Решение № 13913 от 18.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1/2015 г.

Решение № 13913 от 18.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1/2015 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Иван Георгиев Сапунджиев против решение № 152 от 24.10.2014 г. по адм. дело № 218/2014 г. на Административен съд - Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата му против отказ на председателя на настоятелството на Народно читалище "Спасовица 2008", с. Николичевци да предостави достъп до обществена информация, поискана със заявление № 37/12.06.2014 г. и против решение № 160/07.11.2014 г., с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в първия акт и същият е допълнен в частта за разноските, като жалбоподателят е осъден да заплати на Народно читалище "Спасовица 2008", с. Николичевци. Жалбоподателят поддържа, че решенията са постановени в противоречие с материалния закон. Моли съда да постанови решение с което да осъди ответника да му предостави исканата информация и да отмени допълнителното решение в частта, в която е осъден да заплати на читалището сумата 200.00 лв. разноски по делото. Ответникът - председателят на настоятелството на Народно читалище "Спасовица 2008", с. Николичевци оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост на съдебното производство, поради липса на правен интерес от оспорване на административния акт. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: В частта, в която е оспорено решение № 152/24.10.2014 г. по адм. дело № 218/2014 г. касационната жалба е недопустима, като подадена след изтичане на нормативно установения срок за обжалване на съдебния акт. Решението е съобщено на жалбоподателя Сапунджиев на 29.10.2014 г. чрез адв. Тошев, процесуален представител на жалбоподателя в производството по делото (договор за правна защита и съдействие, пълномощно, протокол от съдебно заседание, проведено на 07.10.2014 г.). От датата на съобщаване тече предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок за касационно оспорване на акта. Този срок изтича на 12.11.2014 г. сряда, работен ден, а жалбата е подадена на 01.12.2014 г., както се установява от датата, поставена при постъпването й в деловодството на Административен съд - Кюстендил, така и от датата, поставена на края на жалбата при изготвянето й от жалбоподателя, т. е. повече от 10 дни по-късно. При тези факти настоящата инстанция приема, че касационната жалба е подадена след изтичане на срока за оспорване на решение № 152/24.10.2014 г. по адм. дело № 218/2014 г. на Административен съд - Кюстендил. Този срок е преклузивен и пропускането му, както в случая, погасява правото на жалба. Ето защо подадената след изтичане на срока частна касационна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото в тази част да бъде прекратено. В частта, в която се оспорва решение № 160/07.11.2014 г. по адм. дело № 218/2014 г. на Административен съд - Кюстендил, с което е отстранена очевидна фактическа грешка, допусната в първото решение и същото е допълнено в частта за разноските, като жалбоподателят Сапунджиев е осъден да заплати на читалище "Спасовица 2008" сумата 200.00 лв. разноски по делото, касационната жалба е допустима. Същата е подадена в срока по чл. 211 от АПК (актът е съобщен на жалбоподателя чрез адв. Тошев на 17.11.2014 г., а жалбата е подадена на 01.12.2014 г.) и от страна, за което съдебното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, касационната жалба против този съдебен акт е неоснователна. В частта, в която е отстранена допусната при постановяване на решение № 152/24.10.2014 г. очевидна фактическа грешка, оспореното решение е законосъобразно. Съгласно нормата на чл. 175, ал. 1 от АПК съдът по свой почин или по искане на страните може да поправи допуснати в решението очевидни фактически грешки. В случая след постановяване на решението съставът на Административен съд - Кюстендил констатира, че в диспозитива на решението и мотивите на акта погрешно е посочен номера на заявлението за достъп до обществена информация, подадено от жалбоподателя Иван Сапунджиев. От текста на съдебния акт се установява, че предмет на оспорване е отказ на административния орган да предостави информация по заявление вх. № 37/12.06.2014 г., а не както е посочено първоначално по заявление вх. № 36 от същата дата. Тази фактологическа неточност е отстранена с оспорения акт без да се променя волята, формирана от съдебния състав по съществото на правния спор. Ето защо не се налице основания за отмяна на решението в тази част. Същото е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. В частта, в която жалбоподателят е осъден да заплати на Народно читалище "Спасовица 2008" с. Николичевци сумата 200.00 лв. разноски по делото, касационната жалба също е неоснователна. Отговорността за разноски зависи от изхода на правния спор и възниква за страната, в чиято полза е постановен съдебният акт. В случая жалбата на Иван Сапунджиев против акта на председателя на Народно читалище "Спасовица 2008", с. Николичевци е отхвърлена с решение № 152/24.10.2014 г. по адм. дело № 218/2014 г. на Административен съд - Кюстендил, влязло в сила като неоспорено. Ето защо за ответника по жалбата е налице основание да получи направените по делото разноски съгласно чл. 143, ал. 4 от АПК. В случая искането за разноски на ответника е направено до приключване на устните състезания, като са представени доказателства за действително заплатените от страната разходи за един адвокат. При тези доказателства и съобразно изхода на спора, изводът на съдебния състав, че жалбоподателят следва да заплати на ответника направените в производството разноски, е в съответствие с нормативната уредба. Ето защо настоящата инстанция намира, че не са налице основания за отмяна на обжалваното решение в тази част. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решение № 160/17.11.2014 г. по адм. дело № 218/2014 г. на Административен съд - Кюстендил е постановено в съответствие с материалния закон. Не са налице основания за неговата отмяна, поради което същото следва да бъде оставено в сила. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,