Решение № 6287 от 12.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10208/2013 г.
ВАСII отделение12.05.2014 г.докладчик т Георги Чолаков
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 102 от 27.06.2013 г. постановено по адм. дело № 92/2013 г. по описа на Административен съд гр. Смолян. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 6287 от 12.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10208/2013 г., II о., докладчик председателят Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на РДНСК Южен Централен район срещу решение № 102 от 27.06.2013 г. постановено по адм. дело № 92/2013 г. по описа на Административен съд гр. Смолян. Претендира се неправилност на решението поради допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Оспорва се извода на административния съдия, че в процедурата по издаване на обжалваната заповед са допуснати съществени процесуални нарушения, касаещи немотивираност на акта. Възразява се и срещу приложението на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, като се твърди, че единствено в компетентността на главния архитект е да се произнесе по търпимостта на строежа; като същият представлявал допълващо застрояване и не бил допустим по действащия ПУП. Ответникът по касационната жалба взема становище за неоснователност на същата. Представителят на Върховна административна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд, второ отделение, намира, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата се явява неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение административният съд е отменил заповед № ДК-02-ЮЦР - 292 от 23.10.2012 г. издадена от началника на РДНСК Южен Централен район за премахване на незаконен строеж: "двуетажна пристройка към съществуваща сграда с външно стълбище", находяща се в УПИ XLI, кв. 48 по плана на гр. Девин, област Смолян, извършен от жалбоподателя без необходимите строителни книжа. За да постанови горепосочения правен резултат и обоснове незаконосъобразност на оспорената заповед, първоинстанционният съд е приел, че при издаването на заповедта са допуснати съществени процесуални нарушения доколкото същата е немотивирана и на следващо място е обосновал приложение на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, като е направил извод за търпимост на строежа. Решението е правилно като резултат, като изводите на административния съд от правна страна се споделят частично от касационната инстанция: Обосновано съдът е приел, че съгласно представените по делото доказателства, процесният обект е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, както и че същият е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Същият е извършен без необходимите строителни книжа - без одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж, в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Правилно Административен съд гр. Смолян е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в обема на правомощията му по чл. 225, ал. 1, вр. с чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ /действащи към датата на издаване на акта/, след изпълнение на процедурата по чл. 225, ал. 3 - издаден е констативен акт, в който е обективирано и онагледено фактическото положение. По отношение на извода на административния съд за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с немотивираност на заповедта, касационната инстанция не споделя същите. Фактическата обстановка се установява въз основа на анализ на преписката. Изрично в заповедта е индивидуализиран предмета на премахване, представляващ незаконен строеж по чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ поради липса на строителни книжа, в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. По търпимостта на строежа съгласно § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ: Касационната инстанция не споделя възражението на касатора, че единствено компетентният орган по отношение търпимостта на строежите е главния архитект на общината. Дали даден строеж е търпим или не, се извежда от съответния административен орган или съда, в производство по установяването на незаконен строеж и премахването му или забрана за ползуването му, поради което е неотносим факта дали е искано и издавано удостоверение за търпимост от съответния главен архитект. Издаденото такова удостоверение има задължителна сила само по отношение на съответните нотариални служби по прехвърлителни сделки. В тази насока ВАС споделя мотивите на административния съдия, че издаденото и приложено по делото становище на главния архитект на община Девин няма обвързваща доказателствена сила и ДНСК е следвало самостоятелно да извърши анализ на условията за приложението на същата разпоредба. Настоящата инстанция приема за основателен извода на първоинстанционния съд за приложимост на разпоредбата на § 16, ал . 1 ПЗРЗУТ: Макар да не е предвидено по плана допълващо застрояване, то е допустимо по закон - чл. 41, ал. 2 от ЗУТ. Съобразно цитираната разпоредба и да не е предвидено с действащия подробен устройствен план, допълващо застрояване се допуска с виза по чл. 140 от ЗУТ, ако постройките се застрояват свободно или допрени до сгради на основното застрояване. В случая строежът като допълващо застрояване е допрян до жилищната сграда като сграда на основно застрояване, поради което местонахождението му е съобразено с предвидените в закона предпоставки. И при първото и при второто разглеждане на спора са допуснати, изслушани и приети като доказателства по делото експертизи, съгласно които "техническите и конструктивни изисквания, допускащи съществуването на обекта, съгласно нормите на ЗТСУ и ЗУТ са спазени". ВАС не споделя възражението на касатора, че в мотивите си съдът се е позовал на извод на вещото лице от правна страна за търпимост на строежа без да изследва елементите на фактическия състав на § 16, ал . 1 ПЗРЗУТ. Дори и вещото лице в заключението си да е направило извод за търпимост на строежа, видно от заключението, вещото лице обосновава и че строежът е допустим по действащите ПУП и правила и нормативи действали по време на извършването му, като по отношение на годината на построяване са събрани достатъчно относими и допустими доказателства по спора. По делото няма спор, че сградата е строена без строителни книжа. § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ предвижда две кумулативно дадени предпоставки, за да се приеме, че даден строеж е търпим, ако същият е изграден до 7.04.1987 г.: 1. да е допустим по действуващите подробни градоустройствени планове и 2. по правилата и нормативите, действували по време на извършването им или съгласно този закон. Вещото лице в заключението си прави извод за допустимост на строежа, като съдът въз основа на същото е направил извод за търпимост на строежа съгласно § 16, ал . 1 ПЗРЗУТ. Изводите на касатора за недопустимост на строежа, не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Същият е упражнил правото си на участие в процеса, като е имал възможност да постави въпроси на експертизата съгласно възраженията си по спора. С оглед изложеното, спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна. Обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода от делото претенцията на пълномощника на ответника за присъждане на разноски е основателно. По делото обаче не са ангажирани доказателства за размера на сторените такива, поради което съдът не следва да ги присъжда. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение