Решение № 9419 от 19.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14199/2017 г.

Решение № 9419 от 19.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14199/2017 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на "Болкан Пропърти Инвестмънт" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Разлог, представлявано от управителя, против решение № 1352 от 2.08.2017 г. по адм. д. № 366/2017 г. по описа на Административен съд (АС) – Благоевград, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 2015-1-1/30.06.2015 г. на главен инспектор в дирекция "Приходи" при община Разлог, потвърден с решение № 7000-490/4 от 02.09.2015 г. на директора на дирекция "Приходи" при община Разлог, в частта, в която са установени задължения за 2014 г., за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) за сумата от 14 401, 77 лв. (от която сума внесена - 8 332, 43 лв., останала незаплатена и дължима главница - 6 069, 34 лв., дължима лихва за просрочие – 484, 79 лв.) и такса битови отпадъци (ТБО) за сумата от 49 926, 12 лв. (от която сума внесена - 28 885, 84 лв., останала незаплатена и дължима главница - 21 040, 28 лв., дължима лихва за просрочие -1 680, 60 лв.). Касационният жалбоподател счита решението за неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че при определяне на задълженията не са взети предвид всички подадени декларации. Подадените декларации с вх. № 640 и 641 заявяват промяна в обстоятелствата по смисъла на чл. 14, ал. 3 ЗМДТ, а не са коригиращи по смисъла на чл. 104, ал. 3 ДОПК. Хипотезата на чл. 104, ал. 3 ДОПК се отнася само и единствено за коригиращи декларации. Искането да се извърши корекция на задълженията е направено въз основа на счетоводно записване, а не както е приел съдът – след направена пазарна оценка. На следващо място сочи, че публикуването на годишния финансов отчет няма отношение към изискванията за признаване на счетоводно записване. Твърди, че от значение за извършената обезценка, е датата на счетоводното записване, а тя съвпада с датата на извършената пазарна оценка от лицензиран оценител. Иска отмяна на решението в обжалваната част. Претендира разноски. Ответникът - директорът на дирекция "Приходи" при община Разлог, чрез процесуален представител, счита касационната жалба за неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното: С оспорваното решение съдът е изменил АУЗД № 2015-1-1/30.06.2015 г. на главен инспектор в дирекция "Приходи" при община Разлог, като е определил на дружеството задължения за ДНИ и ТБО за 2014 г. и лихви за просрочие към 30.06.2015 г., както следва: ДНИ 14 401, 77 лв., от която сума внесена - 8 332, 43 лв., останала незаплатена и дължима главница - 6 069, 34 лв., дължима лихва за просрочие – 484, 79 лв. и ТБО 49 926, 12 лв., от която сума внесена - 28 885, 84 лв., останала незаплатена и дължима главница - 21 040, 28 лв., дължима лихва за просрочие -1 680, 60 лв. Приел е, че оспореният акт е издаден от материално компетентен орган, в предписаната от закона форма. За да постанови този резултат съдът е изложил, че дружеството е собственик на недвижими имоти находящи се в гр. Разлог, местност "Изворите", въз основа на подадени данъчни декларации по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти - вх. № 321/12.04.2010 г., отнасящи се за недвижими имоти /земя и сгради/ с партидни № 175015679001 и № 175015679002 и вх. № ДК14000064/16.01.2012 г., отнасяща се за недвижим имот /сграда/ с партиден № 175015679003. Съдът е приел, че са подадени коригиращи декларации по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 640 и № 641 от 11.04.2014 г. и е декларирана земя, с площ от 7501 кв. м. с отчетна стойност в размер на 88 000, 00 лв. и жилищни секции "А", "В", "С", "Д", "Е" и "F" с обявени РЗП и обща отчетна стойност в размер на 5 388 119, 72 лв. Към декларациите е приложена пазарна оценка на недвижимите имоти - обособени самостоятелни обекти от апартаментен комплекс, изграден в УПИ 1-455001 и 455002, местността "Изворите" в землището на гр. Разлог, собственост на дружеството. Във връзка с подадено искане вх. № 70. 00-672/12.06.2015 г. от "Болкан Пропърти Инвестмънт" ЕООД е открито производство по чл. 107, ал. 3 ДОПК и са определени задължения за 1. ДНИ за всички обекти за 2014 г. - по данъчна декларация - 14 740, 29 лв.; от които внесени - 8 332, 43 лв., останала незаплатена и дължима главница - 6 405, 29 лв. и 484, 79 лв. - дължима лихва за просрочие върху неплатения в срок ДНИ; 2. ТБО за всички обекти за 2014 г., собственост на оспорващия - по данъчна декларация - 51 099, 73 лв., от които внесени - 28 885, 84 лв., останала незаплатена и дължима главница - 22 204, 97 лв. и дължима лихва за просрочие върху неплатената в срок ТБО - 1 680, 60 лв. Приел е, че коригиращите декларации са подадени след предвидения 2-месечен срок за отразяване на настъпилата промяна в обстоятелствата и е споделил мотивите на органа по приходите, че облагаемата основа за определяне на задълженията не следва да се променя за 2014 г. Съдът е обсъдил и приел като доказателство по делото неоспорена съдебно-счетоводна експертиза. АС е изменил размера на определените с оспорения акт суми към 30.06.2015 г., кредитирайки изчисленията на вещото лице. Решението е правилно като краен резултат. Съгласно чл. 14, ал. 1 ЗМДТ собственикът или носителят на ограничено вещно право на ползване е длъжен при придобиване на имот или на ограничено вещно право да подаде данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти. С тази декларация задълженото лице не определя само данъка, а декларира факти и обстоятелства, които са от значение за определяне на облагаемата основа и размера на данъка. Облагаемата основа и размера на данъка се определят от компетентния данъчен орган. Ако след придобиване на имота или на правото настъпят промени в някое обстоятелство, което има значение за определяне на данъка, данъчно задълженото лице е длъжно да уведоми общината в указания срок - чл. 14, ал. 3 ЗМДТ. Следователно подаването на данъчната декларация по чл. 14, ал. 1 и 3 ЗМДТ е задължение на данъчнозадълженото лице, произтичащо пряко от закона. Неизпълнението му в указаните срокове е основание за реализиране на административнонаказателна отговорност по чл. 123, ал. 1 ЗМДТ. Но с това не се изчерпва значението на данъчната декларация по чл. 14 ЗМДТ. Данъчната декларация има обвързващо за подалия я правен субект действие. Тя е частен писмен документ, подписан от лицето, сочено като неин издател, и като такъв го обвързва както поради наказателната отговорност, която носи за декларирането на неверни факти и обстоятелства по силата на чл. 313, ал. 2 от Наказателния кодекс, така и поради декларирането на неизгодни за него факти и обстоятелства, които водят до възникване на данъчно задължение. С подаването на данъчна декларация по чл. 14, ал. 3 ЗМДТ/ в редакцията и от ДВ бр. 98 от 2010 г. в сила от 1.07.2011 г., задълженото лице фактически се отказва от декларираното с предходната декларация и се обвързва с това, което декларира с новата декларация. Именно декларираното в нея става достоверно за данъчния орган. Страните спорят относно началния момент, от който променената отчетна стойност на недвижимите имоти следва да се отрази при определяне размера на дължимата ТБО и ДНИ. При определяне на отчетната стойност на имота като дълготраен материален актив е приложим СС 16 – Дълготрайни материални активи, а при обезценка на активи НСС 36 - Обезценка на активи. Направената оценка от 18.12.2013 г., е отразена към ГФО за 2013 г. В случая предвидения от закона 2-месечния срок, за подаване на декларация по чл. 14, ал. 3 ЗМДТ/ в редакцията от ДВ бр. 98 от 2010 г. в сила от 1.07.2011 г. / от настъпилите обстоятелства, не е спазен. С подаването на цитираната декларация в срок се уведомява приходната администрация за настъпилото ново обстоятелство, което има значение за определяне на размера на данъчното задължение и именно от този момент адм. орган е длъжен да се съобрази и да вземе предвид новото обстоятелство. И данък недвижими имоти и такса битови отпадъци представляват публични задължения и декларацията по чл. 14 ЗМДТ е относима и за двете задължения. Съгласно чл. 19, ал. 3 ЗМДТ при промяна на данъчната оценка на имота през годината данъкът се определя върху новата оценка от месеца, следващ месеца на промяната, но тази разпоредба не се прилага за нежилищни имоти, които са собственост на предприятията. Това означава, че промяната ще има значение от 1 януари на следващата година. При липсата на специална разпоредба в глава ІІІ на ЗМДТ относно периода, за който е релевантна промяната в отчетната стойност на нежилищни имоти на предприятията, следва да се приеме на основание чл. 46, ал. 2 ЗНА, че променената отчетна стойност ще се вземе предвид от 1 януари следващата година, дори и с оглед подадените на 11.04.2014 г. нови декларации. В производството по чл. 107, ал. 3 ДОПК органът по приходите може да провери така декларираните обстоятелства дали отговарят на действителното фактическо положение, т. е. основанието, отчитането и отразяването на направените промени във времето дали са извършени спазвайки относимите законови разпоредби. В обжалваната част решението на АС – Благоевград е правилно и следва да се остави в сила. При този изход на спора претенцията на ответника за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена, поради което и съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да му бъде определено възнаграждение, в размер на 150 (сто и петдесет) лева. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение