Решение № 3886 от 26.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1112/2017 г.

Решение № 3886 от 26.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1112/2017 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от главен специалист при кметство М., действаща чрез адв. Б. Т. срещу Решение № 440 от 7.12.2016 г., постановено по адм. д. № 407 по описа на Административен съд - В. (АС - В.) за 2016 г. С него, по жалбата на В. Г. Х., е отменен изричен отказ за издаване на удостоверение за наследници, обективиран в Писмо изх. № 428 от 22.06.2016 г. на главен специалист при кметство с. М., О. Б. и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне съобразно мотивите на решението. Наред с това, ответникът е осъден да заплати на Христова разноски по делото в размер на 310,00 лв. В касационната жалба се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето АПК - неправилност поради постановяването му в противоречие с материалния закон и неговата необоснованост. Твърди се, че от събраните по делото доказателства се установява, че при издаването на оспорения отказ са спазени посочените от първоинстанционния съд разпоредби на чл. 35, чл. 36, ал. 1 и чл. 13а АПК. Извършена е проверка в Национална база данни "Население" (НБДН), локална база данни "Население", в личните регистрационни картони на родителите на Д. К. К. и е установено наличие на предходно искане и отказ за издаване на удостоверение за наследници от 2014 г. Касационният жалбоподател намира за относима разпоредбата на чл. 38, ал. 4 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР) и поради липсата на представени доказателства от Христова относно правния статус на Крачунов поддържа становище, че административният орган не може да въведе данни за смъртта на един от потенциалните наследници без представен акт за смърт или съдебно решение, установяващо този факт. По подробно изложените в тази насока съображения в касационната жалба се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което първоинстанционната жалба на Христова да бъде отхвърлена. Претендират се сторените по делото разноски. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. О. В. Г. Христова не представя писмен отговор на касационната жалба. В съдебното заседание пред настоящия съд не се явява и не се представлява. Представя, чрез упълномощения по делото адвокат, писмено становище. Прави искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Представя разписка и списък на разноските. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Първоинстанционният съд е сезиран от Христова с жалба срещу изричен отказ за издаване на удостоверение за наследници, обективиран в Писмо изх. № 428 от 22.06.2016 г. на главен специалист при кметство с. М., О. Б.. От фактическа страна първоинстанционният съд приел, че Христова подала Искане с вх. № 428/22.06.2016 г. до кмета на Кметство с. М. за издаване удостоверение за наследници на Г. Х. Г., бивш жител на с. М.. Такова искане било направено от Христова и на 15.10.2014 г., на гърба на което ръкописно е отбелязано, че Д. К. К. е починал на 28.11.1978 г. С Писмо изх. № 958/03.11.2014 г. на Кметство с. М., подписано от кмета и гл. специалист "ГРАО" Христова била уведомена, че се отказва издаване удостоверение за наследници на Георгиев. Отказът бил мотивиран с това, че в личния регистрационен картон на една от неговите дъщери и наследник - П. Г. К., починала на 7.02.2002 г. е отразено, че синът й Д. К. К. е починал, а в кметството няма данни относно смъртта на същия, няма акт за смърт и не се представя такъв и към искането. Съдът приел, че от съдържанието на административната преписка се установява, че оспореното Писмо с изх. № 428/22.06.2016 г., съдържащо изричен отказ за издаване удостоверение за наследници на Георгиев е издадено в деня на депозиране на искането за това, като в преписката не се съдържат писмени доказателства за извършване на проверка във връзка със заявеното искане и събиране на относими и допустими писмени доказателства. Налице било само копие на извадка от НБДН от 5.10.2016 г. за Крачунов, изготвена в хода на съдебното обжалване на оспорения отказ. Приложени били и личните регистрационни картони на К. П. К. и на П. Г. К., в които било отразено, че синът им Димитър е починал. Въз основа на така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът приел, че жалбата е допустима, а по същество - основателна. Направил извод, че оспореното писмо е издадено от компетентен орган, в писмена форма и при липсата на отменителни основания по чл. 146, т. 1 и т. 2 АПК, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 35 и чл. 36 АПК и на чл. 11, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. на МРРБ за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението (Наредба/та). Съдът приел, че единственият мотив за постановения отказ да се издаде удостоверение за наследници на Георгиев е, че в личния регистрационен картон на една от неговите наследнички (П. К.) е отразено, че синът й Д. К. К. е починал и липсва акт за смърт за това лице. Направил извод, че административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 35 АПК и това по чл. 36, ал. 1 АПК, като приел също, че задължение за служебно събиране на доказателства от страна на административния орган произтича и от разпоредбата на чл. 13а АПК (Нов-ДВ, бр. 27 от 2014 г.). Като отчел, че отказът е издаден в деня на постъпване на искането, съдът приел, че органът не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая във връзка с искането на заявителя, не е проявил активност да извърши необходимата проверка в НБДН във връзка с искането, а е използвал данни от извършена проверка по предходно депозирано такова от 2014 г. Отделно изложил съображения, че отказът е и в нарушение на чл. 11, ал. 2 от Наредбата № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г., съгласно който за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението за определяне на наследниците по закон длъжностното лице прави пълна проверка в регистъра на населението, а когато е необходимо и в регистрите на актовете за гражданско състояние, каквато проверка в конкретния случай не е извършена. Приел е, че представената справка от НБДН не изпълва изискването на тази разпоредба. По тези съображения взел становище, че оспореният отказ е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон, предвид което го отменил. На основание чл. 173, ал. 2 АПК изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне с указания за извършване на цялостна проверка в регистъра на населението, включително и в регистрите на актовете за гражданско състояние, след което да издаде или мотивирано да откаже издаване на исканото удостоверение. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 11, ал. 2 от Наредбата за определяне на наследниците по закон длъжностното лице прави пълна проверка в регистъра на населението, а когато е необходимо, и в регистрите на актовете за гражданско състояние. В случая правилно е преценено от първоинстанционния съд, че при издаването на оспорения отказ административният орган не е съобразил посочената разпоредба. Обосновано е прието в решението, че извършването на справка в НБДН не е равнозначно на извършването на проверка в регистрите на актовете за гражданско състояние. Предвид данните, които се съдържат в личния регистрационен картон на П. К., че синът й Димитър е починал и липсата на такива данни в НБДН, е съществувала необходимост по смисъла на чл. 11, ал. 2 от Наредбата за извършване на проверка в регистрите на актовете за гражданско състояние, освен такава в регистъра на населението. В този смисъл, доколкото административният орган не е извършил проверка в регистрите на актовете за гражданско състояние, обоснован и в съответствие със закона е направеният от първоинстанционния съд извод за допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, разписани в чл. 13а и чл. 36, ал. 1 АПК при издаването на оспорения отказ. Касационните оплаквания срещу така приетото от съда са неоправдани. Неоснователно се твърди от касационния жалбоподател също така, че в случая била налице хипотезата на чл. 38, ал. 4 ЗГР. Този твърдение е преждевременно направено, доколкото съгласно посочената разпоредба при унищожени регистри на актове за гражданско състояние, липса на съставен акт за раждане или смърт и установяване на вписани неверни данни заинтересуваните лица установяват правата си по съдебен ред. Нито една от посочените хипотези не е налице, доколкото длъжностното лице по гражданското състояние не е извършило преценка досежно необходимостта от извършване на проверка в регистрите на актовете за гражданско състояние по постоянния и настоящ адрес на Д. К. К., не е извършило такава и следователно не е установило липса на съставен акт за смърт на посоченото лице или друга от посочените хипотези. При установените по делото факти, административният съд правилно е преценил, че изричният отказ за издаване на удостоверение за наследници, обективиран в писмото от 22.06.2016 г. е незаконосъобразен, поради което решението, предмет на контрол следва да остане в сила. Предвид изхода на спора пред касационната инстанция и направеното от Христова искане за присъждане на разноски, съдът намира, че О. Б. следва да бъде осъдена да заплати на ответника по касационната жалба сума в размер на 500,00 лв. за сторените разноски за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК и чл. 143, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 228 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение