Решение № 4216 от 4.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6845/2021 г.

Решение № 4216 от 4.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6845/2021 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" – гр. София при ЦУ на НАП срещу решение № 2501/14.04.2021 г., постановено по адм. дело № 12130/2020 г. по описа на Административен съд, София – град, с което е по жалба на С. Б. от гр. София е отменен РА № Р – 22221518001620 – 091 – 001/18.12.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП, потвърден с решение № 1094/25.06.2019 г. на посочения по-горе директор в частта за установени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2014 г., 2015 г. и 2016 г. в общ размер от 580 895, 23 лв. и лихви – 120 677, 95 лв.; за ДДС за данъчни периоди на месеците февруари, юли, август, октомври ноември и декември 2016 г. в общ размер на 200 935, 66 лв. и лихви – 42 401, 72 лв., както и за вноски за ДОО за 2014 г., 2015 г. и 2016 г. в общ размер от 3 096, 41 лв. и лихви – 758, 53 лв. Обжалва се решението и в частта за разноските. В касационната жалба е посочена разпоредбата на чл. 209, т. 3 АПК без да са посочи конкретни отменителни основания, но от изложението в касационната жалба може да се направи извод за наличие на оплаквания за неправилно приложение от първоинстанционния съд на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Подробно в касационната жалба са изложени фактите по делото. Според касатора в съдебното производство не са представени от ревизираното лице убедителни доказателства в подкрепа на изводите на съда, а и мотивите на последния са взаимнопротиворечиви, което прави изводите му неубедителни, а основанията за отмяна на ревизионния акт неаргументирани. Посочено е в касационната жалба, че от една страна съдът е приел, че преведените суми по банковата сметка на С. Б. представляват разходи за изплатени възнаграждения на трети лица по сключени договори и поради това неправилно е да се приеме, че представляват доходи за него, а от друга навсякъде в съдебното решение се сочи, че нито в хода на ревизията, нито по време на съдебното производство са представени писмени доказателства за изпълнението на сключените от ревизираното лице договори. За неправилно се приема от касатора и изложеното от съда, че съставянето на приемо-предавателни протоколи за индивидуализиране на конкретно предоставените услуги е предвидено във всички договори, сключени от ревизираното лице с "Трейс Груп Холд" А Д, "Родопа Трейс" ЕАД, "Смарт Синерджи Консулт" ЕООД и "Инфрастрой" ЕАД през следващите данъчни периоди, вкл. и тези, в които възнаграждението е договорено като конкретна сума, но нито един такъв протокол не бил представен, както и съдът навсякъде бил посочил, че не са представени и други доказателства, свързани с изпълнението на договорите като писмени становища, договори, кореспонденция или др., които са описани в предмета им. Относно договорите касационният жалбоподател сочи, че неправилно съдът е приел, че те не включват задачи или дейности, които следва да се изпълнят, нито може да се установи, че са изпълнени от жалбоподателя (стр. 10 и сл. от решението ). Касаторът се оплаква, че неправилно съдът е приел, че от една страна договорите не са реално изпълнени, а от друга страна, че същите са с неясен предмет. Сочи се в касационната жалба, че са налице безспорни доказателства за извършени банкови преводи на сумите по сметка на ревизираното лице, поради което се твърди, че това е доход за лицето. Касационният жалбоподател се позовава на чл. 3, ал. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой и на Директивата за контрол върху движението на парите при влизане и излизане от държавите – членки на ЕС от 12.07.2005 г. с оглед твърденията на ревизираното лице, че част от сумите, са изплатени на сръбски граждани, с които той е сключвал договори по повод основните договори с дружествата. В тази връзка в касационната жалба се излага довод, че не са представени митнически декларации, които могат да послужат като доказателство, че жалбоподателят е декларирал пренасянето на суми от по 50 000 евро до 198 000 евро, каквито са твърденията му, за да ги предаде на трети лица – сръбски граждани. За неправилни касаторът счита изводите на съда, че мястото на изпълнение на доставките е извън територията на страната, доколкото видно и от констатациите в ревизионния доклад ясно било направено разграничение и е посочено мястото на изпълнение на доставките на услуги – в страната и именно те са обложени. В касационната жалба в частта относно разноските се съдържа оплакване, че неправилно съдът не е уважил възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение от 24 034 лв. Иска се отмяна на обжалваното решение, както и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юриск. Кирова. Ответникът по касационната жалба С. Б. от гр. София чрез процесуалния си представител адв. Кузманов, я оспорва с искане обжалваното решение като неправилно да се остави в сила. Претендира се присъждане на направените по делото разноски и се възразява за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение на касационния жалбоподател. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, а обжалваното решение като неправилно да се отмени. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: Първоначално с решение № 1511/02.03.2020 г. по адм. дело № 9371/2019 г. Административен съд, София - град е отхвърлена жалбата на С. Б. срещу посочения по-горе ревизионен акт. С решение № 13315/27.10.2020 г. по адм. дело № 6930/2020 г. тричленен състав на Върховния административен съд, Първо отделение е отменил първоинстанционното решение и делото е върнато за ново разглеждане в частите за установените задължения по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2014 г. 2015 г. и 2016 г., по ЗДДС за данъчни периоди на 2016 г. и за вноски за ДОО за 2014 г., 2015 г. и 2016 г. С решението си първата касационна инстанция е оставила без разглеждане жалбата на Б. за задълженията му по ЗДДС за месец февруари 2015 г. до месец януари 2016 г. вкл. и от март 2016 г. до юни 2016 г. вкл. и месец септември 2016 г., както и за вноски за здравно осигуряване за периодите от 31.10.2014 г. до 31.12.2016 г., като в тази част решението е влязло в сила и не е предмет на разглеждане от настоящия касационен състав. В отменителното решение на първата касационна инстанция е прието, че съдът не е обсъдил доводите на ревизираното лице и представените с него писмени доказателства – 5 бр. граждански договори за консултантски услуги, сключени между ревизираното лице от една страна и четирима граждани и "Беллинели ДОО" от Република Сърбия, ведно с представените банкови извлечения. Дадени са указания в отменителното решение при новото разглеждане на делото съдът да обсъди представените в хода на съдебното производство доказателства в съвкупност с тези, събрани в хода на ревизията, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи за релевантните за спора факти, вкл., както и да отговори на доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на ревизионния акт. При повторното разглеждане на делото първоинстанционният съд за да отмени оспорения от С. Б. ревизионен акт е приел, че не е доказано от приходните органи, че сключените договори със С. Б. са изпълнени, както и че те са с неясен предмет. Ревизионното производство е започнало по особения ред при наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, но след съпоставка на приходите и разходите на ревизираното лице ревизиращите органи са констатирали, че приходите му надвишават разходите, поради което при липса на посоченото основание по особения ред, данъчната основа за облагане по ЗДДФЛ е определена по реда на материалния закон за доходи от упражняваната от С. Б. свободна професия по чл. 10, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 29, ал. 1, т. 3 ЗДДФЛ, които той не е декларирал. В частта за установените задължения по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ в общ размер от 580 895, 23 лв. и лихви - 120 677, 95 лв. за 2014 г., 2015 г. и 2016 г. първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото е приел, че спорът между страните се свежда до това представляват ли получените от жалбоподателя суми като доход от друга стопанска дейност, така като твърди органа по приходите? Според съда изводите си органите по приходите са основали единствено на представените при насрещните проверки договори като частни диспозитивни документи, но те не са обсъдени с оглед на останалите доказателства и твърденията на жалбоподателя, поради което са стигнали до необосновани изводи, че описаните суми представляват недекларирани доходи на С. Б., които са от упражнявана свободна професия (адвокат) и са изплатени по граждански договори. Според съда органите по приходите не са взели предвид твърденията на лицето, че получените суми са свързани с направени от него разходи, с оглед липсата на доказателства за вида и характера на извършваните услуги и тяхното реално извършване, както и не са съобразили и липсата на доказателства за изпълнение на договорите към ревизираните периоди. За 2014 г. съдът е посочил, че в данъчната основа приходните органи са включили суми, получени от "Део – 1" ЕООД и "Трейс Груп Холд" АД по граждански договори с предмет "правни консултации и консултации по търговски и бизнес въпроси и оперативно управление, свързани с дейността на възложителя, при реализация на инвестиционна политика по придобивания и сливания, управление и правни и бизнес връзки между дружествата, управлявани от възложителя, както и трети лица и други въпроси". Съдът е приел, че липсват доказателства, че договорите са изпълнени, тъй като те са общо формулирани и не включват конкретни задачи или дейности, които следва да се изпълнят, поради което не може да се установи, че те са изпълнени от жалбоподателя. Отразено е в обжалваното решение, че още при първото разглеждане на делото са представени договори за консултантски услуги със сръбски граждани: от 11.03.2015 г. с Р. Ц.; от 26.02.2016 г. с А. З.; от 10.06.2015 г. със С. Д.; от 03.08.2015 г. с М. З. и от 15.01.2015 г. с "Беллинели Доо", придружени от разписки за получени суми, оформени като приемателно – предавателни протоколи. За тях съдът е приел, че липсват доказателства за каквато и да е кореспонденция между страните за възлагане на задачи или извършване на дейности във връзка с изпълнение на договора, а предметът на услугите е договорен твърди общо и не е посочен конкретен обект, за който да се отнасят. Посочено е също така от съда, че липсва уговорка и няма логика да се дължи възнаграждение без да се предоставят услуги. За преведените от "Хан Аспарух Трейд" ЕООД 436 700 лв., изплатени по банков път през 2016 г. за консултиране на правни и търговски дейности е прието от съда, че е представен рамков договор от 21.03.2016 г., но неизчерпателно дейностите са изброени в чл. 1, ал. 4 от договора и те са свързани с изготвянето на писмени документи, воденето на кореспонденция, за които не са представени никакви доказателства. Относно начинът, по който е уговорено възнаграждение (часова ставка от 300 евро), съдът е приел, че то предполага съставянето на отчет или подробен протокол, от който може да се установи какъв е вида на предоставените услуги и как е формирана крайната цена по договора, както и колко време е било необходимо за осъществяване на конкретните дейности. С оглед съдържанието на договорите съдът е приел, че не става ясно какви услуги са предоставени и е направен извод, че сумите, предназначени за Б. не представляват получено от него възнаграждение за реално предоставени консултантски услуги, съответно, че представляват доход, подлежащ на облагане. От "Смарт Синерджи Консулт" ЕООД съдът е посочил, че са представени два договора, единият от който е без дата, като предметът и на двата договора е формулиран твърде общо и не може да се установи конкретно в какво се състоят предоставените от С. Б. услуги. Съдът е приел, че липсват доказателства как е формиран размерът на договореното възнаграждение и след като не са представени доказателства, че услуги са предоставени, то няма данни, че реално такива са извършени. Изводът, направен от съда е, че не е доказано, че получените от С. Б. суми представляват негов доход от друга стопанска дейност по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 3 ЗДДФЛ и незаконосъобразно са включени при определяне на данъчната основа по чл. 17 ЗДДФЛ и съответно са установени задължения за данъ по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2014 г., 2015 г. и 2016 г. В частта по ЗДДС съдът е приел, че неправилно с ревизионния акт е прието, че от Б. са получени суми от "Трейс Груп Холд" АД на 19.07.2016 г. и 21.12.2016 г.; от "Инфрастрой" ЕАД на 29.02.2016 г.; от "Смарт Синерджи Консулт" ЕООД на 22.07.2016 г. и 28.12.2016 г.; от "Хан Аспарух Трейд" ЕООД на 26.07.2016 г., на 21.10.2016 г., на 30.11.2016 г., на 06.12.2016 г. и на 09.12.2016 г.; от "Родопа Трейс" ЕАД на 01.08.2016 г. и от "Виделина 2016 ДЗЗД на 24.08.2016 г. Съдът е приел, че не са налице доказателства, от които да се установи услугите по представените договори за консултантски услуги да са реално извършени и не може да се приеме, нито, че е настъпило данъчно събитие на основание чл. 25, ал. 2 във връзка с чл. 9 ЗДДС. По представения протокол за приемане на извършените консултантски услуги с "Инфрастрой" ЕАД съдът е приел, че в него не се съдържа информация за вида на предоставените консултантски услуги и в какво се изразяват те. По същия начин е прието от съда и по договорите с "Родопа Трейс" ЕАД, "Трейс Груп Холд" АД и "Смарт Синерджи Консулт" ЕООД. Въз основа на горното е отменен като незаконосъобразен и ревизионния акт и за установените за плащане вноски за ДОО за 2014 г., 2015 г. и 2016 г. Обжалваното решение е неправилно постановено. Неправилно се възразява от ответника по касация, че ревизията не е извършена по чл. 122 и сл. ДОПК, за да се обложат недекларирани доходи. Установено е по делото, че първоначално процесната ревизия е започнала по реда на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, но след като е установено от ревизиращите органи, че не е налице надвишаване на разходите над приходите на С. Б., ревизията е проведена по общия ред. Ревизия по особения ред се извършва, когато са налице укрити доходи, т. е. доходи от неустановен източник, но настоящия казус не се отнася до такива доходи. Получените доходи от С. Б. са от конкретен (известен) източник и основанието, посочено от платците на доходите и момента на получаването на възнагражденията за консултантските услуги представляват облагаеми доходи по чл. 10, ал. 1, т. 3 ЗДДФЛ В случая законът се интересува от обстоятелството доходът да е изплатен и да е облагаем, което е установено по делото, поради което правилно ревизията е проведена и завършена по общия ред за облагане по приложимия материален данъчен закон - чл. 48, ал. 1 във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 3, чл. 11, ал. 1, т. 2 и чл. 29, ал. 1, т. 3 ЗДДФЛ. Затова като е извършена ревизията по общия ред и са обложени недекларираните по реда на чл. 50 ЗДДФЛ доходи по договорите за консултантски услуги с посочените по – горе възложители, приходните органи не са извършили нарушение, каквито са направените възражения от С. Б. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 3 ЗДДФЛ предвижда, че облагаеми доходи са и доходите от "друга стопанска дейност". Разпоредбата на чл. 12 ЗДДФЛ не посочва изчерпателно кои са облагаеми доходи, а посочва, че това са доходи от всички източници, придобити от лицето през съответната данъчна година, с изключение на необлагаемите доходи, а последните законодателят е изброил в чл. 13 ЗДДФЛ. Спорният по делото въпрос е: Дали получените от С. Б. суми по банков път от дружествата – възложители по сключените договори представляват облагаем доход от стопанска дейност като физическо лице? Установено е по делото, че С. Б. през ревизираните периоди е бил съдружник в "Евролекс България" ООД като адвокат. Не се спори по делото, че Б. за ревизираните години не е подавал декларации по чл. 50 ЗДДФЛ. Приходните органи са установили, че ревизираното лице е реализирало доходи, както следва: за 2014 г. – 114 745, 95 лв.; за 2015 г. – 63 378, 07 лв. и за 2016 г. – 73 958, 29 лв. Установено е в хода на извършената ревизия чрез проверка в Информационния масив на НАП (справки по чл. 73 и чл. 57 ЗДДФЛ), че на С. Б. са изплатени суми: за 2014 г. – 919 095 лв. и удържан данък 1 250 лв.; за 2015 г. 1 061 228, 70 лв. с удържан данък 5 000 лв. и за 2016 г. – 5 479 835, 05 лв. с удържан данък 16 243, 24 лв. и тези суми са за изплатени дивиденти и ликвидационни дялове в полза на физически лица и от упражняване на свободна професия. В хода време на ревизията на С. Б. са изплатени от "Хан Аспарух Трейд" ЕООД 436 000 лв., изплатени по банков път през 2016 г.; от "Виделина 2016 ДЗЗД – 93 000 лв., изплатени по банков път на 24.08.2016 г.; от "Део – I" ЕООС – 23 469, 96 лв., изплатени по банков път през 2014 г.; от "Специализирана болница за активно лечение – Гръбначен център" – 2 933, 75 лв. по банков път през 2015 г.; от "Смарт Синерджи консулт" ЕООД – 82 200 лв., изплатени по банков път през 2015 г.; от "Инфрастрой" ЕАД – 123 243, 24 лв. по банков път на 29.02.2016 г.; от "Родопа Трейс" ЕАД – 44 000 лв. по банков път през 2016 г.; от "Трейс – София" ЕАД – 450 000 лв., изплатени по банков път през 2016 г.; от "Трейс Груп Холд" АД - 870 626 лв., изплатени по банков път през 215 г.; 958 294, 95 лв. през 2016 г. и 4 547 391, 80 лв. отново през 2016 г., както и от "Пи Ес Ай" АД (понастоящем "Трейс – Пътно строителство" АД) – 330 000 лв., изплатени по банков път през 2016 г. Пак в хода на ревизията приходните органи са установили, че от С. Н. на С. Б. на 24.04.2015 г. е изплатена сумата от 35 000 щатски долара, респ. в левова равностойност 63 210 лв. с посочено основание (възнаграждение за управленски услуги за проект в Африка), а от "RAIMOND ASSOCIATES" LLC – 29 960 щатски долара, респ. левовата равностойност на 53 628, 40 лв. Посочените по - горе суми представляват спорния предмет по делото и за който неправилно първоинстанционният съд е приел, че не е доказано от ревизията, че те представляват недекларирани приходи от С. Б. С оглед изброените дружества, вкл. и едно физическо лице, които са превели по банковата сметка на С. Б. посочените суми в общ размер от 7 868 519, 20 лв., в разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 2 ЗДДФЛ е регламентирано, че ако друго не е предвидено в този закон, доходът се смята за придобит на датата на заверяването на сметката на получателя на дохода. Следователно, законодателят е предвидил облагане на придобит доход. По делото липсват доказателства, че получените суми представляват необлагаеми доходи по смисъла на чл. 13 ЗДДФЛ, каквото твърдение има от ревизираното лице, но за което не са ангажирани доказателства. От посочените дружества са представени договори със С. Б. за консултантски (правни услуги), в които изрично е отбелязано, че тези услуги не са свързани с процесуално представителство предвид, че изпълнителят по тях е адвокат. От представените справки по чл. 73 ЗДДФЛ от дружествата – възложители на процесните услуги и платци на доходите се установява, че тези суми са изплатени във връзка със сключените договори. Изрично в тези справки по чл. 73 ЗДДФЛ платците на доходите са посочили, че изплатените на Б. суми представляват възнаграждения за него. Приходните органи правилно са намалили данъчната основа за облагане, като са се съобразили с разпоредбата на чл. 29, ал. 1, т. 3 с 25 % за разходи за дейността, като това се отнася за доходи от упражняване на свободна професия или възнаграждения по извънтрудови правоотношения. Необосновани са изводите, че по делото не са представени протоколи за приемане на услугите по консултантските договори. Налице са такива по договорите с "Инфрастрой" ЕАД, 2 бр. протоколи с "Хан Аспарух Трейд" ЕООД, с които е уговорено и възнаграждение за успех, залегнало в договорите (допълнително възнаграждение) и др., както вече беше посочено по – горе дружествата са изплатили договорените възнаграждения, което означава, че са изпълнени договорените услуги. Обратното няма нито правна, нито житейска логика да се изплащат възнаграждения, за които не е престирано от изпълнителя по договорите. Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 2 ЗДДФЛ категорично разпорежда, че доходът се смята придобит със заверяване сметката на получателя на дохода, което се установява от представените справки по чл. 73 ЗДДФЛ и банковите извлечения, поради което полученият доход се счита за облагаем доход, поради което изплатените възнаграждения на ревизирания субект правилно са включени от приходните органи в данъчната основа по чл. 17 ЗДДФЛ за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ. Неправилно съдът при постановяване на съдебния си акт е преценил свидетелските показания на разпитаните при повторното разглеждане на делото на Б. Делчев - изпълнителен директор на "Трейс Груп Холд" АД и на К. А. – регистриран одитор и асистент в УНСС. Тези свидетели пред съда са потвърдили приетото от приходните органи, че проектите, касаещи изпълнение на инфраструктурни проекти и др. във връзка с тях са използвани познанията на ревизираното лице, т. е. той е извършвал услуги по сключените договори. Обстоятелството, че и двамата свидетели са посочили пред съда, че договорите по тези проекти не са били изпълнени през ревизираните години, а в по – късен период, са неотносими към облагането на придобитите от Б. доходи от консултантските услуги. Никъде в договорите с него не е посочено, че възнаграждението за изпълнените консултантски услуги ще се изплатят, когато инфраструктурните или др. проекти на дружествата и техните изпълнители по проектите, се изпълнят от последните. Съдът неправилно е приел за верни твърденията на Б., че получените суми от дружествата – възложители на консултантските услуги представляват "бюджет", с който той е разполагал, за да се разплаща с негови контрагенти (подизпълнители) по повод на сключените с посочените дружества договори. При положение, че в справките по чл. 73 ЗДДФЛ възложителите по договорите са посочили, че са изплатили на Б. доходи като възнаграждения по извършените от услуги не потвърждава тезата му, че сумите са му били предоставени като "бюджет" за разплащане с други лица, с които той е договарял. Освен това по делото, ведно със подадените от платците на доходите справки по чл. 73 ЗДДФЛ 1 са представени и саморъчно попълнени, респ. подписани декларации от Б. по всички договори с посочените дружества, че е самоосигуряващо се лице за съответния период, което още веднъж доказва, че са налице придобити от лицето доходи, които са облагаеми по ЗДДФЛ. Наред с това по делото са приложени и банкови документи за изплащането на тези доходи съгласно чл. 11, ал. 1, т. 2 ЗДДФЛ. Една малка част от платците на доходите са удържали данък с оглед приложението на чл. 43, ал. 5 ЗДДФЛ, тъй като Б. изрично е декларирал пред тях, че е самоосигуряващо се лице и това още веднъж доказва приетото от приходните органи в отменения от съда ревизионен акт. Въпреки представените в края на съдебното производство пред първоинстаницонния съд при първоначалното разглеждане на делото договори със сръбски граждани, а в съдебното заседание на 31.03.2021 г. при повторното разглеждане на делото от първоинстанционния съд и протоколи за изпълнение на договорите със лица от Сърбия, от С. Б. не са ангажирани никакви доказателства, че суми в размер на 58 000 евро, на 84 500 евро, на 68 500 лв., на 50 000 евро и на 198 000 евро, са изплатени в брой или по банков път. В тази връзка правилно в касационната жалба е налице позоваване на Закона за ограничаване на плащанията в брой и на Директива за контрол върху движението на парите при влизане и излизане от държавите – членки на ЕС от 12.07.2005 г. По посочения закон в чл. 3, ал. 1 при надвишаване на сумата от 10 000 лв. плащанията стават само чрез превод или внасяне по платежна сметка, а посочените по – горе суми са над 10 000 лв. От Б. не са представени и митнически декларация в случай, че плащанията са осъществявани на територия, извън страната, поради което тези му твърдения са необосновани и недоказани и като ги е възприел съдът е нарушил не само приложимия материален данъчен закон – ЗДДФЛ, но и превратно е преценил и обсъдил събраните по делото доказателства. Съдът безкритично ги е възприел и от факта, че те не са оспорени от приходната администрация по реда на чл. 193 ГПК, но това не означава, че те доказват тезата на ревизирания субект, защото ако тези доказателства са съставени към отразения от тях момент, то е следвало да се представят по време на ревизията, а не на части в края на проведените две съдебни производства пред първоинстанционния съд. Освен това тези доказателства съдът е следвало да обсъди заедно с всички останали доказателства по делото и тогава да направи правните си изводи. Относно начисления ДДС на основание чл. 102, ал. 3 и 4 ЗДДС върху получените 330 000 лв. от "Пи Ес Ай" АД (сега "Трейс – Пътно строителство" АД), основателно приходните органи са приели, че те са получени във връзка с консултантските договори, извършени от ревизираното лице на територията на страната, поради което най – късно до 28.01.2016 г. е следвало на основание чл. 96, ал. 1 ЗДДС да се регистрира по ЗДДС. Правилно приходните органи са приложили разпоредбата на чл. 102, ал. 3 и 4 ЗДДС. Неоснователно е било направеното възражение от Б., че след като не е издаден Акт за регистрация по ЗДДС, неоснователно с ревизионния акт е начислен ДДС. При задължение да се регистрира по ЗДДС, което не е направено, лицето дължи ДДС на основание чл. 102, ал. 4 ЗДДС, без значение дали е бил регистриран или не по този закон. И в тази част съдът не е приложил правилно материалния закон, както и е обсъдил доказателства, неотносими към облагането по ЗДДС. В частта по КСО за вноски за ДОО приходните органи правилно са приели за приложим чл. 4, ал. 3, т. 1 КСО и са извършили корекция на окончателния размер на тези вноски, предвид недекларираните доходи, като от ревизиращите органи е съобразен максималният осигурителен доход по ЗБДОО за 2014 г., 2014 г. и 2016 г. В тази част обжалваното решение също е неправилно и в несъответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Предвид изложеното първоинстанционният съд не е съобразил относимите за облагането разпоредби на ЗДДФЛ, ЗДДС и КСО и при неправилна преценка на доказателства е постановил решение, което следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 1, АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата на С. Б. срещу ревизионния акт, цитиран по-горе за установените задължения по ЗДДФЛ, ЗДДС и КСО следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. На отмяна подлежи и решението в частта за разноските. С оглед изхода на делото и направеното искане в касационната жалба, на Национална агенция за приходите следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в размер на 24 035, 32 лв. и заплатената държавна такса за касационното обжалване от 1 700 лв. предвид изричното искане, направено от юрис Кирова в съдебното заседание на 05.04.2022 г., поради което разноските на тази страна са в общ размер 25 735, 32 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение