Решение № 6696 от 19.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4269/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на А. А. А. гражданин на Сирия, чрез адв. А. Сепетлиев срещу решение 2434/14.03.2025 г., постановено по адм. дело 330/2025 г. по описа на Административен съд гр. Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение 737/21.01.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България, с което му е отказан статут на бежанец и хуманитарен статут. Релевират се оплаквания за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон, което е отменително основание по чл.209, т. 3 АПК. В писмено становище, депозирано по делото от адв. А. Сепетлиев са развити оплаквания, че неправилно съдът е приел, че липсват предпоставките по чл. 8, ал.1 и чл. 9, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Иска се отмяна на обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България (ДАБ), чрез процесуалния си представител юриск. М. Кръстева, я оспорва и моли същата да се отхвърли като неоснователна, а обжалваното решение да се остави в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура в писмено заключение счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на А. А. А. гражданин на Сирия срещу решението на председателя на ДАБ първоинстанционният съд е приел, че то не противоречи на материалноправните разпоредби на ЗУБ и е в съответствие с неговата цел. От проведеното в административното производство интервю съдът е приел, че спрямо жалбоподателят не се установява да е било осъществено визираното в чл. 8, ал.1 ЗУБ преследване, релевантно за предоставяне на бежански статут. Изложено било от кандидата, че мотивите за напускане на страната му на произход са, че през 2020 г. бил арестуван от кюрдите, които искали да го мобилизират в тяхната армия, но бил освободен след една седмица след заплащане на глоба и след това не е бил арестуван и не е получавал призовка за влизане в редовната армия. Друг мотив, който жалбоподателят е изтъкнал съдът е приел, че това е, че в Сирия няма работа. Според съда без значение обстоятелството, че не е отбил военна служба и възможността да бъде призован, тъй като молителят не бил представил в хода на административното производство доказателства, установяващи, че е призован да служи в армията, вкл. и, че напускането на Сирия е пряко следствие именно от такова призоваване. Изтъкнато е в съдебното решение, че опасения от преследване и наказание поради дезертиране от военна служба сами по себе си не представляват основателни съмнения от преследване по смисъла на дефиницията, като съдът се е позовал на Наръчника по процедури и критерии за статут на бежанец на службата на Върховния комисар на ООН за бежанците. При липса на данни, че вследствие отказът от военна служба е строго санкциониран според съда означава, че по отношение на чужденеца няма данни за дискриминация предвид, че жалбоподателят не е бил арестуван и осъждан. В този смисъл е прието в решението на съда, че не може да се обуслови извод за осъществено спрямо него осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5 ЗУБ от някой от субектите по чл. 8, ал. 3 ЗУБ. Относно отказа на административния орган да предостави на молителя субсидиарна закрила чрез хуманитарен статут, съдът е отразил в решението си, че липсват релевантни твърдения за предоставяне на хуманитарен статут, като е обсъдена обстановката в Сирия и не е установено наличието на предпоставките по чл. 9, ал.1 ЗУБ, тъй като в проведеното му интервю жалбоподателят не е навел като причина за напускане на родната си страна наличие на опасност от смъртно наказание или екзекуция, или пък да е подложен на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Съдът е приел, че не е налична по отношение на оспорващия тежка заплаха срещу живота и личността на чужденеца поради безогледно насилие в случай на международен или вътрешен конфликт. Съдът се е позовал в съдебния си акт на решение по дело С -465/07 на СЕС и е приел, че чл. 9, ал.1, 3 ЗУБ е изцяло в синхрон с чл. 15, буква в) от Директива 2011/95/ЕС и подробно е изложил основните мотиви на това решение и от него е направил извод, че за да е налице предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, то е необходимо освен наличие на вътрешен въоръжен конфликт, то този конфликт да е довел до тежки и лични заплахи за живота и личността на чужденеца, като съществуването на такива заплахи може да се предполага, ако ситуацията в страната по произход достигне до изключително високо ниво на безогледно насилие, но такова не е установено по отношение на жалбоподателя. Направен е извод от съда, че не се установява да е налице реална опасност от тежки посегателства спрямо жалбоподателя, следствие на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход и в тази връзка съдът се е позовал на решение по адм. дело 10324/2024 г. на ВАС, Трето отделение. В решението е посочено и, че след оттеглянето на Башар Асад положението в Сирия да се е променило в негативен аспект. В тази връзка съдът подробно е обсъдил представените по делото справки от ДАБ за положението в Сирия и е направил извод, че ситуацията в Сирия е овладяна до степен да се осигури приемливо ниво на сигурност на гражданите, налице е възможност за вътрешно разселване и спокойно пътуване и затова много сирийци са се завърнали в Сирия. От съдържанието на справките и общодостъпната информация съдът е приел, че въоръженият конфликт не е повсеместен и не е насочен към мирните граждани и затова не са приложими на разрешенията, дадени в решения по дела С 465/07 и С 285/12 на СЕС. По подробно изложените в първоинстанционното решение мотиви, е отхвърлена като неоснователна жалбата на чужденеца. Обжалваното решение е правилно постановено. Правилно в обжалваното решение е прието, че разпоредбата на чл. 8 ЗУБ регламентира предпоставките за предоставяне на бежански статут на чужденец, който търси международна закрила, какъвто е и касационният жалбоподател. За преценката им, както правилно е прието и в обжалваното решение са взети предвид интервюто, проведено с лицето в ДАБ, от което става ясно, че същият е влязъл в България през турската граница нелегално и към момента на задържането му от полицейските власти не е имал лични документи. По отношение неговото лично положение в Сирия, пак в интервюто е заявено от него, че в държавата си по произход той не е преследван за политическа принадлежност. Макар, че е посочил пред интервюиращия го в административното производство, че е от гр. Хасака, като е пояснил в интервюто, че е [заличен текст], но не е имал проблеми с това и че не е участвал в политическа партия и партийни мероприятия. Освен това касаторът в интервюто е заявил, че не е получавал призовка да встъпи в армията, макар да е бил арестуван за една седмица през 2020 г. от кюрдите, които искали да постъпи в тяхната армия, но бил освободен и след това не е призоваван да отбие военна служба при тях, нито в редовната армия. Обосновано с данните по делото първостепенният съд е приел, че в интервюто, проведено в административното производство касационният жалбоподател е обяснил, че не е имал проблеми с властите в Сирия, но там не може да се намери работа. Посочил е също, че е учил до девети клас и в България търси закрила, за да работи тук и да помогне на родителите си, но в същото време заявява, че те и понастоящем живеят в Сирия. Правилно съдът в решението си е обсъдил представените в съдебното производство от ответника актуални справки за обществено политическото положение в Сирия и въз основа на тях е направил извод, че в Сирия е настъпила съществена промяна и ситуацията там е овладяно до степен да може приемливо да се живее. При положение, че е установено, че смяната на властта в Сирия не е довела до налагане на смъртни наказания или изтезания и нечовешко, унизително отнасяне, са налице положителни тенденции в развитието на тази страна. При положение, че се увеличаван финансирането на хуманитарния план, макар и на места да има безредици, то сигурността се стабилизира и това се установява от представените и пред първоинстанционния съд справки от ДАБ и в настоящето касационно производство от 14.03. 2025 г. и 08.04.2025 г., в които е посочено, че наистина ситуацията в Сирия се нормализира и макар да са налице някои въоръжени конфликти, те не са повсеместни, както правилно е прието и в първоинстанционното решение. При наличие на промяна в обществено политическата обстановка в Сирия, следва да се подкрепят мотивите на първостепенния съд, че при положение, че жалбоподателят не е твърдял за обстоятелства, свързани с изтезание, нечовешко и унизително отнасяне, не е изложен и на смъртна опасност, затова за него няма основание да се приеме, че напускането му на държавата по произход е поради тежка заплаха за живота му, поради което по отношение на него не са налице предпоставките за получаване на бежански статут по смисъла на чл. 8, ал.1 ЗУБ, нито за хуманитарен статут по чл. 9, ал.1 ЗУБ. Правилно съдът е обосновал решението си и със съдебна практика на СЕС по дело С 465/07 и С 285/12 по приложението на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО (отм.) и същата разпоредба се съдържа и в Директива 2011/95/ЕС. В подкрепа на установеното в представените справки от това ВКБООН се твърди, че от началото на 2024 г. до 29.12.2024 г. завърналите се в Сирия са 419 000 души, като им е предоставена все по силна подкрепа. Липсват и сигурни данни ако касаторът се завърне в Сирия, където е семейството му - родители, трима братя и една сестра, че той ще бъде обект на заплаха, респ. на безогледно насилие. От всичко посочено дотук следва да се направи извод, че правилно съдът е приел, че положението в Сирия се подобрява и не съществува опасност за А. А. А. да се завърне там, като се има предвид, че родителите му продължават да живеят в Сирия, гр. Хасака. В заключение следва да се посочи, че са законосъобразни изводите на първостепенния съд, който е възприел мотивите в решението на административния орган, че не е доказано от жалбоподателя той да е бил обект на преследване, основано на раса, националност, религия, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, както и да е изложен на реална опасност от тежко посегателство по смисъла, вложен в чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Предвид изложеното съдът счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното първоинстанционно решение е постановено при спазване на материалноправните разпоредби на приложимия материален закон ЗУБ и е обосновано, поради което същото като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед гореизложеното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение