Решение № 3343 от 11.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9640/2013 г.

ВАСI отделение11.03.2014 г.докладчик т Милена Златкова

Диспозитив

ОБЕЗСИЛВА решение от 31.01.2013 г. на Софийски градски съд, Административна колегия, постановено по адм. д. № 727/2006 г., в частта му, в която е отменен ДРА № 392/16.05.05 г., издаден от данъчен орган при ТДД - Кюстендил, потвърден в обжалваната част с решение № 3012 от 15.11.05 г. на директора на РДД - София, относно извършено преобразуване по реда на ЗКПО (отм.) на ФР за 2000 г., 2001 г., 2002 г. и 2003 г. и определените задължения във връзка с това в размер на 52 038.79 лв. и лихви в размер на 15 104.53 лв. и ПРЕКРАТЯВА делото в тази част. ОТМЕНЯ решение от 31.01.2013 г. на Софийски градски съд, Административна колегия, постановено по адм. д. № 727/2006 г., в частта му, в която е отхвърлена жалбата на ЕТ "Иван Влахов - Котлоремонт" със седалище и адрес на управление: с. Самораново, област Кюстендил, община Дупница, ул. "Александър Стоименов" № 8, вх. А, ет. 1, ап. 1 против ДРА № 392/16.05.05 г., издаден от данъчен орган при ТДД - Кюстендил, потвърден в обжалваната част с решение № 3012 от 15.11.05 г. на директора на РДД - София, относно отказано право на приспадане на данъчен кредит за разликата над 35 027.52 лв. до 79 062.11 лв. и за разликата над съответните лихви върху сумата 35 027.52 лв. до 36 740.06 лв., както и в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ ДРА № 392/16.05.05 г., издаден от данъчен орган при ТДД - Кюстендил, потвърден в обжалваната част с решение № 3012 от 15.11.05 г. на директора на РДД - София, относно отказано право на приспадане на данъчен кредит за разликата над 35 027.52 лв. до 79 062.11 лв. и за разликата над съответните лихви върху сумата 35 027.52 лв. до 36 740.06 лв. ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП - София да заплати на ЕТ "Иван Влахов - Котлоремонт" със седалище и адрес на управление: с. Самораново, област Кюстендил, община Дупница, ул. "Александър Стоименов" № 8, вх. А, ет. 1, ап. 1 разноски за двете съдебни производства в общ размер 6 235 лв. /шест хиляди двеста тридесет и пет лева/. ОСЪЖДА ЕТ "Иван Влахов - Котлоремонт" със седалище и адрес на управление: с. Самораново, област Кюстендил, община Дупница, ул. "Александър Стоименов" № 8, вх. А, ет. 1, ап. 1 да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП - София разноски за двете съдебни производства в общ размер на 300 лв. /триста лева/. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 3343 от 11.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9640/2013 г., I о., докладчик председателят Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по две касационни жалби - от директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Испиридонова и от ЕТ "Иван Влахов - Котлоремонт" със седалище и адрес на управление: с. Самораново, област Кюстендил, община Дупница, ул. "Александър Стоименов" № 8, вх. А, ет. 1, ап. 1, подадена чрез процесуалния му представител адв. Терзиева, срещу решение от 31.01.2013 г. на Софийски градски съд, Административна колегия, постановено по адм. д. № 727/2006 г. С касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП - София решението се обжалва в частта му, в която е отменен Данъчен ревизионен акт /ДРА/ № 392/16.05.05 г., издаден от данъчен орган при ТДД - Кюстендил. Твърди се, че решението е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон, т. е. визират се отменителните касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че реалността на доставките и начисляването на данъка от доставчиците не е доказано. Проверки в счетоводствата не са извършвани от вещото лице и неправилно са възприети заключенията на ССЕ. Представените доказателства относно доставчиците ЕТ "Ник Мит" и ЕТ "Алекс" са оспорени и автентичността им не е доказана. Неправилно съдът е приел, че задълженията по ЗДДС и ЗОДФЛ са погасени по давност. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди изцяло ДРА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - ЕТ "Иван Влахов - Котлоремонт" оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Терзиева и заявява претенция за присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. С касационната жалба на ЕТ "Иван Влахов - Котлоремонт" решението се обжалва в частта му, в която съдът е отхвърлил жалбата му против Данъчен ревизионен акт /ДРА/ № 392/16.05.05 г., издаден от данъчен орган при ТДД - Кюстендил. Твърди се, че решението е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон, т. е. визират се отменителните касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че всички определени с ДРА задължения са погасени по давност. По отношение на тях е изтекла абсолютната 10-годишна погасителна давност. Според касатора, решението противоречи на нормата на чл. 109, ал. 11 и ал. 12 ДПК и не е съобразено с ТР № 5/04 г. От основното заключение на вещото лице по ССЕ се установяват извършените от ревизираното лице последващи облагаеми доставки. Относно начисляването на данъка от доставчиците СГС не е съобразил приетото от Съда в Страсбург по делата "Булвес" АД срещу България и "Бизнес център за подпомагане" срещу България. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част, вкл. в частта му за разноските, и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени ДРА, както и да се присъдят направените разноски в пълния им размер. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП - София - оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Калоферова и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни срещу съответните части от подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятни за тях, са допустими. Предмет на съдебен контрол в производството пред СГС е бил ДРА № 392/16.05.05 г., издаден от данъчен орган при ТДД - Кюстендил, потвърден в обжалваната част с решение № 3012 от 15.11.05 г. на директора на РДД - София, с който: 1.е извършено преобразуване по реда на ЗКПО на ФР за 2000 г., 2001 г., 2002 г. и 2003 г.; 2. за данъчните периоди м. 01, 07, 12. 2000 г.; м. 03, 04, 05, 06, 08, 09, 10, 11 и 12 2001 г., м. 01, 02, 09, 10, 11, 12. 2002 г. и м. 02 и 07.2003 г. е отказан данъчен кредит в общ размер 79 062.11 лв. и е определено задължение за лихви в размер на 36 740.06 лв. Позовавайки се преди всичко на ССЕ, СГС е отменил частично ДРА относно отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчните периоди м. 01 и 07.2000 г.; м. 03, 04, 05, 06, 08, 09, 10, 11 и 12 2001 г.; 01, 02, 09, 10, 11, 12. 2002 г., м. 02 и 07.2003 г. в размер на 35 027.52 лв. и е отхвърлил жалбата в останалата част за разликата до 79 062. 11 лв. и разликата от съответните лихви до 36 740.06 лв.; приел е, че задълженията по ЗОДФЛ , свързани с преобразуването на ФР за 2000 г., 2001 г., 2002 г. и 2003 г, са погасени по давност, поради което е отменил ДРА и в тази част относно определените задължения в размер на 52 038.79 лв. и лихви 15 104.53 лв. Касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП е частично основателна, поради следните съображения: В частта по ЗКПО: Действително в констативната част на ДРА /т. 3 л. 16- л. 23/ данъчният орган е извършил увеличения на ФР по реда на ЗКПО за 2000 г., 2001 г., 2002 г. и 2003 г. с редица непризнати разходи и е формирал нова данъчна основа по чл. 21, ал. 1 ЗОДФЛ за доходите от дейност като ЕТ. В мотивите на акта е посочено, че така формираната данъчна основа ще бъде използвана за годишно данъчно облагане на доходите на физическото лице Иван Андонов Влахов по чл. 35 от ЗОДФЛ . Данъци по чл. 35 ЗОДФЛ на физическото лице за доходите му от дейност като ЕТ с ДРА не са определени. Този вид задължения не са включени в обхвата на ревизията с издадените Актове за възлагане на данъчна ревизия /АВДР/. Определените с ДРА данъчни задължения са подробно описани и изброени и в решението на директора на РДД /л. 2/. Ако бяха определени задължения за данък по чл. 35 ЗОДФЛ за доходи на лицето от дейността му като ЕТ, то ДРА в тази част би бил нищожен. С оглед на изложеното, незаконосъобразен е изводът на СГС, че определените във връзка с преобразуването на ФР задължения в размер на 52 038.79 лв. и лихви 15 104.53 лв. са погасени по давност. Тези суми не фигурират в ДРА като задължения, независимо от това, че жалбоподателят ги е посочил в жалбата си. Констатациите в ДРА относно формирането на ФР от дейността на ЕТ без да са определени във връзка с това данъчни задължения в разпоредителната му част не подлежат на самостоятелно обжалване. С оглед на изложеното, настоящата касационна инстанция намира, че решението в тази част е недопустимо, а за допустимостта му съгласно чл. 218, ал. 2 АПК при касационната проверка съдът е длъжен да следи служебно. Поради това и на основание чл. 221, ал. 3 АПК същото следва да бъде обезсилено, а производството по делото - прекратено. В частта по ЗДДС: ДРА е оспорен в следните части: За данъчния период м. януари 2000 г. Отказано е право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 109, ал. 12, т. 1 ДПК в размер на 8 000 лв. по фактура № 34/17.01.2000 г., издадена от ЕТ "Йордан Василев - Рилски", тъй като не е установено начисляването на данъка от предходния доставчик БЗНС "Никола Петков", който не е открит при извършената насрещна проверка и не е представил доказателства за реалност на доставката. За данъчния период м. юли 2000 г. Отказано е право на приспадане на данъчен кредит в размер на 2 400 лв. по фактура № 134/19.07.2000 г., издадена от ЕТ "Веста-94", на основание чл. 64, т. 2 вр. чл. 55, ал. 6 ЗДДС За данъчния период м. декември 2000 г. Отказано е право на приспадане на данъчен кредит в размер на 264.43 лв. по фактура № 1691/28.12.2000 г., издадена от ЕТ "Димитър Николов - Лидия", на основание чл. 64, т. 6 и чл. 55, ал. 6 ЗДДС За данъчните периоди м. март, м. април, м. май и м. юни 2001 г. Отказано е право на приспадане на данъчен кредит в размер 9 306. 40 лв. по фактура № 717/13.03.01 г., фактура № 710/20.04.01 г., фактура № 722/31.05.01 г. и фактура № 725/30.06.01 г., издадени от ЕТ "Райчо Йорданов - Еделвайс" на основание чл. 64, т. 2 вр. чл. 55, ал. 6 ЗДДС За данъчните периоди м. август и м. септември 2001 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 3733 лв. по фактури, издадени от "Алба 2001" ЕООД - № № 620/27.08.01 г., 641/31.08.01 г. и 642/30.09.01 г. на основание чл. 109, ал. 11 вр. ал. 12, т. 1 ДПК , тъй като доставчикът не е открит и не може да се установи начисляването на данъка и предмета на доставката. За данъчния период м. октомври 2001 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит по 5 фактури, издадени от ЕТ "Славчо Митров", на основание чл. 64, т. 2 вр. чл. 55, ал. 6 ЗДДС За данъчния период м. ноември 2001 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от ЕТ "Химремонт - Антон Ангелов", на основание чл. 109, ал. 11 вр. ал. 12, т. 1 ДПК За данъчния период м. декември 2001 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от ЕТ "Криси Турс", на основание чл. 109, ал. 11 вр. ал. 12, т. 1 ДПК За данъчните периоди м. януари и м. февруари 2002 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от ЕТ "Криси Турс", на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС За данъчните периоди м. септември, м. октомври и м. декември 2002 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от ЕТ "НИК МИТ", на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС За данъчния период м. ноември 2002 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит по две фактури, издадени от ЕТ "Алекс - Красимир Влахов", на основание чл. 64, ал. 1, т. 2 вр. чл. 55, ал. 6 ЗДДС . За данъчния период м. февруари 2003 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит по доставките от "Делтаком 2001" ЕООД, на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС За данъчния период м. юли 2003 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Трансгруп" ЕООД на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС Касационната жалба на ЕТ "Иван Влахов - Котлоремонт" е основателна, поради следните съображения: Според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение, основателно е възражението на жалбоподателя, заявено и в първоинстанционното производство за погасяване на задълженията по ЗДДС за процесните данъчни периоди до м. ноември 2002 г., поддържано и в настоящото касационно производство за погасяване на задълженията по ЗДДС за процесните данъчни периоди до м. юли 2003 г. Съгласно чл. 140 ДПК :

1

Публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, смятано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.

2

(преди допълнението в ДВ, бр. 42 от 2003 г.) С изтичането на 10-годишен давностен срок се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността. Съгласно чл. 74, ал. 1 ЗДДС регистрираното лице е длъжно да внесе определения по реда на чл. 73 данък в републиканския бюджет по сметка на съответната териториална дирекция на Националната агенция по приходите в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, за който се отнася данъкът. Следователно, за данъчния период м. ноември 2002 г. данъкът е следвало да се плати през м. декември 2002 г. Десетгодишният давностен срок започва да тече от 01.01.2003 г. и изтича на 01.01.2013 г. Задълженията за последния ревизиран период м. юли 2003 г. е следвало да бъдат платени през м. август 2003 г. По отношение на тях десетгодишният давностен срок започва да тече от 01.01.2004 г. и изтича на 01.01.2014 г. Доколкото се касае за абсолютна давност, това възражение следва да бъде съобразено и от касационната инстанция. Съгласно чл. 138, т. 3 ДПК публичното вземане се погасява по давност. Идентична е и разпоредбата на чл. 168, т. 3 ДОПК. По делото липсват данни за доброволно платени задължения. Тъй като давността е материалноправен институт, установяването на погасени по давност публични задължения с ДРА е основание за неговата материална незаконосъобразност и налага отмяната му. Независимо от изложеното, следва да се посочи, че незаконосъобразно правото на приспадане на данъчен кредит е отказано на основание чл. 64, т. 2 вр. чл. 55, ал. 6 ЗДДС За някои от доставките, във връзка с които доставчиците са намерени в хода на ревизията, и исканията за представяне на писмени обяснения и доказателства са им връчени, не е признато правото на данъчен кредит на получателя само на това основание. Основателен е доводът на втория касатор, че съдът е следвало да съобрази приетото от ЕСПЧ в решението му по делото "Бизнес център за подпомагане" срещу България от 18 март 2010 г. и решението по делото "Булвес" АД срещу България от 22.02.09 г., касаещи случаи на отказано право на приспадане на ДДС в периоди преди 01.01.2007 г. при действието на отменения ЗДДС, поради липсата на доказателства за начисляване на ДДС от доставчика. В т. 23 от първото решение е посочено, че единствената забележима разлика между двете дела е неяснотата дали доставчикът по това дело в крайна сметка е уредил задълженията си към държавния бюджет, свързани с извършено плащане на ДДС от страна на дружеството - жалбоподател. Независимо от това, съдът отбелязва, че това обстоятелство в крайна сметка зависи изцяло от действията на данъчните власти, които след като са открили пропуска на доставчика да изпълни изцяло и в срок своите задължения по отчитане и плащане на ДДС, биха могли да започнат данъчна ревизия и да предприемат действия срещу него с цел събиране на посочените плащания и лихвите. В т. 21 е цитирана т. 71 от решението по делото "Булвес" АД, която е в следния смисъл: Отчитайки цялостното и навременно изпълнение на задълженията за отчитане на ДДС от страна на фирмата жалбоподател, нейната невъзможност да осигури изпълнение на задълженията за отчитане на ДДС от страна на доставчика и фактът, че не е налице измама на системата за облагане с ДДС, за която фирмата жалбоподател е знаела или е имала начин да узнае, Съдът намира, че от фирмата жалбоподател не може да се изисква да носи всички последствия от ненавременното изпълнение на задължението за отчитане на ДДС от страна на доставчика, като й се откаже правото на приспадане на платеното ДДС и в резултат на това да й се наложи да заплати сумата на ДДС втори път заедно с лихвата. Съдът смята, че това е довело до изключително лично бреме върху фирмата жалбоподател, което е нарушило справедливия баланс, който трябва да се поддържа между нуждите на общия интерес и изискванията за защита на правото на собственост. В двете решения Съдът е приел, че е налице нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 по отношение на платеното ДДС. По отношение на по-голямата част от процесните фактури по делото на СГС е установено, че са включени в дневниците за продажбите на доставчиците за съответните данъчни периоди и ДДС по тях е намерил отражение в подадените справки-декларации, т. е. съществува голяма вероятност данъкът да е начислен и в счетоводствата на доставчиците като задължение към бюджета, макар че вещото лице в хода на съдебното производство по обжалване на ДРА е успяло да открие и провери счетоводствата само на някои от тях. В още по-голяма степен незаконосъобразността на отказа на данъчен кредит на това основание де отнася до недоказване начисляването на данъка от предходен доставчик - БЗНС "Никола Петков". Прекият доставчик е открит в хода на ревизионното производство представил е доказателства за реалност на доставката по издадената от него фактура и за начисляване на данъка. Това е установено и от вещото лице, което също е проверило счетоводството му. Правилни и законосъобразни са и изводите на първоинстанционния съд по отношение на събраните в хода на съдебното производство доказателства във връзка с реалността и на други доставки - свидетелски показания, доказателства за последваща реализация на стоките и услугите и изводите на вещото лице по назначената ССЕ /основно заключение/. С оглед на така изложените съображения, решението на СГС в частта му, в която е отменен ДРА относно отказан данъчен кредит в размер на 35 027.52 лв. и съответните лихви по описаните подробно в решението фактури, издадени от съответните доставчици, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК следва да бъде оставено в сила. В тази част първата касационна жалба е неоснователна. В частта му, в която е отхвърлена жалбата срещу ДРА относно отказано право на данъчен кредит за разликата над 35 027.52 лв. до 79 062. 11 лв. и разликата над съответните лихви върху сумата от 35 027.52 лв. до 36 740.06 лв., същото на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени РА. При този изход на спора, основателна е претенцията за разноски на втория касатор за двете съдебни производства. На първия касатор следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 7, ал. 1, т. 4 вр. чл. 8 от Наредба № 1/09.07.20014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Цитирани разпоредби

3