Решение № 12336 от 18.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 419/2015 г.

Решение № 12336 от 18.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 419/2015 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Адриана Михайлова Иванова и Михаела Венциславова Иванова, подадена чрез адв. Иван Атанасов Иванов-АК Варна, против решение № 2311/15.10.2014 г. по адм. д. № 1221/2014 г. на Административен съд - Варна. Излага твърдения, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Оспорва изводите на съда, че разпореждане № 386/13.07.2009 г., издадено от длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 КСО не е било отменено, както за липсата на причинно-следствена връзка между незаконосъобразните административни актове и моралните вреди на ищците. Изплатеното обезщетение по КТ няма връзка с предявения по делото иск. Иска да бъде отменено обжалваното решение и бъде уважената претенцията. Ответникът по касационната жалба - Национален осигурителен институт, редовно призован, не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, а по същество е неоснователна. По делото е установено, че е налице първата кумулативно предвидена предпоставка за отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно - отменен като незаконосъобразен административен акт. Обосновани правилен е изводът на съда, че доказателствата не изпълняват другите две предпоставки-настъпили за ищците вреди, които да са пряка и непосредствена последица от отменените актове. Разочарованието, изпитано от ищците от отменените актове, не надхвърлят чувството, което всеки би изпитал от акт, който не отговаря на неговите очаквания. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба и подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Пред Административен съд - Варна, е предявена искова молба от Адриана Михайлова Иванова и Михаела Венциславова Иванова, подадена чрез адв. Иван Атанасов Иванов - АК - Варна, срещу Националния осигурителен институт /НОИ/ относно обезщетение в общ размер на 50 000 лева за нематериални вреди по чл. 1 от ЗОДОВ във връзка с разпореждане № 386/13.07.2009 г. на длъжностно лице от РУСО - Варна, разпореждане № 384А/26.09.2009 г. на длъжностно лице при РУСО - Варна, решение № 6/09.11.2009 г. на директора на РУСО - Варна, разпореждане № 386Б/22.11.2011 г. на длъжностно лице при РУСО - Варна и решение № 2/30.12.2012 г. на директора на РУСО - Варна. С тези административни актове е отказано злополуката да бъде призната за трудова и те са били отменени като незаконосъобразни с влезли в сила съдебни решения. За да отхвърли предявените искове, съдът е приел, че доказателствата по делото установяват болки и страдания, но те са от загубата на техния любим човек. Не са доказани неимуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от решение № 6/09.11.2009 г. на директора на РУСО - Варна, разпореждане № 386А/26.09.2009 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, както и от разпореждане № 386Б/22.11.2011 г. на длъжностни лица от РУСО - Варна по чл. 60, ал. 1 от КСО и решение № 2/30.12.2011 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Варна. Законът не презюмира настъпването на вреди само поради факта на отмяна на даден административен акт. В тежест на ищците е да докажат, че неимуществените вреда са в причинно-следствена връзка с незаконосъобразните административни актове, посочени от тях като увреждане. В практиката си, Съдът по правата на човека приема, че за да се дължи обезщетение за нещастието и трудностите, те трябва да са преминали равнището на страданията, свързани и присъщи за дадена ситуация. В настоящото дело, ищците не доказват болки и страдания, които да надхвърлят обикновеното разочарование и възмущение, което всеки един човек би почувствал заради административен акт, който не уважава претенцията му. От фактическа страна по делото е установено, че ищцата Адриана Иванова е съпруга на починалия Венцислав Михайлов Иванов, а ищцата Михаела Иванова е негова дъщеря. Иванов е бил помощник капитан на кораб "Милин камък", собственост на "Параходство БМФ" ЕАД. На 14.04.2007 г. било установено, че той липсва на кораба, който е плавал в Черно море. Тялото му е било намерено на 20.06.2007 г. край бреговете на Украйна. Във връзка с разследването на злополуката от страна на РУСО - Варна, е бил съставен протокол № 11/10.07.2007 г. Въз основа на този протокол е било издадено разпореждане № 386/13.07.2009 г. и разпореждане № 386А/26.09.2009 г. и двете на основание чл. 60, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, с които злополуката не е била приета за трудова. С решение № 6/09.11.2009 г. на директора на РУСО - Варна е било оставено в сила разпореждане № 386А/26.09.2009 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване. Това решение е отменено с решение № 416/25.02.2010 г. по административно дело № 3174/2009 г. на Административен съд - Варна, 24 състав и преписката е била върната на органа за ново произнасяне. Съдебното решение е било обезсилено с решение № 8642/25.06.2010 г. на Върховния административен съд по административно дело № 5636/2010 г. и делото е било върнато на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. След новото разглеждане на делото е било постановено решение № 1922/21.07.2011 г. по административно дело № 2068/2010 г. на Варненския административен съд, с което е било отменено решение № 6/09.11.2009 г. на директора на ТП на НОИ - Варна. Последвало е ново разпореждане № 386Б/22.11.2011 г. на длъжностни лица от РУСО - Варна по чл. 60, ал. 1 от КСО, с което злополуката за пореден път не е била приета за трудова. Това разпореждане е било оставено в сила с решение № 2/30.12.2011 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Варна. Разпореждане № 386Б/22.11.2011 г. и решение № 2/30.12.2011 г. са били отменени с решение № 1121/26.04.2012 г. по административно дело № 605/2012 г. на Административен съд - Варна, като злополуката е била приета за трудова. Първоинстанционното съдебно решение е било оставено в сила от Върховния административен съд с решение № 16408/19.12.2012 г. по административно дело № 8028/2012 г. Обосновано административният съд е приел, че не е налице отменен като незаконосъобразен административен акт, от който за ищците да са последвали претендираните неимуществени вреди. Първоначално постановените административни актове - разпореждания на длъжностните лица по чл. 60, ал. 1 от Кодекса за социално осигурявани и решенията на директора на ТП на НОИ - Варна, които са били постановени във връзка с установяване на вида на злополуката, са били отменени, но преписката е била върната за ново разглеждане на административния орган. В този смисъл това не са административни актове, с които окончателно спорът да е решен по същество във вреда на ищците. След новото произнасяне на административния орган, съдът е отменил отново издаденото решение на директора на ТП на НОИ - Варна, но е решил сам спора по същество и е признал злополуката като трудова. В този смисъл произнасянето на съда е заместило издадените от административния орган актове и е удовлетворило исканията на жалбоподателите. Правилно съдът е посочил, че вредите, предмет на предявения иск се изразяват в притесненията на ищците от продължилото във времето административно производство и от очакването да получат благоприятен за тях резултат. Това не са неимуществени вреди, причинени пряко и непосредствено от отменените като незаконосъобразни актове. Те са следствие от сложната фактическа обстановка, която административният орган е бил длъжен да изследва и от трудността при установяване на конкретната трудова злополука, предвид факта на настъпването и преди дълъг период от време, на кораб, в открито море. С оглед изложените съображения, административният съд е постановил обосновано решение, след подробно изясняване на фактите по делото и при правилно прилагане на материалния закон. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,