Решение № 4712 от 20.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3904/2015 г.

Решение № 4712 от 20.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3904/2015 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Касационното производство по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на Р. Й. К. от [населено място], против решение № 68/15.01.2015 г., постановено по адм. д. № 2703/2014 г. от Административен съд – Пловдив. С обжалваното решение е отхвърлено оспорването на заповед № 1005/12.08.2014 г. на директора на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" (ГД "ПБЗН") към Министерство на вътрешните работи, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение. Наведени са доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Жалбоподателят моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – директорът на ГД "ПБЗН", чрез процесуалния си представител юрк. Р., оспорва жалбата. Моли същата да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок и от страна с правен интерес, като същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред решаващия съд е заповед № 1005/12.08.2014 г. на директора на ГД "ПБЗН" към МВР, с която на пожарникар – водач на специален автомобил 2 степен Р. Й. К. – служител в районна служба (РС) "ПБЗН" Т. при областно управление (ОУ) "ПБЗН" Г. към ГД "ПБЗН" е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение на основание чл. 204, ал. 3 ЗМВР (обн., ДВ, бр. 53/2014 г.) във вр. с чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР (отм.); чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР (отм., ДВ, бр. 60/2014 г.) и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР (обн., ДВ, 53/2014 г.) за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че Р. Й. К. е присвоил мобилен телефон "S. " модел "G. 2 S plus" и го е продал на трето лице, с което е нарушил разпоредбите на т. 4, т. 5, т. 7 и т. 8 от правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР (отм.), за което деяние е образувано досъдебно производство (ДП) № ЗМ/05-178/2014 г. в П. РУП - П. и следствено дело № 212/2014 г. по описа на Окръжна прокуратура – П. за престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК. За да постанови обжалвания правен резултат, първоинстанционният съд приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му по закон, в предписаната от закон форма, при спазване на процесуалните правила и материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. По същество с касационната жалба се правят същите възражения, изложени и в жалбата до АС-Пловдив, които съдът обсъжда подробно, отговаря им задълбочено и аргументирано, и постановява правилен извод за неоснователност на оспорването. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, решаващият съд приема, че са налице посочените в заповедта на директора на ГД "ПБЗН" материалноправни предпоставки на т. 4, т. 5, т. 7 и т. 8 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и чл. 224, ал. 2, т. 4, чл. 224, ал. 2, т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР (отм.); във вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР (отм.); за санкциониране на жалбоподателя с най-тежкото дисциплинарно наказание. Нормите на Етичния кодекс вменяват на държавните служители от МВР определени задължения и изисквания към поведението им, които следва да се спазват по всяко време. Ето защо, независимо, че деянието на К. няма връзка с изпълнението на служебните му задължения, правилно и в съответствие с материалния закон административният съд приема, че дисциплинарната отговорност се ангажира и при такива действия, които са морално укорими, каквото е безспорно извършеното от служителя присвояване на мобилния телефон. Постановеното решение е обосновано. Съдът обсъжда доводите на страните в контекста на приетите относими към спора доказателства и служебно проверява валидността на оспорения административен акт. Въз основа на съвкупната оценка на събраните по делото доказателства са крайните изводи, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на материалните норми и административнопроизводствените правила. При така изложени мотиви касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено с настоящото. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховния административен съд, П. отделение