Решение № 1446 от 31.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15475/2010 г.

Решение № 1446 от 31.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15475/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба от Мария Гавраилова Славова - процесуален представител на Хакиме Али Рамадан, лично за себе си и като законен представител на малолетните Бериван Фелах Омер, Мехван Фелах Омер, Ериван Фелах Омер и Шериван Фелах Омер против решение № 12020 от 18.10.2010 г. по адм. дело № 3386/2010 г. на Върховния административен съд, трето отделение. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата й против решение № 97 от 24.02.2010 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. Релевира доводи за противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответната страна не изразява становище по жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че по отношение на жалбоподателката не са налице условията за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Наред с това от данните по делото не може да се направи извод, че в Ирак е налице въоръжен конфликт. Цитирана е и практика на Върховния административен съд. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Производството пред първоинстанционния съд е по реда на чл. 145 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 от АПК във вр. с чл. 87 от ЗУБ. Образувано е по жалба от Хакиме Али Рамадан, лично за себе си и, като законен представител на малолетните Бериван Фелах Омер, Мехван Фелах Омер, Ериван Фелах Омер и Шериван Фелах Омер против решение № 97 от 24.02.2010 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, с което им е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Направила е възражения, че обстановката в северен Ирак не е спокойна и е особено опасна за завръщащите се емигранти. От писмените доказателства по приложената административна преписка е установено, че жалбоподателката е гражданка на Ирак, кюрд по народност, мюсюлманка по вероизповедание. Преминала е заедно с деца нелегално от Турция и на 19.10.2009 г. е поискала закрила за нея и децата й. С решение № 1392 от 27.10.2009 г. е образувано производство за предоставяне на статут на нея и четирите й малолетни деца. По отношение на непълнолетния й син Шиван Фелах Омер е образувано самостоятелно производство. С жалбоподателката са проведени две интервюта с помощта на преводач от кюрдски език, на които тя е изложила бежанската си история. За изясняване на спора, съдът е приел и обсъдил, като доказателство две справки. Едната е от 31.08.2009 г. и съдържа информация за актуалната обстановка в автономна област Кюрдистан. Другата е от 17.08.2010 г. и дава сведение за обстановката в град Захо, в който е родена жалбоподателката и в който се е преместила да живее след изчезването на съпруга й и напускането на град Мосул. Въз основа на така събраните доказателства, съдът е приел, че по отношение на жалбоподателката и четирите й малолетни деца не са установени критериите за бежанец, дефинирани в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, както и предпоставките на чл. 9, ал. 1 от същия закон за предоставяне на хуманитарен статут. Счел е решението на Председателя на ДАБ за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба, като неоснователна. Решението е неправилно, доколкото е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Пред съда е направено възражение за допуснати от административния орган нарушения, тъй като при провеждане на интервюто е била налице езикова бариера - преводът е на диалект, който тя не владее. Възражението е от особена важност, защото е пряко свързано с осигурената законова възможност на лице, нуждаещо се от закрила, да осъществи необходимата словесна комуникация с длъжностните лица, изясняващи всички факти от бежанската история, имащи значение за правилното решение по молбата. В конкретния случай тя се е позовала на нарушение на правилото по чл. 63а, ал. 6 от закона - проведено интервю на диалект, който не е разбирала добре и това й е попречило да изложи всички факти за напускането й от Ирак и опасения за своя и на децата й живот. Макар, че жалбоподателката се е явила лично в проведеното съдебно заседание на 30.09.2010 г., съдът не е изяснил възникналото противоречие между твърденията й в писмената защита и отразеното заявление в протоколите за проведени интервюта, че разбира превода. Допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила е довело до постановяване на неправилно решение, което следва да се отмени. Ще следва да се отмени и решението на административния орган и преписката се върне с указания за провеждане на ново интервю на език, който жалбоподателката разбира и може спокойно да изложи всички обстоятелства, за които смята, че са от значение за обективно разглеждане на молбата й. При постановяването на решението, съдът взе предвид служебно известния факт, че с влязло в села решение № 9685 от 12.07.2010 г. по адм. дело 3385/2010 г. на Върховния административен съд, трето отделение е прието за установено допуснато нарушение на административно-производствените правила в същия смисъл при провеждане на интервю с непълнолетния син на жалбоподателката и преписката е върната на ДАБ за провеждане на ново интервю. С оглед изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателката, ответната страна следва да й заплати разноските по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия