Решение № 122 от 14.07.2014 г. на ВКС по н. д. № 310/2014 г.

Решение № 122 от 14.07.2014 г. на ВКС по н. д. № 310/2014 г., II н. о., НК, докладчик съдията Лидия Стоянова Касационното производство е образувано по жалбата на частната обвинителка и гражданска ищца М. А. Я. срещу присъда № 2/22.01.2014 г. по въззивно нохд № 304/2013 г. на Ловешкия окръжен съд. Поддържат се доводи за необоснованост, за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с оценката и анализа на обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите, довели до неправилното приложение на закона с оправдаването по повдигнатото обвинение и с отхвърляне на гражданския иск. Иска се отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Подсъдимият А. Е. А. не е направил възражение срещу подадената жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа, че оправдателната присъда е законосъобразна и следва да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК и намира: Тетевенският районен съд, четвърти състав с присъдата от 3.04.2012 г. по нохд № 499/2011 г. признал подсъдимия А. за виновен в това, че на 14.06.2010 г. в гр. Т. се съвкупил с лице от женски пол - ненавършилата 18 години М. Я., като употребил сила и заплашване. На основание чл. 152, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 54 НК го осъдил на 3 години лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Приложил чл. 25 вр. чл. 23 НК и наложил на подсъдимия едно общо наказание - най-тежкото, от определените по това, по нохд № 292/2011 г. и по нохд № 256/2011 г. - двете на Тетевенския районен съд - 3 години лишаване от свобода, което да изтърпи при строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Предявеният граждански иск за неимуществени вреди, претърпени от престъплението, уважил в размер на 10 000 лева, които подсъдимият А. да заплати на Я., действаща лично и със съгласието на майка си П. И. със законните последици. Произнесъл се по въпросите за приложението на чл. 59, ал. 1 НК, за размера на дължимите разноски и на държавната такса. Ловешкият окръжен съд с присъда № 2/22.01.2014 г. по въззивно нохд № 304/2013 г. /постановена след отмяна от състав на Върховния касационен съд по реда на възобновяването на решение № 113/2.11.2012 г. по въззивно нохд № 196/2012 г. на Ловешкия окръжен съд поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила/ отменил присъдата на Тетевенския районен съд, признал подсъдимия за невиновен и го оправдал по обвинението по чл. 152, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1, т. 2 НК. Отхвърлил предявеният от Я. срещу подсъдимия А. граждански иск за неимуществени вреди като неоснователен и недоказан. Постановил разноските по делото да останат за сметка на държавата. Доводите за нарушение на процесуалните правила при оценка на доказателствените източници в нарушение на чл. 107, ал. 3 НПК са неоснователни. Въззивният съд като инстанция по същество е упражнил правомощията си по чл. 314 НПК да провери изцяло обжалваната присъда, да изпълни указанията в отменителното решение и да изложи приетата от него за установена фактическа обстановка, основана на цялостен и задълбочен анализ на събрания по предвидения процесуален ред доказателствен материал. Твърденията на частната обвинителка, че нейните показания са достоверни и че са налице достатъчно доказателства, които ги подкрепят, а съдът е оправдал подсъдимия въз основа на неверните му обяснения, не се подкрепя от фактическа страна. От съдържанието на мотивите, които отговарят на изискванията по чл. 339, ал. 3 вр. чл. 305, ал. 3 НПК следва, че съдът е констатирал противоречия, но ги е изследвал подробно и задълбочено. Обосновал е решението си кои от доказателствените източници приема изцяло или отчасти като им се доверява за относими обстоятелства и защо отхвърля изцяло или отчасти останалите като недостоверни. Внимателно е изследвал обясненията на подсъдимия, съпоставил ги е с останалия доказателствен материал, анализирал ги е и ги е оценил с оглед действителния им смисъл. Правилно е приел, че не могат да бъдат отхвърлени само защото са в противоречие с показанията на свидетелката Я., но не се опровергават от други убедителни доказателства. Поначало решението по какъв начин да упражни правото си на защита - дали да отговаря на всички или на някои от въпросите по обвинението и дали да прави признание или да отрича е негово. От отказа му да признае обвинението и да възприеме или потвърди показанията на свидетелката не може да се правят изводи в негова вреда, нито че присъдата е основана само въз основа на неговите обяснения. Съдът е приел, че не може да бъде признат за виновен, след като единственото доказателствено средство са показанията на свидетелката Я. и не защото не се признава за виновен и дава обяснения в своя полза, а защото показанията на тази свидетелка са опровергани по убедителен и несъмнен начин. До този извод съдът е стигнал по свое вътрешно убеждение след като е преценил показанията й, съпоставил ги е помежду им и във връзка с останалия доказателствен материал - показанията на свидетелите, включително и тези, към които е насочила несъгласието си с оценката - И. и С., с приетите и неоспорени съдебномедицински и съдебно-електротехнически експертизи и с писмените доказателствени източници. Правилно е приел, че на нейните показания не може да се довери при решаване на въпросите дали има извършено престъпление и дали подсъдимият е автор. Извършената внимателна проверка за установяване на достоверността им за относимите обстоятелства е правилния подход, който е дал възможност на съда да направи верен и логичен извод, че са непоследователни, съмнителни, дадени с очевиден интерес да го обвини, че не отразяват истината и не се подкрепят с други доказателства. Затова е решил, че не са годен доказателствен източник и не може да постанови осъдителна присъда. Това, че е единственият пряк свидетел и източник на непосредствено възприети факти, не е основание да се приемат показанията й за достоверни и да се постанови присъда по предположение в противоречие с останалия доказателствен материал. Затова не може да се приеме твърдението й, че съдът е формирал вътрешното си убеждение в нарушение на изискванията по чл. 14 НПК. Въз основа на приетите за установени фактически положения съдът е направил законосъобразен извод, че не са налице признаците на престъплението, за което е повдигнато обвинение на подсъдимия А., с което не е нарушил закона. Правилно съдът е решил и въпроса за гражданската отговорност като е отхвърлил предявения граждански иск за неимуществени вреди, причинени от престъплението. Между обвинението и гражданския иск съществува връзка и основателността му се предопределя от решението за авторството на деянието. След като подсъдимият е признат за невиновен и е оправдан, а не са налице условия за гражданска отговорност, искът не може да бъде уважен. Доводите за необоснованост не следва да бъдат разглеждани, тъй като законодателят не го е предвидил като самостоятелно касационно основание. Доколкото няма допуснати съществени нарушения на процесуалните правила касационният съд не може да извършва проверка на приетите за установени фактически положения и да заменя приетите от инстанциите по същество с нови. Предвид изложеното новата присъда следва да бъде оставена в сила и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,