Решение № 8060 от 12.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5641/2014 г.
ВАСV отделение12.06.2014 г.докладчик т Анна Димитрова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1539/11.03.2014 г. по адм. дело № 12204/2013 г. на Административен съд София-град. ОСЪЖДА Областна дирекция "Охрана - София" към Главна дирекция "Охрана", Министерство на правосъдието, да заплати 400 /четиристотин/ лева разноски по делото на Роберт Кръстев Антонов, жив. в гр. София, ж. к. "Зона Б-5", бл. 2, вх. Г, ет. 10, ап. 250. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 8060 от 12.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5641/2014 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от началника на сектор "Охрана на сгради" в ОД "Охрана"- гр. София /началник сектор "Охрана"/ срещу решение № 1539/11.03.2014 г. по адм. дело № 12204/2013 г. на Административен съд София-град /АССГ/. С обжалваното решение е отменена заповед с рег. № 3-1509/18.11.2013 г. на началник сектор "Охрана", с която на Роберт Кръстев Антонов е наложено дисциплинарно наказание "мъмрене" за срок от 3 месеца. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание, че обжалваното решение е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, иска отмяната му. Ответникът по касационна жалба - Роберт Кръстев Антонов, жив. в гр. София, чрез процесуален представител в писмена защита и в съдебно заседание оспорва касационната жалба, иска оставяне на решението в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел, че Роберт Антонов, заемащ длъжност "сътрудник охрана" I степен в сектор "Охрана на сгради" на Областна дирекция "Охрана" гр. София, е наказан за допуснати нарушения на служебната дисциплина, изразяващи се в това, че на 7.11.2013 г. е изпълнявал служебните си задължения на пост № 1, в сградата на СРС-Бюро съдимост и Държавен съдебен изпълнител на адрес бул. "Патриарх Евтимий" № 2 в неизряден външен вид - без шапка. На 18.11.2013 г. началникът на сектор "Охрана на сгради" в ОД "Охрана" - гр. София е издал оспорената заповед. С нея е наложил на Антонов дисциплинарно наказание "мъмрене" за срок от три месеца, считано от датата на връчване на заповедта. За да отмени обжалваната заповед съдът приема, че същата е издадена при нарушение на формата на административния акт при несъответствие с чл. 246, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗМВР /ППЗМВР/ както и в нарушение на материалния закон. Решението е правилно. Съгласно чл. 246, ал. 1 ППЗМВР дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Настоящата инстанция споделя мотивите на решаващия съд за липса на безспорна установеност на времето на извършване на нарушението предвид разминаване на посочения часови интервал в обжалваната заповед и материали от дисциплинарното производство. Настоящата инстанция не споделя изложеното от касатора твърдение на достатъчна конкретизираност на условията при които е извършено дисциплинарното нарушение - а именно посочени място и обстоятелства. Разпоредбата на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР е императивна и издадената заповед на началник сектор "Охрана" следва задължително, точно и ясно да съдържа посочените в тази норма реквизити. Както правилно посочва съдът издаването на административния акт в нарушение на установената форма съставлява самостоятелно основание за неговата отмяна. Настоящата инстанция споделя изводите на АС, че посочените в заповедта нарушени разпоредби не предвиждат задължения за служителите в Главна дирекция "Охрана". Задължение за спазване на установения ред и правилата за неговото носене е установено с разпоредбата на чл. 22 от посочените "Правила за определяне категориите служители, осъществяващи правомощията си в униформено облекло, неговия вид..." като тази норма не фигурира в оспорената заповед. Ето защо така постановена заповедта не съдържа правните основания, обосновали издаването ?, а с това препятства установяването на нарушението и накърнява правото на служителя за защита и се явява материално незаконосъобразна. С оглед изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото на ответника по касационна жалба следва да се присъдят 400 /четиристотин/ лева разноски - заплатено в брой адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, платими от Областна дирекция "Охрана - София" към Главна дирекция "Охрана", Министерство на правосъдието. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение
Цитирани разпоредби
1- чл. 246, ал. 1 ППЗМВР