Решение № 6854 от 20.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1755/2013 г.

Решение № 6854 от 20.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1755/2013 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Столично управление "Социално осигуряване" срещу решение № 6835 от 12.12.2012 г. по адм. дело № 4132 от 2012 г. по описа на Административния съд - София-град, първо отделение, седемнадесети състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответницата - Латинка Иванова Паунска от гр. София, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 6835 от 12.12.2012 г. по адм. дело № 4132 от 2012 г. Административният съд - София-град, първо отделение, седемнадесети състав, е отменил решение № РО-180 от 23.03.2012 г. на директора на Столично управление "Социално осигуряване" и потвърденото с него разпореждане № 213-00-7611-10 от 11.02.2012 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при СУСО. Съдебният акт - предмет на контрол от настоящата инстанция, не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът е разяснил делото изцяло и е постановил решението си въз основа на събраните по делото доказателства, чиято релевантност към спорните правоотношения е правилно преценена. Органите на СУСО са разпоредили възстановяване на парично обезщетение за безработица за периода 1.12.2010-31.08.2011 г. в размер на 2741,70 лв. главница и 416,47 лв. лихви. Тяхната теза е, че цитираното обезщетение е получено недобросъвестно, тъй като лицето е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Този извод не кореспондира със събраните по делото доказателства, както и със законовите разпоредби на чл. 54е, ал. 1 и 3 във връзка с чл. 114, ал. 2 КСО. По първоначалното дело са приети като доказателства писмо изх. № 66-66-217 от 8.11.2011 г. на директора на Дирекция, администрация "КПК", писмо изх. № ХХII-283 от 16.11.2011 г. и служебна бележка № П-С-110 от същата дата, и двете на директора на Дирекция, администрация "Пенсии" при СУСО. Едва от тях и само за целите на административната преписка, без да бъде уведомена Латинка Паунска, се установява, че тя е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 26.05.2010 г. За това обстоятелство лицето е уведомено с решение от 17.01.2012 г. на директора на Дирекция "Бюро по труда-Възраждане" - гр. София, връчено на 12.01.2012 г., с което регистрацията на Паунска като безработно лице е прекратена поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Тези доказателства се отнасят за следващи периоди, тъй като, както бе посочено по-горе в мотивите, спорният период обхваща 1.12.2010-31.08.2011 г. От изложеното категорично се налага изводът, че за този период Паунска е получавала добросъвестно обезщетението за безработица. Трудно може да се приеме, тъй като е житейски неиздържана теза, че лицето би получавало обезщетение за безработица, което е по-малко по размер от пенсията за осигурителен стаж и възраст, ако е знаело, че е придобило право на такава пенсия. По тези съображения становището на административния орган, че Паунска е била недобросъвестна при получаването на процесното парично обезщетение за безработица, остава недоказана. В този случай тежестта да докаже това обстоятелство пада върху административния орган. Съгласно чл. 54е, ал. 1 КСО изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата, чието уволнение е отменено като незаконно, за периода на полученото обезщетение по чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда. Съдът преценява и обстоятелството, че пенсията за осигурителен стаж и възраст е отпусната на Латинка Иванова Паунска, считано от 17.02.2012 г., с разпореждане № 5267030 по протокол № 25 от 23.03.2012 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при СУСО. Следователно за процесния период лицето не е получавало две осигурителни плащания на различно правно основание. Не са налице и предпоставките на чл. 54е, ал. 3 КСО. Според чл. 114, ал. 2 КСО добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на връщане от осигурените лица с изключение на случаите по чл. 42, ал. 2, чл. 54е и при прилагане разпоредбите на международни договори, по които страна е Република България, в които случаи възстановяването им е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение. В случая не е налице нито една от изброените законови хипотези. Стигайки до същите фактически и правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,