Решение № 1589 от 8.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4899/2009 г.

Решение № 1589 от 8.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4899/2009 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на Окръжна прокуратура Пазарджик срещу решение № 95/23.02.2009 г. постановено по адм. дело № 713/2008 г. по описа на Административен съд-Пазарджик. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно по изложени съображения за нарушение на приложимия закон и поради съществено нарушение на процесуални правила - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав като прецени допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 191, ал. 2 във вр. с чл. 185, ал. 2 АПК образувано по протест на Окръжна прокуратура - Пазарджик е упражнил контрол за законосъобразност на чл. 45, ал. 1, т. 5 и ал. 4; на чл. 52, ал. 1 и ал. 2 и чл. 53, ал. 1 от Наредба за реда за придобиване на право на собственост и на ограничени вещни права, за предоставяне за управление, под наем и за разпореждане с имоти и вещи, собственост на Община Пазарджик и правомощията на кмета на общината и кметовете на кметствата, приета с решение № 188 от 30.10.2008 г. на Общински съвет гр. Пазарджик на основание чл. 8, ал. 2 от Закона за общинската собственост /Наредбата/. Преценявайки законосъобразността на обжалваните разпоредби от нормативния административен акт по изложените в жалбата съображения, че тези разпоредби противоречат на разпоредбите на чл. 34, ал. 4 и чл. 51, ал. 1-6 от Закона за общинската собственост/ЗОС/, съдът е приел, че жалбата е неоснователна относно оспорването на чл. 45, ал. 1, т. 5 и ал. 4 и чл. 52, ал. 1 и ал. 2, изр. 2 от Наредбата. Уважил протеста и отменил чл. 52, ал. 2, изр. 1 и чл. 53, ал. 1 от Наредбата. Обжалваното решение е правилно. На основание чл. 76, ал. 3 АПК общинските съвети издават нормативни актове, с които уреждат съобразно нормативни актове от по - висока степен обществени отношения с местно значение. Наредбата е издадена на основание чл. 75, ал. 3 АПК по делегация от разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от ЗОС за приложението на чл. 35 и чл. 51 от ЗОС - за реда за придобиване на право на собственост и на ограничени вещни права, за предоставяне на управление, под наем и за разпореждане с имоти и вещи - собственост на община Пазарджик и правомощията на кмета на общината и на кметовете на кметства. Преценявайки законосъобразността на оспорените разпоредби от Наредбата съдът обосновано е приел, че разпоредбите на чл. 45, ал. 1, т. 5 и 4 и чл. 52, ал. 1 и 2, изр. 2 от Наредбата не противоречат на чл. 34, ал. 4 и чл. 51, ал. 1-6 от ЗОС. Този правен извод е законосъобразен и обоснован. Настоящият състав споделя извода на АС-Пазарджик, че отмяната със ЗИД на ЗОС /ДВ, бр. 54/08 г./ на ал. 5 на чл. 34 от ЗОС, регламентираща реда за апортиране на имоти и вещи-частна общинска собственост, не означава, че законът не допуска въобще апортирането като форма на разпореждане с общинско имущество. Аргумент за този извод е разпоредбата на ал. 4 на чл. 34 ЗОС която допуска, освен изброените в нея форми на разпореждане с общинско имущество и "друг начин определен в закон". Неоснователен е и довода, че така записан текста на разпоредбата създава възможност апортиране на общинско имущество да се извърши във всякакъв вид търговски дружества. Възможността за апортиране на общинска собственост във всякакъв вид търговски дружества се ограничава от разпоредбата на чл. 72, ал. 1 от ТЗ. Тази разпоредба предвижда, че непарична вноска се прави от съдружник, съответно акционер, следователно апортиране на общинско имущество е възможно само когато акционер, респ. съдружник в търговското дружество е общината. Освен това поради естеството на апортната вноска визираните в наредбата дружества могат да бъдат единствено дружества с общинско участие в капитала. Законосъобразно е прието, че и оспорените ал. 1 и ал. 2, изр. 2 на чл. 52 от Наредбата не противоречат на чл. 35, ал. 5 от ЗОС. Чл. 52, ал. 1 от Наредбата предвижда продажба на недвижим имот - частна общинска собственост без търг или конкурс, на инвеститор, получил сертификат за инвестиция от първи клас, след решение на общинския съвет, съгласно годишната програма по чл. 4 от Наредбата. Разпоредбата е в съответствие с чл. 22а, ал. 1, т. 2 от Закона за насърчаване на инвестициите, съгласно който по искане на инвеститор, получил сертификат за клас инвестиция, може да се извърши продажба на недвижим имот-частна общинска собственият, без провеждане на търг или конкурс, след оценка и решение на общинския съвет. Второто изречение на ал. 2 на чл. 52 от Наредбата, кметът на общината да сключи договор въз основа на решението на общинския съвет, приповтаря нормата на чл. 22а, ал. 1, т. 2, предл. 2 от цитирания закон, поради което също е законосъобразна. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна и решението като правилно следва да се остави в сила.