Решение № 13521 от 17.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7744/2013 г.

Решение № 13521 от 17.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7744/2013 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Грийн сити-2004" ООД, гр. София, представлявано от управителя Петър Ексенчов Благоев и чрез процесуалния представител адв. Евгения Дашина, против Решение № 2349/10.04.2013 г., постановено по адм. д. № 9954/2012 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Грийн сити-2004" ООД против Решение № 413 от 19.07.2012 г. на Столичен общински съвет (СОС), в часта му относно УПИ III-999, кв. 25, нанесен в КК с инд. № 68134.4356.118, включен в УПИ II - за озеленяване с режим на Тго, кв. 25, м. "Люлин", 2-ри микрорайон, гр. София. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, но неправилно и незаконосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните е достигнал до неверни правни изводи. Основателен е касационният довод, че съдът, на осн. чл. 146 АПК, е следвало да провери компетентността на административните органи, участвали в производството по издаването а оспорения административен акт, да провери дали са спазени административно-производствените правила, както и съответства ли акта на мателиалния закон и като цяло на целта на закона. Касае се за изработване на ПУП - ПР и режим на застрояване за преструктуриране на жилищен комплекс за ЖК "Люлеин-2" и план-схеми по чл. 108, ал. 2 ЗУТ. Съгласно чл. 124, ал. 1 ЗУТ (редакцията към момента на издаването на административния акт), изработването на ПУП се възлага от кмета на общината, от областния управител, от министъра на регионалното развитие и благоустройство или други лица, определени в закон. Ноторно е, че главният архитект не е от този кръг лица за настоящия казус. На стр. 266 от делото е приложена заповед № РД-09-50-514/31.03.2010 г-, от която се установява, че изработването на процесния ПУП е възложено от главния архитект на Столична община. От съдържанието на заповедта може да се предположи, че кметът му е делегирал права, тъй като е упомената заповед № РД-09-3345/29.05.2008 г. на кмета на СО, но същата не е приложена от органа и не е изискана от решаващия съд, поради което не може да се установи по безспорен начин дали компетентен орган е извършил това възлагане. Видно от съдържанието на същата заповед е и, че процесният ПУП е в изпълнение на предвижданията на ОУП, което обстоятелство също не е изследвано и липсват доказателства, от които настоящата инстанция да извърши контрола за законосъобразност, който АПК (чл. 146) и ЗУТ (арг. от чл. 134, ал. 3) повеляват. Не е и "лице, определено в закон" посочената в оспорения административен акт Постоянна комисия на СОС по устройство на територията, архитектурата и жилищна политика, цитирана както в акта, така и в заповедта на гл. архитект, касателно възлагане изработването на ПУП. Писмо № 6602-667 от 14.09.2009 г. за решението на тази комисия също не се намира по делото. Съгл. чл. 125, ал. 1 ЗУТ проектите за ПУП се изработват въз основа на задание, съставено от възложителя (ал. 2) и заданието се придружава от информация за съществуващото положение и за действащите за съответната територия устройствени схеми и планове. Отново не може да бъде безспорно прието, че заданието е съставено от компетентен орган, тъй като (стр. 268) е изработено от отдел "Териториално планиране и ОУП" - ДАГ и е одобрено от главния архитект, а възложител е кметът. Не са налице доказателства и за достоверността на съответствието, изложено в това задание, със съществуващия ОУП, извадка от който не е изискана и приложена по делото. Следва да се вземе предвид и, че административният орган не е приложил и съдът не е изискал задължителния, съобразно нормата на чл. 108, ал. 2 ЗУТ, проект за вертикално планиране. Липсва и допълнена и преработена обяснителна записка, съобразно окончателния проект със съдържание по чл. 45, ал. 5 от Наредба № 8/14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове. При изработването на процесния план не са съобразени изискванията на чл. 22, ал. 6 и 7 ЗУТ, което е игнорирано от решаващия съд и е един от основните наведени доводи от касатора. Нещо повече - вещото лице, в приетата по делото СТЕ, дава заключение, че са налице свободни (неусвоени с обжалвания ПУП) параметри по отношение на плътност на застрояване, Кинт и озеленяване в размер на около 1/3 от допустимите с ИОУП/2009 г., както и, че имотът на жалбаподателя може да запази режима си на застрояване, регламентиран с предходния ПУП съгл. решение № 59 по Протокол № 24/30.03.2001 г. на СОС преди одобрението на ПУП с оспореното решение, съобразно правилата на чл. 22, ал. 7 предл. 2 ЗУТ. С оглед тази фактическа установеност, се налага правният извод, че не са събрани достатъчните доказателства, постановено е необосновано решение, при нарушение на съдопроизводствените правила. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, решението като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено, а делото - върнато на същия съд, за ново разглеждане от друг състав съобразно по-горе изложените мотиви. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав