Решение № 775 от 19.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8274/2016 г.

Решение № 775 от 19.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8274/2016 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Р. Л. Й. и Р. Т. Й., и двамата от и със съдебен адрес в гр. С., против Решение № 637/5.04.2016 г., постановено по адм. дело № 1645/2015 г. по описа на Административен съд - Б., с искане за отмяната му, като неправилно. В съдебното заседание касационните жалбоподатели се представляват от адв. Михайлова, която поддържа жалбата, моли за уважаването й по съображения, изложени подробно в писмена защита. Ответните страни - Началник на Служба по геодезия, картография и кадастър - Б., А. С. Н., Н. З. Ч., В. К. Х., П. К. Х., Н. С. Й., С. К. Ж. и О. П., редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Отговор по касационната жалба е постъпил от адв. Ю. Б., пълномощник на О. П.. Депозирана е и молба-становище от адв. Х. - ЯАК, като пълномощник на ответника А. С. Н., с развити съображения за правилност на решението и искане за оставянето му в сила, с присъждане на разноски в касационното производство по приложен списък и пълномощно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата - счита, че съдът е осъществил контрола по чл. 168 от АПК на всички основания по чл. 146 от същия и не са налице нарушения на материални и процесуални правни норми. Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С оспорената от Й. заповед № 18-5534/17.07.2015 г. на Началника на СГКК - Б., на основание чл. 54, ал. 1 и ал. 4, вр. чл. 51, ал. 1, т. 2, ал. 2 и ал. 5 ЗКИР, е одобрено изменението на КК и КР на гр. П., (одобрени със заповед № РД-18-36/29.04.2009 г.), състоящо се в нанасяне на нов обект с идентификатор 57491.19.674, с площ 1999 кв. м., (нива в м. "Лахана"), промяна в границите на съществуващи обекти в КККР: ПИ с идентификатор 57491.19.567 и ПИ с идентификатор 57491.19.580, с промяна на данните за собствениците, във връзка с подадено заявление от А. С. Н. от 6.03.2015 г. С обжалваното решение жалбата на Р. и Р. Й. е отхвърлена като неоснователна, като са присъдени разноски. Съдът е изложил подробни съображения за спазване на формата и процесуалните правила при издаването на акта, конституиране на всички заинтересовани страни и съобразеност на заповедта с приложимото материално право. Обосновано е наличието на фактическо основание за изменението на КККР по отношение на трите ПИ, предмет на оспорения акт, а воденото дело за делба между Р. Й., Р. Й., А. Н. и Н. Ч., само по себе си не е основание за отказ за поисканото изменение, с оглед изменението на ЗКИР с ДВ бр. 49/2014 г., по арг. от чл. 53, ал. 2 от Закона. Решението е постановено при липса на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Допуснато е изменение, на горепосоченото основание, като е заличен ПИ с идентификатор 57491.19.207, с площ 2169 кв. м. и собственици Р. Й., Р. Й., Н. Ч. и М. Й., като вместо него е нанесен нов имот с идентификатор 57491.19.674, с площ 1999 кв. м. и същите собственици, променени са границите на ПИ с идентификатор 57491.19.567 (път), който е приведен по действителното му местоположение, с промяна на площта му от 16 663 кв. м., на 16 637 кв. м., а освен собственика - О.-П., са вписани като собственици Р. Й., Р. Й. и Н. Ч., както и са променени границите и площта на ПИ с идентификатор 57491.19.580, от 4 329 кв. м., на 4 526 кв. м. и освен собственика - Община -Поморие, са вписани като собственици Р. Й., Р. Й. и Н. Ч., като измененията са проведени съобразно приложена скица-проект. От фактическа страна, въз основа на приложените по делото доказателства, е установена грешка в КК и КР - ПИ с идентификатор 57491.19.207, тъй като съгласно решение № 258/1999 год. на ПК-Поморие, същият е с площ 1,999 дка, а развилото се впоследствие административно производство, по искане на наследник на М. Й. и предложение от дирекция ОССД в община-Поморие, с промяна в плана за земеразделяне и предаване на 170 кв. м. от общинския път към имота, на практика не е проведено, не е прието решение на общинския съвет за замяна. Законосъобразно съдът е кредитирал изводите на в. л. по делото, тъй като от изготвената комбинирана скица, съпоставена с тази от 1999 г. за същия имот, е видно, че съществуващия път в бившия имот 019 207 (ПИ 57491.19.207) не е изместван, имотът е с площ 1999 кв. м., съседните имоти са с различни граници и площ от нанесените в КК преди изменението - т. е. налице е грешка, отстранена с издадената заповед, жалбата срещу която с основание е била отхвърлена. Съгласно чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР кадастралната карта и кадастралните регистри се изменят при установяване на непълноти и грешки, каквито са несъответствията в данните за недвижимите имоти в КККР спрямо действителното им състояние към момента на одобряване на КККР, според легалната дефиниция на § 1, т. 16 ДР ЗКИР. Разпоредбата на чл. 54, ал. 1 и ал. 2 ЗКИР в относимата редакция, предвижда непълнотата или грешката в кадастралната карта и кадастралния регистър да се попълват въз основа на писмени доказателства и скица - проект, а в случай, че са свързани със спор за материално право, непълнотата или грешката се отразяват в комбинирана скица и се отстраняват след решаване на спора по съдебен ред. От новите редакции на чл. 51 - чл. 54 ЗКИР е видно, че отпада изискването за съставяне на акт за непълноти и грешки като предпоставка за изменение на кадастралната карта, когато тя съдържа такива. В случая воденото делбено производство на признатия за поделяем имот с идентификатор 57491.19.207, съобразно установените за съделителите квоти, не съставлява основание за отказ за изменение на КККР, с цел отстраняване на констатираната и чрез заключението на приетото по делото заключение на вещото лице, грешка, каквото е основното оплакване в касационната жалба. Правилни и обосновани са изводите в обжалваното решение на АС-Б., че административния орган е издал оспорената заповед от 17.07.2015 г., като е съобразил хипотезата на чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, съгласно която, при наличие на документи, удостоверяващи дублиране на носителите на правото на собственост, съответно на друго вещно право, за един и същи имот, в КР се записват данните за всички лица и документи. Затова обосновано първоинстанционният съд е приел, че е издаден валиден административен акт за изменение на КККР и решението му, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора, при своевременно депозираното и доказано искане за присъждане на разноски в полза на ответника А. С. Н., същото следва да бъде уважено за сумата от 300 лв. по договора за правна помощ. За община Поморие не се присъждат разноски в касационното производство, поискани с отговора на адв. Ю. Бошнаков по жалбата, тъй като не са доказани направени такива. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,