Решение № 11556 от 2.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4928/2017 г.
ВАСV отделение02.10.2018 г.докладчик т Диана Добрева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 99 от 16.03.2017 г., постановено по адм. дело № 134/2017 г. по описа на Административен съд - Плевен. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 11556 от 2.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4928/2017 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. И., подадена против решение № 99 от 16.03.2017 г., постановено по адм. дело № 134/2017 г. по описа на Административен съд - Плевен, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу заповед № 3391зз-49/31.01.2017 г. за задържане на лице, издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР от ст. полицай П. при II РУ на МВР - Плевен. Иска се отмяна на съдебното решение като незаконосъобразно. Ответникът не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението. Настоящата инстанция счита, че касационното оспорване е процесуално допустимо, но по същество е неоснователно, поради следното: Установено е от фактическа страна, че на 31.01.2017 г. около 00: 40 ч. в гр. Плевен пред хотел "Ростов", в присъствието на струпали се на мястото множество хора касаторът Д. И. е повдигнал и хвърлил С. М. върху предния капак на паркиран лек автомобил и паднал върху него. Това е възприето от намиращия се наблизо полицейски патрул, който устно разпоредил на лицата да преустановят борбата помежду си и да заемат позиция до полицейския автомобил за извършване на проверка. Същите обаче не са изпълнили разпореждането, като се опитали да осуетят проверката. Поради това им поведение, вероятно повлияно и от употребата на алкохол, те били задържани и откарани в полицейското управление. При тези данни съдът правилно е приел, че административният орган законосъобразно е наложил на И. принудителната административна мярка (ПАМ) - задържане до 24 часа. Констатирано е неправомерно поведение на касатора на обществено място, отправено му е надлежно предупреждение за преустановяване на действията и за извършване на проверка, но лицето е създало обструкции и съзнателно е попречило на полицейски орган да изпълни задължението си по служба. В случая са установени фактическите предпоставки по чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР за налагане на процесната ПАМ, като след съставяне на необходимите документи за извършеното административно нарушение в 02: 20 ч. на същата дата жалбоподателят е бил освободен. Видно е, че задържането на касатора е кратковременно в рамките на 1 ч. и 40 м., което е в съответствие с целите на закона и въобще не сочи на полицейски произвол. Правилен е изводът на съда, че заповедта е издадена от компетентен орган и съдържа задължителните реквизити по чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, като е спазена установената форма и не са нарушени административнопроизводствените правила. Налице са фактически и правни основания за издаването на заповедта за задържане, като мотиви са изложени в съпътстващата я докладна записка, поради което не е налице нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, водещо до отмяната на заповедта. Освен това на касатора е съставен и връчен и акт за установяване на административно нарушение, от който несъмнено е разбрал основанието за задържането му. Същият е дал и обяснение по случая. Представеното в настоящето производство невлязло в сила съдебно решение на районния съд, с което е отменено издаденото въз основа на съставения АУАН наказателно постановление за наложена на И. глоба, е ирелевантно за настоящия спор. Същото касае единствено реализирането на административнонаказателната отговорност на лицето. При това положение административният съд, като е преценил оспорваната заповед за налагане на ПАМ - задържане на касатора за срок до 24 часа, за законосъобразна и е отхвърлил жалбата срещу нея, е постановил решението си в съответствие с приложимия материален закон. Същото е валидно и допустимо, а сочените от касатора доводи за неправилност на решението не са основание за неговата отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК и то следва да се остави в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,