Решение № 9615 от 19.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2034/2016 г.

Решение № 9615 от 19.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2034/2016 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "Е. С. Т." ООД, със седалище и адрес на управление с. Ю., общ. А., обл. В., представлявано от Ф. К., против Решение № 21/06.01.2016 г., постановено по административно дело № 2927/2015 г. по описа на Административен съд - В. (АС В.), с което е отхвърлен искът срещу Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", за обезщетение на имуществени вреди в размер на 6 480 лева, представляващи разноски за заплатени възнаграждения за един адвокат по повод на отмяната по съдебен ред на наказателни постановления: № 23-0001095/08.09.2014 г., № 23-0001098/08.09.2014 г., № 23-0001099/08.09.2014 г. и № 23-0001132/09.09.2014 г. на Директора на Регионална дирекция "Автомобилна администрация" гр. В. (РД "АА" гр. В.), ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Касационният жалбоподател счита решението за неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Посочва, че първоинстанционният съд е достигнал до незаконосъобразни, неправилни и необосновани правни изводи, приемайки, че липсват предпоставките за обективна отговорност по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Иска отмяна на съдебното решение на АС В. и да се постанови друго, с което да се уважи предявения иск. Претендира се и присъждане на разноски.

О. И. агенция "Автомобилна администрация", чрез процесуален представител юрисконсулт Нацев, в писмено становище оспорва касационната жалба. Иска да се остави в сила обжалваното решение. Направено е възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, поискан като имуществена вреда и на този, заплатен в настоящото съдебно производство.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Посочва, че оспореното решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Не може да се приеме за обоснован изводът на съда, че по делото липсват достоверни доказателства за заплатения адвокатски хонорар. Намира, че съгласно приетата по делото ССчЕ хонорарът на защитника на дружеството е бил преведен по банков път, отразен е счетоводно, като е подадена декларация по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ. Счита, че според Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на ВАС, следва да се приеме, че заплатеният адвокатски хонорар на адвокат за обжалването на отменено като незаконосъобразно НП е имуществена вреда, която е пряка и непосредствена последица от него.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима.

С обжалваното решение на Административен съд- В. е отхвърлен иска на "Е. С. Т." ООД против Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 6 480 лева, представляващи разноски за заплатени възнаграждения за един адвокат, причинени му във връзка с обжалването по съдебен ред на наказателни постановления № 23-0001095/08.09.2014 г., № 23-0001098/08.09.2014 г., № 23-0001099/08.09.2014 г. и № 23-0001132/09.09.2014 г., издадени от Директора на РД "АА" гр. В., отменени като незаконосъобразни по надлежния ред, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Решаващият съд установява, че с Наказателно постановление № 23-0001095/08.09.2014 г. на Директора на РД "АА" гр. В. на ищеца е било наложено наказание имуществена санкция в размер на 200 лева. Наказателното постановление е било оспорено по съдебен ред, като с решение № 3185/15.12.2014 г., постановено по НАХД № 5048/2014 г. по описа на Районен съд В. същото е било потвърдено. След касационно оспорване с Решение № 817/08.04.2015 г., по КНАХД № 328/2015 г., АС В. е отменил решението на районния съд и се е произнесъл по съществото на спора, като е отменил наказателното постановление. По време и на двете съдебни производства "Е. С. Т." ООД е било защитавано от адв. М. Х., на когото е заплатено по 600 лева за всяка съдебна инстанция, или общо 1200 лева.

С Наказателно постановление № 23-0001098/08.09.2014 г. на Директора на РД "АА" гр. В. на ищеца е било наложено наказание имуществена санкция в размер на 3000 лева. Наказателното постановление е било оспорено по съдебен ред, като с решение № 3281/29.12.2014 г., постановено по АНД № 5080/2014 г. същото е било отменено.

С Решение № 575/13.03.2015 г. по КНАХД № 280/2015 г., АС В. е потвърдил решението на районния съд. По време и на двете съдебни производства "Е. С. Т." ООД е било защитавано от адв. М. Х., на когото за двете съдебни инстанции са заплатени общо 1760 лева.

С Наказателно постановление № 23-0001099/08.09.2014 г. на Директора на РД "АА" гр. В. на ищеца е било наложено наказание имуществена санкция в размер на 1000 лева. Наказателното постановление е било оспорено по съдебен ред, като е било отменено с Решение № 98/20.01.2015 г., постановено по НАХД № 5079/2014 г. на РС В., което е потвърдено с Решение № 773/31.03.2015 г. по КНАХД № 481/2015 г., на АС В. По време и на двете съдебни производства от "Е. С. Т." ООД на адв. М. Х. са заплатени по 600 лева за всяка съдебна инстанция, или общо 1200 лева.

С Наказателно постановление № 23-0001132/09.09.2014 г. на Директора на РД "АА" гр. В. на ищеца е било наложено наказание имуществена санкция в размер на 5000 лева. Наказателното постановление е било оспорено по съдебен ред, като е отменено с Решение № 241/12.02.2015 г., постановено по НАХД № 5077/2014 г. на Районен съд В., което е потвърдено с Решение № 1208/28.05.2015 г. по КНАХД № 924/2015 г., на АС В. По време и на двете съдебни производства от "Е. С. Т." ООД са заплатени по 1160 лева за всяка съдебна инстанция, или общо 2320 лева.

Административният съд е приел, че предявеният иск е неоснователен, поради отсъствието на елементите от фактическия състав, пораждащ отговорността на юридическото лице по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Посочено е, че в настоящия случай са налице само отменени незаконосъобразни актове, но не и вреда, която да е в причинно-следствена връзка с отменените актове. Разноските, направени от ищеца за адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването на наказателните постановления пред съда, не са пряка и непосредствена последица от издадените незаконосъобразни актове.

Според съда, вредата в процесния случай не е резултат на поведението на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", а на изразената воля и съгласие на ищеца да сключи договор за поръчка с определен адвокат и да бъде защитаван от него.

Настоящата съдебна инстанция намира касационната жалба за частично основателна в ЧАСТТА относно искът за обезщетение за имуществени вреди за сумата до 3240 лева, представляващи разноски за заплатени адвокатски възнаграждения за един адвокат, във връзка със съдебното обжалване на наказателните постановления и за неоснователна в ЧАСТТА за сумата над 3240 лева до пълния претендиран размер от 6 480 лева, така и в частта относно искането за присъждане на лихви.

Касационната инстанция намира, че решението на административния съд в ЧАСТТА за отхвърлянето на предявения иск за сумата до 3240 лева от пълния претендиран размер на обезщетението от 6480 лева за причинени имуществени вреди е НЕПРАВИЛНО, поради противоречие с материалния закон.

При проверката на материалната законосъобразност на решението следва да бъде съобразена точка 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по съвместно Тълкувателно дело № 2/2014 г. на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, с която е прието, че делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища.

Така също следва да бъде съобразено и Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на Върховния административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.

С оглед възприетото в тези тълкувателни актове, които са задължителни за съдилищата, се налага заключение, че наказателните постановления се издават, при осъществяването на административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което причинените от дейността вреди, подлежат на обезщетяване по реда на специалния закон. При отмяната на наказателните постановления като незаконосъобразни държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които се явяват тяхна пряка и непосредствена последица.

Както пред първоинстанционния съд, така и пред настоящата инстанция ответната страна по исковата претенция- Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", е направила искане претендираният размер на обезщетението за заплатените адвокатски възнаграждения за един адвокат да бъде намален поради прекомерност.

В Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на Върховния административен съд е прието, че възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на платения адвокатски хонорар при несъответствие с действителната фактическа и правна сложност на делото и възможността на съда да го намали до минималния такъв, определен от наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, е действително една от възможностите на страната, в случая държавата, да защити правата си и да не позволи на ответната страна да бъде присъден хонорар, несъответстващ на критериите на този чл. от закона - "справедлив и обоснован".

Делата за обезщетения по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ са искови производства, те се развиват по правилата на ГПК, доколкото материята не е уредена от АПК, и в тях страните могат да представят всички относими доказателства в подкрепа на твърденията си, да навеждат всякакви доводи в тяхна защита, да правят възражения и да се защитават с всички допустими от закона средства. Институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не може да се превърне обаче в средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата- да е "обоснован и справедлив", т. е да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото и от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството.

В пряка причинна връзка с издадените четири наказателни постановления, отменени от съда като незаконосъобразни, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направата на разноски за адвокатско възнаграждение в производствата по обжалване на наказателните постановления. По силата на чл. 4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие.

Ищецът не би заплатил адвокатските възнаграждения за един адвокат, ако не бяха издадените наказателни постановления, за обжалването на които е ангажирал квалифициран защитник. Адвокатската защита в съдебното производство се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което разноските за възнаграждение за един адвокат подлежат на възстановяване.

Поради гореизложеното, направеното от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е допустимо, а съгласно разпоредбите на чл. 8, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е и основателно. Делата по оспорването на четирите наказателни постановления не представляват фактическа и правна сложност, поради и което не са налице основания за присъждане на по-висок размер на възнаграждението от нормативно установения. Определеният съгласно наредбата размер на адвокатските възнаграждения общо за обжалването на четирите наказателни постановления следва да е 3240 лева:

1. за Наказателно постановление № 23-0001095/08.09.2014 г., при материален интерес от 200 лева, съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възнаграждението за един адвокат за една инстанция следва да е в размер на 300 лева, съответно за двете съдебни инстанции общо 600 лева;

1. за Наказателно постановление № 23-0001098/08.09.2014 г., при материален интерес от 3000 лева, съгласно чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възнаграждението за един адвокат за една инстанция следва да е в размер на 440 лева, съответно за двете съдебни инстанции общо 880 лева;

1. за Наказателно постановление № 23-0001099/08.09.2014 г., при материален интерес от 1000 лева, съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възнаграждението за един адвокат за една инстанция следва да е в размер на 300 лева, съответно за двете съдебни инстанции общо 600 лева;

1. за Наказателно постановление № 23-0001132/09.09.2014 г., при материален интерес от 5000 лева, съгласно чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възнаграждението за един адвокат за една инстанция следва да е в размер на 580 лева, съответно за двете съдебни инстанции общо 1160 лева.

По тези съображения решението следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлена исковата претенция на "Е. С. Т." ООД срещу Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", за присъждане на обезщетение на имуществени вреди в размер на 3240 лева, представляващи разноски за заплатени възнаграждения за един адвокат по повод на отмяната по съдебен ред на наказателни постановления № 23-0001095/08.09.2014 г., № 23-0001098/08.09.2014 г., № 23-0001099/08.09.2014 г. и № 23-0001132/09.09.2014 г. на Директора на Регионална дирекция "Автомобилна администрация" гр. В., като горепосочената сума бъде присъдена в полза на дружеството.

В останалата част на решението, а именно тази, с която искът на "Е. С. Т." ООД срещу Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", за обезщетение на имуществени вреди в размер над 3240 лева до пълния претендиран размер на обезщетението от 6 480 лева, е отхвърлен, следва да бъде оставено в сила.

В частта за отхвърлената искова претенция за заплащането на лихви от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата постановеното решение е ПРАВИЛНО, а касационната жалба в тази част е неоснователна. В случая се касае за разход за адвокатски възнаграждения. След отмяната на наказателните постановления, този разход не става автоматично изискуем, поради това, че нито ЗАНН, нито НПК предвиждат процесуален ред за присъждането му. С това, че се претендира по ЗОДОВ не се променя характерът и видът на вземането - разноски за адвокатски хонорар, което става изискуемо с присъждането му от съда.

Решението следва да се отмени и в частта с която "Е. С. Т." ООД е осъдено да заплати в полза на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 654 лева.

С оглед изхода на делото в полза на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 157,50 лева - 120 за заплатен депозит за извършена експертиза пред първоинстанционния съд, 25 лева заплатена държавна такса пред първоинстанционния съд, както и 12,50 лева заплатена държавна пред настоящата инстанция.

Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение