началникът на РПУ Козлодуй оспорва решението. Представя заповед № Iз-1393/09.08.2007 г. на министъра на вътрешните работи, овластяваща определени категории длъжностни лица, в т. ч. началниците на РПУ да налагат ПАМ по чл. 172, ал. 1 ЗДвП. Атакуваното решение е постановено в нарушение на приложимия материален закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1-во АПК. Видно от данните по делото, срещу ответника по касационната жалба е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 567/24.04.2009 г. за това, че на същата дата около 00.00 ч. в с. Бутан, област Враца, по ул. "Петър Костов" е управлявал МПС с рег. № В 6835 СВ, и след извършена проверка от страна на контролните органи е изпробван с техническо средство Алкотест - Дрегер 7410 с фабр. № АRWА 0178, като уредът е отчел 0,55 % концентрация на алкохол в кръвта. С наказателно постановление (НП) № 567/09 от 2.06.2009 г. на началника на РПУ Козлодуй, на основание чл. 174, ал. 1 ЗДвП, на водача са наложени административни наказания "Глоба" и "Лишаване от правоуправление на МПС за срок от три месеца". НП е връчено на 16.06.2009 г. и няма данни да е оспорено по съдебен ред, при което на основание чл. 64, б. "б" ЗАНН следва да се счита за влязло в законна сила. С обжалваната пред Административен съд - Враца заповед № 245/27.04.2009 г. на ВНД началника на РПУ Козлодуй, фактът на управление на МПС след употреба на алкохол с концентрация над 0,5 % е квалифициран като виновно нарушение на разпоредбата на чл. 171, т. 1, б "б" ЗДвП и на Тихомир Йошков Тодоров е наложена предвидената ПАМ до решаване на въпроса за отговорността. Приложимата разпоредба на специалния закон дава възможност на органите, определени със заповед № Iз-1393/09.08.2007 г. на министъра на вътрешните работи, с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения, да прилагат ПАМ по отношение водач на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца. Необходима материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установено по надлежен ред управление на МПС при наличие на алкохол в кръвта над разрешения размер на концентрация. ПАМ е с превантивен характер и предназначението й е да осуети възможността на дееца да извърши други подобни нарушения. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, мярката се прилага под прекратително условие - "до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 6 месеца". Поначало административният акт, с който се прилага превантивна ПАМ предхожда наложеното на адресата административно наказание с правораздавателен акт на административнонаказателна юрисдикция (НП), като двата акта имат общ правопораждащ юридически факт - допуснатото закононарушение. Последното следва да е констатирано със съставен АУАН от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. При произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на административната отговорност на водача, или след изтичане на нормативноопределения срок, ПАМ следва да се счита за отпаднала с оглед настъпилото прекратително условие, с което е обвързано правното й действие. Поради това ирелевантно за спора е обстоятелството, че заповедта за налагането на ПАМ е връчена след издаване на НП, при условие, че мярката се търпи от датата на постановяване на акта - 27.04.2009 г. (Виж: чл. 172, ал. 5, вр. с ал. 2, т. 3 ЗДвП). По аргумент от разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 4 и т. 5, буква "а" се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност. С касационната жалба е представена заповед № Iз-1393/09.08.2007 г., с която министърът на вътрешните работи е делегирал правомощия на началниците на РПУ, като ги е упълномощил да налагат ПАМ по чл. 172, ал. 1 ЗДвП. С оглед така ангажираното писмено доказателство, министърът на вътрешните работи е възложил на йерархично подчинени органи, в т. ч. началниците на РПУ, да налагат ПАМ по ЗДвП. Оспорената заповед е издадена в изпълнение на тези именно правомощия, а наличието на нарочен акт за определяне на права на издателя на заповедта сочи, че констатираната от съда нищожност не съществува. Основание за нищожност на акта не може да бъде липсата на мотиви, която съдът е приел като допълнителен аргумент в подкрепа на възприетия правен извод. Фактът на допуснато административно нарушение е установен и същият е подведен под приложимата материалноправна норма за ангажиране на административната отговорност на жалбоподателя. След като органът е посочил в заповедта обстоятелства, които съставляват основание за издаването й по закон, те са достатъчни за налагането на ПАМ и издателят е изпълнил регламентираното с чл. 172, ал. 1 ЗДвП задължение за издаване на мотивиран административен акт. Следва да бъде отбелязано още, че липсата на подробни мотиви не може да се приеме за недостатък, водещ до недействителност на административното волеизявление. Нищожността предполага допуснатата незаконосъобразност да е предпоставена от толкова тежко, радикално и нетърпимо нарушение на законността, че актът е лишен от правно действие и не може да породи целените правни последици. Настоящият случай не е такъв - в заповедта изрично са цитирани приложимите законови разпоредби, а изложените в обстоятелствената част факти са достатъчни да индивидуализират нарушението и нарушителя. Въз основа на изложеното, съдебният акт следва да бъде отменен и при нормативно въведената с чл. 220 от АПК забрана за установяване на нови факти от касационната инстанция, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане и преценка на събраните доказателства. С оглед липсата на мотиви по съществото на оплакванията за незаконосъобразност на заповедта (извън приетата нищожност) и необходимостта от събиране на нови доказателства относно служебното качество на лицето, подписало акта (предвид обстоятелството, че подписът от името на началника на РПУ Козлодуй е положен със запетая), Върховният административен съд не може да разреши за първи път материалноправния спор за законосъобразността на произнасянето. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,