Решение № 2417 от 20.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12775/2008 г.

Решение № 2417 от 20.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12775/2008 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационни жалби от Национална компания "Железопътна инфраструктура" и от Исай Николов Ангелов против решение № 325 от 12.06.2008 година по адм. д. № 717/2007 година на административен съд София-област. С него е отменена заповед № ДС-П-25 от 13.10.2006 година на областния управител на Софийска област. Релевират доводи за противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна изразява становище за неоснователност на жалбите. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите. Мотивира се, че заповедта е постановена преди да е влязло в сила решението на управителния съвет на железопътната компания. Касационните жалби са подадени от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни. Производството пред административния съд е образувано по жалба от Зорка Миронова Петкова против заповед № ДС-П-25 от 13.10.2006 година на областния управител на Софийска област. С нея на основание чл. 59 и § 6 от ППЗДС и влязло в сила решение от 29.08.2006 година на УС на "ЖИ" е наредено да се продаде на Исай Николов Ангелов описания недвижим имот при фиксираните условия. Възразила е за допуснати пороци при откриването и провеждането на тръжната процедура. От писмените доказателства по приложената административна преписка е установено, че обектът на продажба е имущество, собственост на железопътната компания. С решение на нейния управителен съвет от 15.06.2006 година е открита процедура за провеждане на търг с тайно наддаване по реда на глава V от ППЗДС, обнародван ДВ, бр. 82/1996 година на посочения имот при определените условия, като е утвърдена и тръжната документация. На 10.08.2006 година за процесния обект са се явили двама кандидати - Зорка Миронова Петкова, предложила 31500 лева и Исай Николов Ангелов, предложил 33 200 лева. Комисията го е класирала на първо място. Въз основа на протокола и класирането на комисията, управителният съвет на компанията с решение от 29.08.2006 година е определил купувача и условията, при които да се сключи договор. Въз основа на това решение, областният управител при условията на чл. 59 и § 6 ППЗДС от 2006 година е издал процесната заповед. В първоинстанционното производство е представено съдебно удостоверение от 27.11.2007 година, че в Софийски градски съд, административно отделение, III-ж състав е образувано адм. д. № 519/2007 година по жалба от Зорка Миронова Петкова против решение на УС на НК "ЖИ" за определяне на купувач на обект "Сладкарница". По него заинтересована страна е Исай Николов Ангелов. Делото е насрочено за 14.04.2008 година. При тези данни по делото административният съд е приел, че е допуснато нарушение на изискването заповедта на областния управител да се издаде след като влезе в сила актът за определяне на купувач, издаден от управителния съвет на компанията. Нарушението е квалифицирано, като съществено и водещо до незаконосъобразност на окончателната заповед, вече издадена от областния управител. По тези съображения тя е отменена. Така постановеното решение е правилно, макар, че съдът грешно се е позовал на разпоредбата на чл. 66а, ал. 5 ППЗДС от 1996 година. Национална компания "Железопътна инфраструктура" е със статут на държавно предприятие по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон. Регламентира се със Закона за железопътния транспорт и по силата на чл. 9 от него е юридическо лице със седалаще в София. Една от функциите й е да стопанисва и управлява предоставеното й имущество - публична и частна държавна собственост. В това си качество е взела решение за продажба на процесния имот. Процедурата е открита и проведена при действието на ППЗДС от 1996 година и попада в обхвата на правилата, уредени в чл. 66а от него. Решението, издадено на 29.08.2006 година от управителния съвет на компанията е акт по чл. 66а, ал. 4 от правилника. Видно от писмените доказателства, представени в касационното производство от жалбоподателя Исай Николов Ангелов комисията е изпълнила задължението по цитираната алинея, като на същата дата - 29.08.2006 година е изложила на таблото във фоайето на административната сграда на централно управление на компанията копие от решението. Същото е свалено на 25.09.2006 година, за което отново е съставен и надлежно подписан протокол. Отделно от това участничката в търга Зорка Миронова Петкова е уведомена за определения купувач по пощата с писмо с обратна разписка. Тя го е получила на 13.09.2006 година. На 26.09.2006 година в ДВ, бр. 78 е обнародван нов Правилник за прилагане на Закона за държавната собственост. Тридневният срок от обнародването е изтекъл на 29.09.2006 година - присъствен ден петък и от следващия ден е започнало неговото действие. Параграф 6 от преходните и заключителни разпоредби изрично предвижда, че незавършените производства за разпореждане с имоти - държавна собственост, следва да се довършат по установения в правилника ред. Към датата на влизане в сила на новоприетия ППЗДС тръжната процедура за продажба на процесния имот не е довършена. Оставало е само издаването на окончателния административен акт - заповедта на областния управител за определяне на купувача и условията при които да се сключи прехвърлителният договор. Той попада в приложното поле на чл. 59 от новия ППЗДС. Съгласно ал. 6 от него областният управител издава заповед за определяне на купувача, цената и условията на плащането. Въз основа на нея подписва договора по реда на чл. 56-58 от правилника. Наличието на подадена жалба срещу решението на управителния съвет и образувано въз основа на нея съдебно-административно производство пред СГС е индиция, че този междинен акт не е влязъл в сила, което съставлява пречка за издаване на завършващия акт от областния управител. В двете касационни жалби се въвеждат твърдения, че жалбата от Зорка Миронова Петкова срещу решението на управителния съвет на компанията е подадена след изтичане на срока за обжалването му, поради което се явявала просрочена. В същото време при липса на подадена жалба в срока за обжалване, решението е влязло в сила и областният управител се е произнесъл въз основа на влязъл в сила административен акт. Тези доводи обаче не са доказани. Касае се за факт, който трябва да установи изпълнението на законовите изисквания при издаването на акта. Поради това тежестта на доказване, така както е уредена в нормата на чл. 170 АПК лежи върху административния орган - издател на акта, а именно железопътната компания. В същото време установяването на това обстоятелство е благоприятно за заинтересованата страна, поради което по силата на същата норма, но предложение първо тя трябва да го установи. Това обаче не е направено нито в първоинстанционното, нито в касационното производство. Касаторите само са поискали предоставяне на възможност за снабдяване с такива доказателства, но не са ги представили. В същото време са надлежно призовани за съдебното заседание на 14.11 и на 18.11.2008 година - три месеца преди неговото провеждане. Това е напълно достатъчно време за ангажиране и представяне на писмени доказателства за датата, на която Зорка Миронова Петкова е подала жалба пред СГС против решение от 29.08.2006 година на управителния съвет на националната компания, за да се провери дали към този момент срокът за обжалване е изтекъл и съответно решението е влязло в сила. Видно от удостоверението, представено пред първата инстанция, те са страни в образуваното производство по адм. д. № 519/2007 година на СГС и имат всички процесуални права да се снабдят с писмени доказателства, находящи се по същото дело. Така направеното от тях възражение пред касационната инстанция е останало недоказано и приетите от първоинстанционния съд фактически обстоятелства не са опровергани. По тези съображения обжалваното решение се явява правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и направеното искане от пълномощника на ответната страна ще следва железопътната компания да бъде осъдена да й заплати направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение