Решение № 8009 от 30.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3506/2015 г.

Решение № 8009 от 30.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3506/2015 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Д." ООД, чрез процесуалния му представител адв. А. С. срещу Решение № 331 от 22.01.2015 г. по адм. дело № 2698/2014 г. по описа на Административен съд С. град, П. отделение, 11 състав. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № 48 от 3.02.2014 г. на директора на Агенция "Митници", с което е потвърдено Решение № 1366 от 6.12.2013 г. на началника на М. П., с което е оставено без уважение искането на дружеството с вх. № ЗАДС - 2649 от 20.11.2013 г. за възстановяване на недължимо платен акциз. Касаторът твърди, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост-отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа, че съдът не е извършил правилна преценка на доказателствата по делото, въз основа на което е достигнал до неправилен краен извод. Според касационния жалбоподател административният съд неправилно е приел, че последващата отмяна на отказа за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител е без правно значение и съдът е направил извод само на базата на тълкуване на чл. 24б, ал. 8 от ЗАДС, без да изследва конкретните особености на спора и твърдението на лицето за недължимо платен акциз за периода от 17.05.2011 г. - 12.07.2012 г. Иска отмяната на решението и постановяване на друго, с което да се отмени оспореното решение на митническия орган и преписката да бъде върната на органа за ново произнасяне. Претендира разноски. Ответната страна - директорът на Агенция "Митници", представляван от юрк. К. изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид изложеното в касационната жалба и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е и основателна. Предмет на оспорване пред АССГ е било Решение № 48 от 3.02.2014 г. на директора на Агенция "Митници", с което е потвърдено Решение № 1366 от 6.12.2013 г. на началника на М. П., с което е оставено без уважение искането на "Д." ООД с вх. № ЗАДС - 2649 от 20.11.2013 г. за възстановяване на недължимо платен акциз в размер на 14 659,20 лева за енергийни продукти с код 27111397 и с код 27111297 за периода от 17.05.2011 г. - 12.07.2012 г. ведно с дължимите законни лихви. Установено е, че на дружеството е издадено Удостоверение за освободен от акциз краен потребител /УОАКП/ с № BG003000Е0134 от 4.02.2013 г. относно следните видове енергийни продукти - бутан с код 27111397 и пропан с код 27111297. В удостоверението изрично е посочено, че целите, за които се използват енергийните продукти са производство на етерични масла код по КН 33012941, 33019090 и 33012979. Описани са фактурите за доставки на газ пропан - бутан с получател "Д." ООД. Не е спорно, че УОАКП е издадено в изпълнение на указанията, дадени с Решение № 2040 от 30.11.2011 г. по адм. дело № 1898/2011 г. по описа на Административен съд П., оставено в сила с Решение № 15392 от 4.12.2012 г. по адм. дело № 2767/2012 г. по описа на Върховен административен съд. С цитираното решение е отменено Решение № 901 от 17.05.2011 г. на началника на М. П., потвърдено с Решение № 444 от 23.06.2011 г. на директора на Агенция "Митници", с което на "Д." ООД е отказано издаването на УОАКП и преписката е върната на митническия орган за издаване на административен акт по искането на дружеството с вх. № ЗАДС - 0900 от 23.03.2011 г. Процесното искане за възстановяване на недължимо платен акциз се предхожда от друго искане на дружеството с вх. № ЗАДС - 0900/11/20.03.2013 г. на М. П., по която е формиран мълчалив отказ на началника на М. П.. Обжалван е пред директора на Агенция "Митници", който с Решение № 312 от 24.06.2013 г. приема, че жалбата е процесуално недопустима. С определение от 16.10.2013 г. по адм. дело № 7536/2013 г. по описа на АССГ е оставена без разглеждане жалбата на "Д." ООД срещу решението на директора на Агенция "Митници" и производството по делото е прекратено. След това е подадено процесното искане с вх. № ЗАДС - 2649 от 20.11.2013 г. по описа на ТМУ П. за възстановяване на недължимо платен акциз за периода 17.05.2011 г. до 12.07.2012 г. Митническите органи са отказали възстановяване на претендираната сума, като се позовават на чл. 24б, ал. 8 от ЗАДС и изразяват становище, че платен акциз може да бъде възстановяван, считано от датата на връчване на УОАКП, но не и преди тази дата. В хода на съдебното производство са изслушани съдебно-счетоводна, две съдебно-технически експертизи, приети без оспорване от страните. АССГ е формирал извод за материална законосъобразност на оспорените актове на митническите органи. Приел е, че "Д." ООД има статут на освободен от акциз краен потребител с издаването на горецитираното УОАКП от 4.02.2013 г. Според първоинстанционния съд издаването на УОАКП не е предвидено да бъде направено със задна дата и то има действие занапред съгласно чл. 24б, ал. 8 от ЗАДС. С., платеният акциз до момента на отмяната на отказа за издаване на УОАКП не е недължимо платен, тъй като в противен случай дружеството ще получи облекчение за период, за който не му е издадено удостоверение по чл. 4, т. 14 от ЗАДС. Така постановеното решение е неправилно по следните съображения: Спорният въпрос е дали отмяната по съдебен ред на незаконосъобразен отказ за издаване на удостоверение за освобождаване от акциз краен потребител /УОАКП/ прави недължимо платен или подлежащ на възстановяване по смисъла на чл. 27, ал. 1 от ЗАДС акциза върху акцизни стоки, вложени в дейността, за която е поискано удостоверението. Съгласно цитираната разпоредба на чл. 27, ал. 1 от ЗАДС, недължимо платен или подлежащ на възстановяване акциз се възстановява или прихваща за погасяване на изискуеми публични задължения на лицето, събиране от Агенция "Митници", въз основа на писмено искане или по инициатива на митническите органи. Неправилно АССГ е приел, че претендираната сума за възстановяване на платен акциз не представлява недължимо платен акциз, тъй като обхваща периода преди издаването на УОАКП. В процесния случай не е спорно, че с влязъл в сила съдебен акт е отменен отказа на митническия орган да издаде на "Д." ООД поисканото удостоверение по чл. 4, т. 14 от ЗАДС. С. чл. 177, ал. 1, изр. 2 от АПК отмяната на акта има действие по отношение на всички. Касае се за обратно действие на отмяната - с обратна сила отпадат разпоредените с акта права и задължения, поради което тази материалноправна промяна следва да бъде зачетена от всички субекти. Следва да се приеме, че отмяната на отказа заличава с обратна сила липсата на изискването по чл. 24а, ал. 1 от ЗАДС за наличие на издадено УОАКП, след като с влязъл в сила съдебен акт е прието наличието на предпоставките за издаване на такова удостоверение, а именно, че използваният енергиен продукт е за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление. Видно от отменителното решение на АС П., в хода на съдебното производство въз основа на СТЕ е установено по категоричен начин, че втечненият газ LPG служи за производство на технологична пара с определени параметри, която е продукт, необходим за технологичния процес, в който парата участва като топлоносител, но не за отопление, а за производствено - технологичните нужди на дестилацията. Т. е. установено е, че енергийният продукт се използва в производството на етерични масла, като има чисто технологични функции - явява се необходим материал за физичния процес по извличане на етеричните масла и не е ползван за отопление или моторно гориво. От друга страна, в рамките на съдебното производство, развило се пред АССГ е изслушано и прието заключение по СТЕ от 22.12.2014 г., необсъдено от първоинстанционния съд, като констатациите на в. л. са насочени към изясняване на спорния въпрос дали закупеният енергиен продукт с процесните фактури през 2011 г. и 2012 г., за които е заплатен акциз от дружеството, е използван от "Д." ООД за цели, различни от моторно гориво или отопление с оглед нормата на чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС. В заключението е посочено, че газовата инсталация, собственост на дружеството към дестилерия за етерични масла се използва единствено и само за преработка на етерично - маслени култура - розови и лавандулови съцветия и производство на розова вода, лавандулово и розово масло. Вещото лице е установило, че тази газова инсталация е проектирана и изпълнена да работи единствено и само с гориво пропан-бутан, с кодове по КН съответно код 27111397 за бутан и код № 27111297 за пропан, които кодове са посочени в УОАКП от 4.02.2013 г. Експертът е установил съответствие между описания продукт в процесните фактури и придружаващите ги приемо-предавателни протоколи и този, посочен в издаденото на дружеството УОАКП. От заключението по ССчЕ от 25.08.2014 г. е видно, че дружеството е водило счетоводна отчетност съобразно изискванията на ЗСч и счетоводните стандарти, като процесните фактури са надлежно осчетоводени; доставките са посочени по номенклатура количество, единична цена и стойност; в хронологична последователност е отразено движението на СМЦ, на разплащанията с доставчиците и установяване на резултата като разход за стопанската дейност; горивото се получава и съхранява в изградена инсталация под земята за газ резервоар с обем 25 куб. метра; конкретното количество газ пропан - бутан, влаган в производството на розово масло, розова вода и лавандулово масло се установява въз основа на произведените количества и разходни норми. Вещото лице е посочило точното количество закупено гориво от "К. г." АД и от "Б. ДМ" ООД и заплатения акциз /6 825,60 лева за първия доставчик и 7 833,60 лева за втория доставчик/. Вещото лице е изследвало и отчетените разходи на газ пропан бутан за съответните периоди - 2011 г. и 2012 г. Установило е, че разходът на горивата е включен в себестойността на изделията от съответната номенклатура /розова вода, розово масло и лавандулово масло/. Следователно, чрез ССчЕ се доказва и размера на претендираната сума - 14 659,20 лева /платен акциз по фактурите, издадени от "К. г." АД и от "Б. ДМ" ООД за съответните периоди/. Въз основа на гореизложеното, се обосновава изводът, че наличието на издадено впоследствие УОАКП не препятства възможността на съответното лице да претендира възстановяване на платения акциз за същите енергийни продукти за предходен период, доколкото е доказано, че дружеството отговаря на нормативните изисквания за освободен от акциз краен потребител. В този смисъл Решение № 12398 от 19.11.2015 г. по адм. дело № 5035/2015 г. по описа на Върховен административен съд, II отделение, Решение № 1484 от 11.02.2016 г. по адм. дело № 692/2015 г. по описа на Върховен административен съд, I отделение. Необосновано както митническите органи, така и първоинстанционният съд изразяват становище, че само след издаването на УОАКП правоимащите лица имат право да искат възстановяване на платен акциз за съответния продукт. В случая с отмяната на отказа за издаване на удостоверение и по-късното му издаване се заличава правното основание за заплащане на акциз за енергийния продукт /в случая пропан бутан/, вложен в производството на етерични масла и платеният акциз /съответен на вложеното в дейността количество енергийни продукти/ се явява недължимо платен. Т. е. не съществува пречка дружеството да иска възстановяване по реда на чл. 27 от ЗАДС, както е сторено в случая. В допълнение следва да се посочи, че искането за възстановяване на платения акциз се явява допустимо по силата на чл. 131, ал. 3 от ДОПК. Доколкото по първото искане дружеството не е упражнило в срок правото си на защита срещу формирания мълчалив отказ, то не е имало пречка да депозира ново искане за възстановяване, каквото е станало в процесния случай. По така изложените съображения, обжалваното решение като неправилно следва да се отмени, като се отменят Решение № 48 от 3.02.2014 г. на директора на Агенция "Митници" и потвърденото с него Решение № 1366 от 6.12.2013 г. на началника на М. П. и преписката бъде върната на компетентния митнически орган за ново произнасяне по искането на "Д." ООД с вх. № ЗАДС - 2649 от 20.11.2013 г. за възстановяване на недължимо платен акциз. С оглед изхода на спора, решението е неправилно и в частта относно разноските. В полза на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени направените по делото разноски. Неоснователно е възражението на ответника по касация за прекомерност на адвокатското възнаграждение за касационната инстанция, доколкото размерът му е определен в съответствие с материалния интерес по делото с оглед чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Такова възражение не е правено пред първата инстанция. Следователно, Агенция "Митници" следва да бъде осъдена да заплати на "Д." ООД разноски в общ размер на 2823 лева за двете съдебни инстанции. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение