Решение № 5834 от 17.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8773/2015 г.

Решение № 5834 от 17.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8773/2015 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Тикет Про България" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Шандьор Петьофи"№ 25, подадена чрез процесуалния представител на дружество - адв. Донка Стоянова, срещу решение № 3582 от 22.05.2015 г., постановено по адм. дело № 12329/2014 г. по описа на Административен съд - София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на търговеца срещу заповед № 652/08.10.2014 г., издадена от председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП). Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за неправилност на съдебния акт поради необоснованост, противоречие с приложимия материален закон и допуснато нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на атакуваното съдебно решение и постановяване на ново такова, с което спорът да бъде решен по същество. Претендира присъждането на разноски за настоящата инстанция. Представя списък на разноските, направени пред ВАС. Ответникът - председателят на КЗП, чрез процесуалния си представител юрк. Костадинов, в отговор на касационната жалба, оспорва същата като неоснователна. Счита, че постановеното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Застъпва становище, че оспореното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. С оспореното решение АССГ е отхвърлил жалбата "Тикет Про България" ЕООД срещу заповед № 652/08.10.2014 г., издадена от председателя на Комисията за защита на потребителите, с която на основание чл. 68л, ал. 1, във вр. с чл. 68в, във вр. с чл. 68 г, ал. 1, от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 8, ал. 1 и ал. 2, т. 9 от Устройствения правилник на КЗП към министъра на икономиката и на нейната администрация и решение на КЗП по протокол № 32/18.09.2014 г. е забранено използването на нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 1 ЗЗП. За да постанови този правен резултат първоинстанционният съд е приел, че обжалваната заповед е законосъобразна - издадена е от компетентен орган, спазена е предвидената в закона форма, при издаването на акта е приложен правилно материалния закон, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същият е съобразен с целта на закона. Според съда налице са били материалните предпоставки за издаване на акта, тъй като потребителите не са информирани коректно при закупуването на билети от "Тикет Про България" ЕООД как следва да бъде възстановена сумата при евентуална отмяна на събитието и кой носи отговорност за това. Съдът е приел също така, че след като билетите са закупени от "Тикет Про България"ЕООД, то именно той дължи възстановяване на стойността им, без значение причината, поради която е отменено събитието. Правната сфера на потребителите е засегната съществено при формиране на отказ да бъде възстановена стойността на закупените билети. Поставени са условия от които зависи реализирането на това право. "Тикет Про България" ЕООД сочи, че задължението за възстановяване на сумите е на организатора "Симпъл Ивентс"ЕООД по силата на подписания на 19.02.2014 г. протокол. Дружеството разпространител е проявило недобросъвестност и професионална некомпетентност при уведомяване на потребителите за възникналото право на възстановяване на стойността на билетите и начина, по който то следва да бъде упражнено. Ирелевантно според съда е обстоятелството какви са договорните отношения между "Тикет Про България"ЕООД и "Симпъл Ивенст"ЕООД. Така мотивиран съдът е отхвърли жалбата като неоснователна. Решението е неправилно. Настоящият съдебен състав, като разгледа и обсъди доказателствата по делото и твърденията на страните, намира, че атакуваното решение е постановено в нарушение на материалния закон. Защитата на потребителите от нелоялни търговски практики е уредена в Глава четвърта, раздел IV на ЗЗП. Съгласно дефинитивната норма на чл. 68г, ал. 1 с. з. търговска практика, свързана с предлагането на стоки или услуги е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена. "Търговска практика" е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите /§ 13, т. 23 ДР на ЗЗП/. "Добросъвестност и професионална компетентност" е степента на специални познания, умения и грижи, които може да се очаква да бъдат притежавани и проявени от търговеца спрямо потребителя съгласно почтените пазарни практики и/или принципа за добросъвестност в сферата на дейност, упражнявана от търговеца /§ 13, т. 28 ДР на ЗЗП/. "Съществено изменение на икономическото поведение на потребителите" е използването на търговска практика, която намалява значително способността на потребителя да вземе информирано решение, което води до вземане на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на тази търговска практика/§ 13, т. 25 ДР на ЗЗП/. За да е налице нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 1 ЗЗП е необходимо наличието на следните кумулативни предпоставки: 1. използването на търговска практика по смисъла на § 13, т. 23 ДР на ЗЗП, свързана с предлагането на стоки и услуги; 2. тази практика да противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и 3. да променя или да е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засята или към когото е насочена. В настоящия случай, административният орган е описал по следния начин поведението на търговеца, което представлява нелоялна търговска практика: При закупуване на билети за дадено събитие потребителите сключват договор за продажба с разпространителя "Тикет Про България " ЕООД, а нямат договорни взаимоотношения с организатора "Симпъл Ивентс" ЕООД. В този смисъл "Тикет Про България " ЕООД, възползвайки се от обстоятелството, че има налични договорни взаимоотношения със "Симпъл Ивеитс " ЕООД, във вреда на интересите и същественото икономическо поведение на потребителя, цели да прехвърли отговорността си към организатора на концерта, за да се освободи от своята отговорност по договора за продажба на билети, сключен с отделните потребители. По посочения начин чрез публикуваната информация на Интернет страницата на "Тикет Про България' ЕООД относно определянето и излагането на условията за възстановяване на сумите за закупените билети за отмененото събитие на Kool & The Gang, потребителите са пренасочени към организатора "Симпъл Ивеитс " ЕООД. В последствие между двете търговски дружества е подписан Анекс № 4 от 09.01.2014 г. с който организаторът възлага на разпространителя възстановяването на сумите за билетите за отмененото събитие, като за начална дата е определена 27.01.20!4 г. и мястото, където ще се възстановяват сумите е офисът на "Тикет Про България" ЕООД, находя щ се в гр. София, ул. "Шандьор Петьофи" № 28 В Анекс № 4 от 09.01.2014 г. изрично е предвидено, че "Тикет Про Българня " ЕООД ще започне връщане на парите, само след пълното постъпване на дължимите към клиентите суми. по негова сметка. С оглед изложеното на 19.02.2014 г. между двете дружества е подписан Протокол, с който страните се споразумяват, че парите от билетите за отмененото събитие на "Коо! & The Gang" ще се възстановяват на потребителите от "Симпъл Ивентс " ЕООД. По посочения начин на действие "Тикет Про България" ЕООД излага неоснователно съображения и мотиви, с оглед на които търговецът определя условия и създава обективни пречки пред потребителите по сключения с тях договор за продажба на билети да им се възстановят своевременно съответните парични суми, вследствие на несъстоялия се концерт. Т. е. с други думи казано, за да изпълни своите задължения по договора за продажба за възстановяването на съответните парични суми. "Тикет Про България" ЕООД поставя ново условие, свързано с волята на "Симпъл Ивентс" ЕООД и момента на получаването на паричния превод по своята банкова сметка. С оглед на изложеното пред отделния потребител се поставят пречки и условия, определени по волята на трето по договора за продажба на билети лице. В случая взаимоотношенията между организатор и разпространител на билетите за даденото събитие не следва да касаят потребителите и пред тях е недопустимо да се поставят някакви условия или да се излагат пречки по отношение на правата им, които имат в това си качество. В този смисъл, разглеждайки сайта на търговеца, потребителите решават, че ще получат заплатените суми за закупените билети от организатора "Симпъл Ивентс " ЕООД, без проблеми и в кратки срокове. Подобна информация, при това в противоречие с договора с потребителите е и в противоречие с изискването за добросъвестност и професионална компетентност, както и отказът тези суми да бъдат възстановени на жалбоподателите в последствие. По този начин се променя или е възможно да се промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочено. Така описаната в заповедта търговска практика не попада в обхвата на чл. 68, ал. 1 ЗЗП. На първо място поведението на търговеца не може да се определи като поведение, противоречащо на изискването за добросъвестност и професионална компетентност. Търговецът е изпълнил всички свои задължения, произтичащи от сключените вече договори с потребителите за продажба на билети. Между разпространителят на билети и организаторът на концерта е сключен комисионен договор на 01.10.2013 г. По силата на чл. 9.1. от договора в случай, че поради някаква причина, събитието, предмет на настоящия договор, не се състои Доверителят / т. е. организаторът на събитието/ носи цялата отговорност за това, както пред всички свързани с организацията на събитието лица, така и пред лицата закупили билети, било то от Довереника /разпространителят/, негови партньорски каси или от Доверителя. А според чл. 9.2. Доверителят писмено определя правилата и сроковете за връщането на сумите на вече закупените билети, като сам носи цялата отговорност за физическото връщане на парите на клиентите, закупили билети, независимо от Довереника или от Доверителя. Съгласно чл. 348, ал. 1 от търговския закон/ТЗ/ с комисионния договор комисионерът се задължава срещу възнаграждение по поръчка на доверителя да извърши от свое име и за негова сметка една или повече сделки. Разпоредбата на чл. 349 ТЗ предвижда, че по сделката, сключена с трето лице в изпълнение на поръчката, правата и задълженията възникват за комисионера и когато той е съобщил на третото лице името на доверителя. Комисионерът е длъжен да изпълни задълженията и да упражни правата, породени от сделката с третото лице. А според ал. 4 на чл. 349 ТЗ доверителят може да упражни правата и да бъде принуден да изпълни задълженията към трето лице само след прехвърлянето им от комисионера. С разпоредбите на чл. 9.1 и чл. 9.2 от договора е прехвърлено изцяло от Довереника на Доверителя на задължението и отговорността за възстановяване стойността на билетите на потребителите, закупили билети, в случай че концертът не се състои поради някаква причина. В конкретния случай е налице хипотезата на чл. 349, ал. 4 ТЗ, следователно отговорността за възстановяване на стойността на билетите е на организатора, а не на разпространителя на билетите. "Тикет Про България " ЕООД добросъвестно е уведомявало на сайта си потребителите за стъпките и действията, предприети от организатора за възстановяване на стойността на билетите. Търговецът не би могъл да отговаря за недобросъвестното поведение, проявено от страна на организатора. За да се определи извършваната от него търговска практика като нелоялна е необходимо да е установено, че неговото конкретно поведение е недобросъвестно, а не поведението на трето лице. Поведението на касатора в случая е било съобразено с почтените пазарни практики и с принципа за добросъвестност в сферата на дейност, упражнявана от търговеца. Отделен е въпросът дали дружеството - разпространител на билети е следвало да уведоми потребителите преди или по време на сключване на договорите с тях, кой носи отговорността за възстановяване стойността на билетите, в случай на несъстоял се концерт и как точно ще става връщането на платените суми, както и дали дружеството е изпълнило това свое задължение. Доколкото обаче това поведение на касатора не се сочи от органа като нелоялна търговска практика, същото не следва да се коментира от съда. В противен случай би се стигнало до изменение или допълване на мотивите на акта от съда, което е недопустимо. В случая не е налице и последната предпоставка, визирана в разпоредбата на чл. 68г, ал. 1 ЗЗП използваната търговска практика да променя или да е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена. В заповедта не е посочено как се променя или как точно би могло да се промени икономическото поведение на средния потребител или казано по друг начин какво търговско решение е взел или би взел средният потребител в резултат на тази практика и което не би взел, ако тази практика не беше осъществена. Настоящата инстанция счита, че описаната в заповедта търговска практика, приложена от страна на касатора, не е довела, нито би могла да доведе по някакъв начин до промяна на икономическото поведение на средния потребител. Това е така, тъй като същата не намалява значително способността на потребителя да вземе информирано решение, което да води до вземане на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на тази търговска практика. С оглед изложените по-горе съображения използваната от касатора търговска практика, описана в обжалваната заповед, не може да се приеме за нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 1 ЗЗП. Ето защо като е счел, че е реализиран фактическия състав, възприет като основание за издаване на акта, съдът е постановил материално незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено, а вместо него - постановено друго, с което обжалваната заповед бъде отменена като незаконосъобразна. Предвид изхода на спора, претенцията на касатора за присъждане на съдебни разноски за настоящата инстанция е основателна. На касатора следва да се присъдят направените разноски за платената държавна такси в размер на 25 лева. Липсват доказателства за заплащане на договореното адвокатско възнаграждение в размер на 1026,54 лв. Представен е договор за правна помощ от 24.06.2015 г., в който е отбелязано, че договореното възнаграждение се заплаща по банков път или в брой не по-късно от последното заседание по делото. Не са представени обаче доказателства дали действително е заплатено адвокатското възнаграждение, не е посочен и начинът, по който е заплатено. С оглед изложеното на касатора следва да се присъдят само действителното направените разноски за платена държавна такса. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,