Решение № 3382 от 5.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9522/2019 г.

Решение № 3382 от 5.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9522/2019 г., VIII о., докладчик съдията Станимира Друмева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Кашмеров, [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [адрес], подадена чрез пълномощника адвокат С. Р. от АК - С., против решение № 134 от 4.07.2019 г. на Административен съд - С., постановено по адм. дело № 195 по описа за 2019 г. на съда, с което е отхвърлена жалбата на К. Кашмеров против акт за установяване на публично държавно вземане № 10/12.03.2019 г., издаден от директора на областна дирекция на Д. фонд "Земеделие" - Я., за налагане на финансова. В жалбата са изложени доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че при издаването на акта за установяване на публично държавно вземане е спазен материалния закон и всички съществени административнопроизводствени правила. Според касатора административният орган и първоинстанционният съд неправилно тълкуват Наредба № 10/10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитие на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., като счита, че няма задължение всички плащания да са по банков път, а само тези, за които има издадена фактура. Твърди, че е направил договорената инвестиция по размер и в срок. Искането от съда е да постанови решение, с което да отмени оспореното първоинстанционно решение и вместо него да постанови друго, с което да отмени акта за установяване на публично държавно вземане като незаконосъобразен. Претендира присъждане на направените разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът - директорът на областна дирекция на Д. фонд "Земеделие" - Я., оспорва касационната жалба като неоснователна и недоказана в представен отговор по чл. 213а, ал. 1 от АПК, чрез пълномощника си юрисконсулт Рункова, и моли за оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение № 134/04.07.2019 г., постановено по адм. дело № 195/2019 г., съставът на Административен съд - С. е отхвърлил жалбата на К. Кашмеров против акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 10/12.03.2019 г., издаден от директора на областна дирекция (ОД) на Д. фонд "Земеделие" - Я., с който на жалбоподателя е определена финансова корекция в размер на 48 892 лв., представляващи първо и второ плащане по договор № 20/112/10955/13.05.2014 г., която подлежи на доброволно плащане в 14-дневен срок от връчването му, чрез превеждане на дължимите суми по банковата сметка на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ) - Разплащателна агенция (РА), ведно с дължимата лихва. За да постанови този резултат съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. За неоснователни са приети доводите на жалбоподателя, че АУПДВ е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. За да достигне до този извод съдът е приел, че административният орган е изпълнил задълженията при издаването на административния акт, регламентирани в чл. 26 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2007 - 2013 г. (Наредба № 9/03.04.2008 г.). Извършени са административни проверки, ползвателят на помощта е редовно уведомен за резултатите от същите и за това, че спрямо него се открива производство по издаване на АУПДВ. Съдът е изследвал предвидените в чл. 30а, ал. 1 от Наредба № 9/03.04.2008 г. задължения, обсъдил е събраните по делото доказателства и е изложил мотиви защо намира за правилен извода на административния орган, че К. Кашмеров, като ползвател по договора за отпускане на безвъзмездна финансова помощ, не е подал в срок уведомително писмо до РА съгласно приложение № 8 с необходимите документи съгласно приложение № 9, удостоверяващи покупка на заложената в бизнес плана и договора за финансово подпомагане земеделска техника, което е предпоставка РА да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законните лихви към тях съобразно чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9/03.04.2008 г. Решението е правилно. При разрешаването на спора съдът е установил релевантните факти в съответствие с доказателствата по делото, извършил е дължимата по чл. 168, ал. 1 от АПК проверка на акта и е достигнал до обоснован и правилен извод за неговата законосъобразност. Първоинстанционният съд правилно е съобразил, че условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ са уредени в Наредба № 9 от 3.04.2008 г. Съгласно разпоредбата на чл. 30а, ал. 1 от Наредба № 9/03.04.2008 г., в срок до пет месеца преди изтичане на срока по чл. 27 и след получаване на второто плащане по чл. 6, т. 2 ползвателите на помощта подават лично в съответното териториално структурно звено на ДФЗ уведомително писмо до РА съгласно приложение № 8 и прилагат необходимите документи съгласно приложение № 9. Видно от приложение № 8 към чл. 30 а от Наредба № 9/03.04.2008 г., уведомлението за поддържане икономическия размер на стопанството, не по-малък от този, за който е получено второто плащане, и за инвестиране на най-малко левовата равностойност на 2 000 евро от второто получено плащане за една или повече от дейностите, описани в договора за финансова помощ с ДФЗ за нуждите на земеделското стопанство включва количеството отглеждани животни по вид и брой по години и описание на инвестициите в дълготрайни материални и нематериални активи по вид инвестиция, цена в лева и данъчна оценка или оценка извършена от независим оценител. Изискуемите съгласно приложение № 9 документи, необходими при деклариране на инвестициите за най-малко левовата равностойност на 2 000 евро от второто получено плащане в случаите на подобряване механизацията на стопанството чрез закупуване на селскостопанска техника, машини, съоръжения и оборудване за нуждите на земеделското стопанство са: 1) договор за покупка на селскостопанска техника, машини, съоръжения и оборудване, 2) приемо-предавателен протокол, 3) свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника или на моторно превозно средство (в случаите, когато се изисква съгласно действащата нормативна уредба), 4) протокол образец 17 за проведена 72-часова проба на машините при експлоатационни условия (в случаите, когато се изисква съгласно действащата нормативна уредба). В чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9/03.04.2008 г. е предвидено, че в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщането на вече изплатени суми заедно със законните лихви към тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. Настоящият съдебен състав намира за правилен извода на решаващия съд, че в случая не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на акта. Противно на твърдяното от касатора, обжалваният АУПДВ е мотивиран в необходимата степен. Съдържа изложение както на фактическите основания за налагане на финансовата корекция - установени при извършените административни проверки след второто плащане неизпълнения на нормативни и договорни задължения, така и посочване на нарушените норми на чл. 30 а, ал. 1 от Наредба № 9/03.04.2008 г. и т. 4. 8., б. "д", т. 1 и "з" от договора с ДФЗ, послужили като основание за издаване на акта по чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9/03.04.2008 г., във връзка с чл. 20 а, ал. 5 от ЗПЗП. Правилни са и изводите на съда относно съответствието на АУПДВ с материалния закон. От доказателствата по делото се установява, че на 13.05.2014 г. е сключен договор между ДФЗ и К. Кашмеров за отпускане на финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" от ПРСР за периода 2007 - 2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, на основание чл. 21, ал. 2 от Наредба № 9/03.04.2008 г. Съобразно чл. 1. 1., 1. 2., 2. 1. и 2. 2. от договора, Фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ в размер на 48 892 лв. за изпълнение на всички инвестиции, основни дейности и цели, заложени в бизнес плана по проект № 01/112/07833 и включени в приложение 1 и 2, като същата се предоставя за период от пет години на два етапа - първо плащане в размер на 24 446 лв. (т. 2. 3.) и второто плащане в размер на 24 446 лв. при нарастване на икономическия размер на стопанството с 8, 25 икономически единици (т. 2. 4.). В приложенията, неразделна част от договора, ползвателят на помощта е заложил като инвестиции закупуване на микробус и цел - подобряване механизацията на стопанството чрез закупуване на трактор до 50 к. с. В т. 4. 8., б. "д", т. 1 и "з" е договорено, че Фондът изисква връщането на вече платените суми по първото и/или второто плащане, заедно със законната лихва към тях, считано от датата на получаването на плащането, когато ползвателят на помощта в срок не по-късно от четири години и шест месеца от сключване на договора не е инвестирал не по-малко от левовата равностойност на 2 000 евро от полученото второ плащане за закупуване на движими материални дълготрайни активи (машини, съоръжения, оборудване или специализирани транспортни средства) за нуждите на земеделското стопанство, а също и когато ползвателят не е подал уведомително писмо по чл. 30 а от Наредба № 9/03.04.2008 г. в срок до пет месеца преди изтичане на пет години от сключване на договора. В случая е безспорно установено, че ползвателят на помощта не е изпълнил визираните в чл. 30 а, ал. 1 от Наредба № 9/03.04.2008 г. и т. 4. 8., б. "д", т. 1 и "з" от договора задължения да подаде в срок уведомително писмо - приложение № 8 към наредбата, за изпълнение на поетите от него като земеделски стопанин договорни задължения, ведно с необходимите удостоверителни документи. Съобразно клаузите на договора, ползвателят се е задължил да извърши всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени в бизнес плана и описани в приложение 2 в срок до 4 години и 6 месеца от датата на подписване на договора, т. е. до 13.11.2018 г. След полученото второ плащане същият е следвало да реализира заложената в бизнес плана инвестиция - закупуване на трактор до 50 к. с. в срок до 13.11.2018 г. и да представи в срок до 13.12.2018 г. документите, удостоверяващи извършената инвестиция. Това договорно задължение не е изпълнено и не е декларирано от К. Кашмеров чрез подаване на уведомително писмо, ведно с изискуемите документи, посочени в приложение № 9 към наредбата. Такива документи в нормативно изискуемия обем не са подадени от него в установения срок до 13.12.2018 г. и до издаване на АУПДВ, поради което законосъобразно е прието, че не е изпълнил свои нормативни и договорни задължения след изплащане на финансовата помощ и е налице основанието по чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9/03.04.2008 г. за връщане на получените суми заедно със законните лихви към тях. С оглед на фактическите установявания обосновано е прието от съда, че представените от жалбоподателя в съдебното производство договор от 1.04.2019 г. за продажба на земеделска и горска техника - трактор марка HINOMOTO E 14 за сума от 4 100 лв., с купувач Кашмеров, предварителен договор за покупко-продажба на земеделска и горска техника от 25.10.2018 г. и приемо-предавателен протокол от 25.10.2015 г. за приемане на описания трактор по сключения предварителен договор, не удовлетворяват нормативните изисквания относно изискуемите съгласно приложение № 9 на Наредба № 9/03.04.2008 г. документи. Не са представени доказателства, че закупената техника е надлежно регистрирана с нов собственик получателят на помощта. Правилна е и преценката на съда, че в тях се съдържат взаимно изключващи се волеизявления относно датите на приемане на МПС – според приемо-предавателния протокол вещта по сключения предварителен договор е предадена на купувача на 25.10.2015 г., предварителният договор за покупко-продажба на същата вещ е от 25.10.2018 г., а съгласно договора от 01.04.2019 г. за продажба на земеделска и горска техника владението върху описания трактор се предава в момента на подписването му. Поради това, не следва да бъдат кредитирани като документи, удостоверяващи реализиране на инвестицията по договора в срок. Релевираните от касационния жалбоподател доводи за неправилност на съдебния акт поради неправилно тълкуване на разпоредби от Наредба № 10/10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитие на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР за периода 2014 - 2020 г. са неотносими към предмета на спора. Производството в случая е започнало по реда на Закона за подпомагане на земеделските производители, във връзка с Наредба № 9/03.04.2008 г., издадена на основание § 35, ал. 3 от ПЗР към ЗИД на ЗПЗП, по прилагането на ПРСР за периода 2007 - 2013 г. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени своевременно претендираните съдебни разноски, определени на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, в размер на 100 лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,