Решение № 1417 от 16.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4908/2007 г.

Решение № 1417 от 16.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4908/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова Производството е по § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). С решението от 16.05.2007 г. по гр. д. № 315/2006 г. Ловешкият окръжен съд, като въззивна инстанция, е оставил в сила първоинстанционното решение от 12.06.2006 г. по гр. д. № 391/2001 г. на Т. районен съд в частта му, с която е изнесен на публична продан делбения имот, представляващ дворно място парцел **** в кв. 28 по плана на с. Л., Л. област, заедно с построените в него двуетажна масивна сграда, двуетажна паянтова стопанска сграда и паянтова жилищна сграда, с цена 11 373 лв., като постановил получената от проданта сума да се раздели между съделителите при определените им квоти. В тази му част въззивното решение е обжалвано в срок от съделителката А. И. К. от гр. Т., чрез пълномощника й адв. Св. С., с оплаквания за неправилността му поради нарушение на материалния и процесуален закон. Моли за отмяната му в тази част. Съделителите Е. И. А. и А. С. А. оспорват жалбата в писмено възражение. Молят въззивното решение да се остави в сила. Върховният касационен съд на РБ, състав на IV гражданско отделение, като обсъди заявените в касационната жалба доводи във връзка с данните по делото и на основание чл. 218ж ГПК (отм.), приема следното: Производството е във фазата по извършване на съдебната делба на спорния недвижим имот, застроен с няколко сгради, една от които е двуетажна масивна такава. От заключението на техническата експертиза на арх. Д. К. е установено, че урегулирания поземлен имот е неподеляем, но двуетажната жилищна сграда може да се раздели на два реални дяла, във всеки дял по едно жилище - едното обособено на втория етаж, със самостоятелен вход от улицата, а другото - в първия и полуподземния етаж, между които е налице връзка посредством стълбище и със самостоятелен вход от към двора. С оглед оспорване от ответниците на заключението относно предназначението на помещенията в етажите за жилищни нужди е прието заключение на тройна техническа експертиза, установяваща направените констатации относно височината на етажите и осветеността на помещенията. С оглед липсата на представен по делото одобрен инвестиционен проект за разделяне на жилищната сграда на два реални дяла, въззивният съд направил извод за нейната неподеляемост, поради което и при липсата на предпоставките за възлагане по чл. 288, ал. 2 и ал. 3 ГПК (отм.), постановил изнасянето на делбения имот на публична продан, съгласно способа по чл. 288, ал. 1 ГПК (отм.). Изводът е необоснован и в нарушение на материалния закон - чл. 203, ал. 1 ЗУТ. При установения от заключението на единичната техническа експертиза факт за поделяемост на жилищната сграда на два реални дяла, във всеки дял по едно обособено жилище, и при липсата на опровергаването му от заключението на тройната техническа експертиза, имаща поставена друга задача - измерване на височината на етажите и осветеността на помещенията в тях, въззивният съд не е имал основание да направи извод за неподеляемостта на сградата. Същият не е обусловен и от неизпълнение на указанията му към съделителката А да представи одобрен инвестиционен проект за разделянето на жилищната сграда, тъй като разясняването на фактическата страна по делото е задължение на съда, съгласно чл. 186 ГПК (отм.). Съгласно разпоредбата на чл. 39, ал. 2 ЗС обща жилищна сграда може да се раздели по етажи или части от етажи, ако те могат да се използуват самостоятелно без значителни преустройства и без неудобства, по-големи от обикновените. С оглед събрания по делото доказателствен материал съдът е следвало да даде отговор на въпроса за поделяемостта на съсобствената сграда, в резултат на собствената си преценка за поделяемостта й без значителни преустройства и неудобства, по-големи от обикновените, като за решаването на този въпрос не е задължително за съда наличието на одобрен инвестиционен проект за обособяването на обектите. Едва след положителния отговор на този въпрос, възниква необходимостта от одобряване на инвестиционен проект относно техническия начин на осъществяване на разделянето, в който процес съдът осъществява контрол, включително и по спазването на строителните правила и нормативи при обособяването на отделните самостоятелни обекти, а не само дали то е извършено без значителни преустройства или неудобства, по-големи от обикновените - чл. 203 ЗУТ, поставящ императивното изискване обособяването в самостоятелни обекти на частите от сградата или етажите да се извърши при спазване на строителните правила и нормативи. Инвестиционният проект за разделянето се изготвя от назначено от съда вещо лице - проектант, притежаващо техническа правоспособност съгласно чл. 229 и 230 ЗУТ, като главният архитект на общината (района) по предложение на съда и в определен от него срок може да го одобри при доказано наличие на техническа възможност за обособяване на отделните обекти или да откаже одобряването му, върху които актове отново делбеният съд осъществява контрол за законосъобразност - чл. 203, ал. 2 ЗУТ. В случая, доколкото е налице заключение по вариант за разделянето на жилищната сграда на два реални дяла, изработен от арх. Костадинова, то съдът е следвало да изиска становището на главния архитект на общината по одобряването му, респ. отказ да бъде одобрен този вариант. Данни за това по делото липсват, поради което и неправилно в нарушение на чл. 203 ЗУТ въззивният съд е направил извод за неподеляемост на жилищната сграда, възлагайки на един от съделителите задължение да представи инвестиционен проект за одобрение, какъвто представлява приетото заключение в производството по съдебна делба. Хипотезата на съдебната делба е различна от тази на доброволна делба на съсобствена сграда, жилище или друг обект, съгласно чл. 202 ЗУТ, в която съделителите имат това задължение за представяне на одобрени инвестиционни проекти за разделянето им. В заключение, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение при изясняване на делото относно поделяемостта на съсобствената сграда, тъй като изводът му за неподеляемост е необоснован и направен в нарушение на закона - без изискване становището на архитекта на общината, съгласно чл. 203, ал. 2 ЗУТ. На второ място, тъй като преценката на съда по този въпрос е решаваща и е възможно и при одобрен от архитекта проект изводът на съда да е за неподеляемост на сградата, то в този смисъл въззивното решение не съдържа относими мотиви - съобразяване със строителните правила и нормативи или с изискването на закона обособяването да се извърши без значителни преустройства и без неудобства, по-големи от обикновените, а е направен поради приетото бездействие от страна на един от съделителите. Затова и същото следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да изисква становището на архитекта на общината по предложения от техническата експертиза вариант на обособяване на два дяла и изложи съответните мотиви относно поделяемостта, респ. неподеляемостта на жилищната сграда, от решаването на който въпрос ще зависи и начина на извършване на делбата. Като е постановил делбата да се извърши чрез изнасяне имота на публична продан, без изясняване въпроса за поделяемостта на съсобствената сграда, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени. Водим от горното, настоящият състав на Върховният касационен съд, IV гражданско отделение