Решение № 273 от 11.1.2023 г. на ВАС, VI о.
ВАСШесто отделение11.01.2023 г.докладчик Добромир Андреев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 121/09.05.2022 г. по адм. дело 73/2022 г. на Административен съд Велико Търново.
ОСЪЖДА А. Ламбева- Хубанова, Р. Русев и Н. Николаев, представлявани от адв.Ц. Димитрова, да заплатят на ТП на НОИ- Велико Търново сторените по делото разноски в размер на 200 / двеста / лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: /п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ Членове: /п/ ДОБРОМИР АНДРЕЕВ /п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА
Мотиви
Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс / АПК /. Образувано е по касационна жалба на А. Ламбева Хубанова, Р. Русев и Н. Николаев, всички действащи чрез процесуален представител адвокат Ц. Димитрова, срещу Решение 121/09.05.2022 г., постановено по административно дело 73/2022 г. по описа на Административен съд Велико Търново. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 110 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложените в касационната жалба доводи се иска отмяна на решението. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба директорът на ТП на НОИ- Велико Търново, чрез ст. юрисконсулт М. Василева, в писмен отговор оспорва изцяло касационната жалба и моли първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. Претендира разноски по делото в размер на 200 лева, прилагайки списък по чл.80 от ГПК. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че административният съд е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства и е изследвал законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, достигайки до обосновани изводи за основателност на съдебното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С Решение 121/09.05.2022 г. по адм. дело 73/2022 г. Административен съд Велико Търново е отхвърлил жалбата на членовете на ТЕЛК към МБАЛ - Павликени ЕООД - А. Ламбева Хубанова, Р. Русев и Н. Николаев срещу Решение 1012-04-185#1/06.01.2022 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт / ТП на НОИ / - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата им срещу Разпореждане РО-5-04-01033865/15.11.2021 г. на ръководителя на КР на ДОО при същото ТП на НОИ, с което е разпоредено лицата да внесат сумата по Ревизионен акт за начет РМ-5-04-01024290/27.10.2021 г. в размер на 1220.81 лв., от които 1100.24 лв. главница и 120.57 лв. лихва. Първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден в рамките на материалната компетентност на органа, в установената форма, като са спазени административнопроизводствените правила, регламентирани с разпоредбите на КСО и АПК и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на оспорения акт. Освен това административният орган е изложил в пълнота фактите за конкретния случай, които изцяло се подкрепят от представената административна преписка и не се оборват от събраните в съдебното производство доказателства. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото е установено, че д-р А. Ламбева Хубанова, д-р Р. Русев и д-р Н. Николаев са били членовете на ТЕЛК към МБАЛ- Павликени ЕООД. В това си качество са издали ЕР 1200 от заседание 107/08.06.2020 г., с което на освидетелстваното лице П. Петрова е определена оценка на работоспособността 72 % трайно намалена работоспособност и срок на определения процент 3 г.. С ЕР 3013 от заседание 210/04.11.2020 г. на специализиран състав на НЕЛК по хирургични, ортопедични и ССЗ, е отменено горното ЕР на ТЕЛК и медицинското досие е върнато за ново освидетелстване. Изложени са мотиви, че за паралитичен илеус, преодолян медикаментозно не се следва % ТНР. Не е провеждана консултация с нефролог, липсват изследвания в подкрепа на диагнозата [диагноза]. Връщането на медицинското досие е обусловено от липсата на достатъчно данни за оценката на ЕР на ТЕЛК на бъбречното страдание. При новото произнасяне, с ЕР 0649 от заседание 089/25.05.2021 г. на алтернативен състав на ТЕЛК към МБАЛ - Павликени ЕООД на П. Петрова е определена оценка на работоспособността 50 % ТНР със срок 3 години от датата на инвалидизиране 11.11.2014 г. След постановяване на ЕР 3013 от 04.11.2020 г. на НЕЛК с Разпореждане Ц1011-04-3439#1/15.12.2020 г., на основание чл. 95, ал. 2 от КСО /отм./ личната пенсия за социална инвалидност на Петрова е спряна. С Разпореждане 2151-04-2005#1/15.07.2021 г., на основание чл. 90а, чл. 96, ал. 1 , т. 4 от КСО и чл. 30, ал. 3 от НПОС от 01.07.2020 г., личната социална пенсия за инвалидност на П. Петрова е прекратена, тъй като лицето не отговаря на условията по чл. 90а от КСО право на социална пенсия за инвалидност имат лицата, навършили 16 год. възраст, с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане повече от 71 %, на които не е отпусната друга пенсия, включително от друга държава. Със Заповед ЗР-5-04-00985587/30.08.2021 г. на ръководителя на ТП на НОИ Велико Търново, на основание чл. 107 от КСО, е възложена частична ревизия на разходите на ДОО за отменен акт на ТЕЛК при МБАЛ - Павликени ЕООД. След приключване на ревизията е издаден Ревизионен акт за начет РМ-5-04-01024290/27.10.2021 г. Установено е наличието на неправомерно изплатени суми на г-жа Петрова за периода от 01.07.2020 г. до 31.12.2020 г. С оглед на това е издадено и Разпореждане РО-5-04-01033865/15.11.2021 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ Велико Търново, с което, на основание чл. 110, ал. 3 от КСО на членовете на ТЕЛК към МБАЛ - Павликени ЕООД, издали отмененото ЕР, е разпоредено да възстановят солидарно сумата по акта за начет, в размер на 1220,38 лева. Разпоредбата на чл. 110, ал.1, т.1 КСО предвижда възможност на контролните органи на Националния осигурителен институт да съставят на физическите лица или юридическите лица ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актове на медицинската експертиза, които са отменени, поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. Анализът на разпоредбата налага установяването във всеки конкретен случай на обстоятелството дали отмяната на решенията на ТЕЛК/НЕЛК се дължи на нарушение на нормативни разпоредби по издаването им. Действително, както е прието и в актуалната съдебна практика, тези решения имат характер на експертиза/оценка на здравословното състояние, а различният подход и субективизъм на експертите от ТЕЛК и НЕЛК при определяне на установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловения функционален дефицит, с оглед наличната медицинска документация, не може да обуслови ангажиране на отговорността на членовете на ТЕЛК при отменено тяхно решение на база субективни критерии. Субективната преценка, извършвана в рамките на определените медицински знания и/или в зависимост от професионалната подготовка на членовете на ТЕЛК, може да бъде различна от професионалната преценка на НЕЛК, която инстанционно контролира правилността на професионалните изводи и може да ги променя, без да са налице нарушения на нормативни разпоредби по издаването на решението. Отчитайки правната природа на актовете на медицинската експертиза, при установяване степента на трайно намалената работоспособност участващите в колегиалния орган експерти не действат при условията на дискреция, а в рамките на обвързана компетентност. Принципите и критериите на медицинската експертиза и редът за нейното извършване са определени в приетата, на основание чл. 101, ал.7 от Закона за здравето, Наредба за медицинската експертиза. Съгласно чл. 63, ал.1 от НМЕ, установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловения функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно приложение 1. Несъобразяването с отправната точка, предвидена в Приложение 1 Отправни точки за оценка на трайно намалената работоспособност и на вида и степента на увреждането в проценти при експертизата на работоспособността, извършвана от орган на медицинската експертиза, представлява нарушение на материалноправни (нормативни) разпоредби при издаване на акта по смисъла на чл. 110, ал.1, т.1 КСО, което е основание за съставяне на ревизионен акт за начет, щом въз основа на незаконосъобразното експертно решение на ТЕЛК е била изплащана лична пенсия за социална инвалидност. Настоящият касационен състав обаче отбелязва, че в качеството на професионална оценка на трайно намалената работоспособност /ТНР/, решенията на ТЕЛК/НЕЛК се базират на преглед и оценка на медицинската документация, преглед на лицето и на всички относими за здравословното му състояние доказателства и обстоятелства за формиране на извода за ТНР. Когато членовете на ТЕЛК са постановили решението си без да съобразят медицинската документация или липсата на такава, която е относима и задължителна към оценката на ТНР, когато са направили изводи в колизия с правилата на медицинската логика и начин за оценка на трайно намалената работоспособност, както и когато не са спазени административнопроизводствените правила по отношение формата и съдържанието на решението, тогава може да се констатира нарушение на нормативни разпоредби по издаването му. Именно такива нарушения са допуснати в конкретния случай. Както в експертното решение на НЕЛК е изрично посочено, дадената оценка на неработоспособността е необоснована, тъй като в медицинското експертно досие липсват данни за както стари, така и актуални образни изследвания/рентгенографии, CT и/или MRI, така функционални (ЕМГ) изследвания в подкрепа на диагнозата . В конкретния с случай съобразно т. IV от Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на ТНР, при наличие на две или повече увреждания, за всяко от които е посочен отделен процент, и най малко две от тях са с определен процент РНР /вид и степен на увреждане 50 или над 50 на сто, независимо дали са за заболявания от общ характер, или за заболявания с причинна връзка, оценката на ТНР/ вида и степента на увреждане се определя, като се взема най високият процент по съответната отправна точка на най тежкото увреждане. Към него се прибавят 20 на сто от сбора на процентите на всички съпътстващи увреждания. В ЕР 3013/04.11.2020 г. на НЕЛК е отбелязано, че за паралитичен илеус преодолян медикаментозно не се следва % за ТНР, а и в медицинската документация липсват обективни данни за чести илеуси, които да обусловят % ТНР. Обосновано административният съд е приел, че е налице щета за ДОО, която е в причинна връзка с дейността на ТЕЛК при МБАЛ - Павликени ЕООД. Параметрите на претърпяната вреда са точно определени по основание и размер и правилно е ангажирана имуществената отговорност на причинилите я лица. Неоснователни са доводите, за нищожност на експертното решение на НЕЛК поради издаването му след срока по чл. 113, ал.1 от Закона за здравето. Визираната хипотеза не е осъществена, тъй като административното производство пред НЕЛК е започнало по жалба на медицинската комисия на НОИ по реда на чл. 98, ал.4 КСО и е реализирано в съответствие с административнопроизводствените правила. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение, настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като валидно, допустимо и правилно, същото следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора основателна е и своевременно заявената акцесорна претенция на ответника директора на ТП на НОИ Велико Търново за заплащане на сторените съдебни разноски в размер на 200.00 / двеста / лева за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение