Решение № 9013 от 22.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16175/2010 г.

Решение № 9013 от 22.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16175/2010 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Лидия Венчова Стоянова, от гр. Благоевград против решение № 582/02.11.2010 г. по адм. дело № 796/2010 г. на Административен съд - Благоевград. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по жалбата, директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Благоевград не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. С решение № 582/02.11.2010 г. по адм. дело № 796/2010 г. Административен съд - Благоевград е отхвърлил жалбата на Лидия Венчова Стоянова, от гр. Благоевград срещу решение № 24/16.08.2010 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Благоевград и потвърденото с него разпореждане № 483/12.07.2010 г. на началник отдел "КПК" при ТП на НОИ. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че актовете на органите на НОИ са издадени в рамките на тяхната компетентност, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. По делото е установено, че Лидия Венчова Стоянова е записала детето си Божана Живкова Стоянова в детско заведение - Дневна детска ясла № 2 - гр. Благоевград. Детето е посещавало заведението за периода 23.09.2008 г. - 10.05.2009 г. С молба - декларация от 06.02.2008 г. жалбоподателката е поискала от ТП на НОИ - Благоевград изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете на основание чл. 53 от КСО, като е декларирала, че детето и Божана Живкова Стоянова не е настанено в детско заведение. За процесния период размерът на изплатените обезщетения възлиза на сумата от 1 708,12 лева. Настанено в детско заведение по смисъла на чл. 53, ал. 4 КСО е това дете, което е прието в детската ясла и не е отписано. Според чл. 19 и чл. 20, ал. 1 от Наредба № 26 от 18.11.2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях децата се приемат в детските ясли от директора на яслата, за което родителите представят молба, придружена от документите, изброени в чл. 20, ал. 1. В случая родителите са подали необходимата молба за приемането на детето в яслената група и между страните не се спори, че тя е била придружена с необходимите документи. Детето е записано в дневника на яслената група и е посещавало детското заведение. Паричното обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО се изплаща на майката в случаите когато отглежданото дете не е настанено в детско заведение, т. е. настаняването в детско заведение е правопрекратяващ юридически факт. Следователно, щом като детето Божана Живкова Стоянова е настанено в детско заведение, правото на майката Лидия Венчова Стоянова да получава парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО е прекратено от датата на настаняването. Фактът на недеклариране на новонастъпили обстоятелства от значение за отпуснатото обезщетението по чл. 53 от КСО, за което касационната жалбоподателка се е задължила със заявлението - декларация, не подкрепя развитата от нея теза за добросъвестност при получаването му. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение