Решение № 16615 от 15.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12068/2011 г.

Решение № 16615 от 15.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12068/2011 г., II о., докладчик съдията Ангел Калинов Производството е по чл. 208 и сл. АПК и е образувано по жалба на "Българска телекомуникационна компания" АД срещу решение № 62 от 23.06.2011 г. по адм. д. № 16/2011 г. на Шуменски административен съд, като се иска отмяна на същото и да се постанови ново, с което да се отхвърли жалбата против оспорената заповед или да се върне делото за ново разглеждане от друг състав. Ответницата по жалбата Николина Петкова взема становище да се потвърди решението. Останалите ответници не вземат становище. Заключението на прокурора е, че жалбата е основателна. Върховният административен съд - второ отделение приема, че касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С касираното решение Шуменският административен съд е отменил заповед № РД-25-1572/15.11.2010 г. на кмета на община Шумен, с която е одобрен проект за частично изменение на подробен устройствен план - план за регулация и застрояване за УПИ ХVI - 255а, кв. 20 по плана на с. Градище. За да постанови решението си съдът е приел, че при издаване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила - чл. 146, т. 3 АПК, което е достатъчно и самостоятелно основание за нейната отмяна. Независимо от това съдът е приел, че оспорената заповед е издадена и в противоречие с материалноправните разпоредби и в частност постановена в нарушение на разпоредбата на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ. Решението е правилно. Съгласно чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ влезлите в сила подробни устройствени планове могат да се изменят, освен на основание по ал. 1, и когато има съгласие на всички собственици на имоти по чл. 131, ал. 2, т. 1, както и на носителите на ограничени вещни права върху тях. В случая с изменението на регулацията се променя регулационната граница с имота на ответниците по касационната жалба Николина Петкова, Галина Николова и Николай Николов, но те не са давали съгласие за процесното изменение. При това положение правилно съдът е отменил незаконосъобразната заповед, поради което решението следва да се остави в сила. Неоснователно е оплакването за недопустимост на решението, тъй като се е произнесъл по недопустима жалба. Съобщението за административният акт е до тримата жалбоподатели с писмо с обратна разписка, но е прието само от един от тях. Правилно съдът е приел, че същото не е редовно и не е започнал да тече срока за обжалване, което прави жалбата допустима, а така също и решението. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд - второ отделение,