Решение № 9966 от 15.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1616/2014 г.

Решение № 9966 от 15.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1616/2014 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационната жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 6637/04.11.2013 г., постановено по адм. дело № 6267/2013 г. по описа на Административен съд София град, с което е обявено за нищожно Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания изх. № 01-2600/1386 от 18.02.2011 г., издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", в частта му, с която са отказани суми за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/, Схемите за национално доплащане на площ /СНДП/ и Плащания за земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони /НР1/, като преписката е върната на административния орган за ново произнасяне в отменената част. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушения на материалния закон, поради което се претендира отмяната му. Ответника по делото "ТУС" ЕООД с. Кабурово, обл. Търговище чрез пълномощника си по делото взема подробно писмено становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, в законоустановения срок, поради което е допустима. Разгледана по същество тя е и основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от "ТУС" ЕООД срещу уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2009 г. изх. № 01-2600/1386 от 18.02.2011 г., издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", в частта му, с която са отказани суми за подпомагане по СЕПП, СНДП и НР1, по подадено от жалбоподателя заявление. С обжалваното решение административният съд е прогласил частично нищожността на оспореното уведомително писмо и е върнал делото като преписка на компетентния административен орган, изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за произнасяне в тази част. Приел е, че делегирането на правомощия е допустимо само при предвидените в закона случаи, какъвто не е налице, като правната последица от неспазване на компетентността е нищожност на акта. Позовал се е на цитирана в решението съдебна практика, както и на ТР № 2/1991 г. на ОСТК на ВС на РБ и ТР № 4 от 22.04.2004 г. на ОС на ВАС. Обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалноправната разпоредба на чл. 19, ал. 1, т. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, при неправилно приетото от съда, че представените по делото Заповед № 01-РД/1403 от 01.06.2010 г. за делегиране на правомощия от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" на заместник изпълнителния директор на фонда да издава и подписва такива по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2009 г. и решение № 1 по Протокол № 5/20.05.2010 г. на Управителния съвет на ДФ "Земеделие" не обосновават правомощия, като издадени след издаване на оспореното писмо. Уведомителното писмо е издадено на 18.02.2011 г., към който момент посочените заповед и протоколно решение са издадени. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 7 от ЗПЗП, редакция ДВ бр. 18 от 2006 г. Управителният съвет на ДФ "Земеделие" взема решения по всички въпроси, свързани с дейността на фонда, като според чл. 6, ал. 2, т. 14 от Устройствения правилник на Държавен фонд "Земеделие"(отм.) Управителния съвет взема решения по всички други въпроси, свързани с дейността на фонда, ако това е предвидено в нормативен акт или ако прецени, че това е необходимо. В т. 3 от Протокол № 5 от заседанието на Управителния съвет, състояло се на 20 май 2010 г. е взето решение, с което на основание посочените чл. 19, ал. 1, т. 7 от ЗПЗП във връзка с чл. 6, ал. 2, т. 14, чл. 11, ал. 1, чл. 13, ал. 3 и чл. 64 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие" на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е дадена възможност да делегира правомощията си да подписва уведомителни писма за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2009 г. на директорите на областните дирекции на ДФ "Земеделие" и на заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Мюхеттин Караоглан. В съответствие с взетото решение, Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е издал изрична заповед № 01-РД/1403 от 01. 06. 2010 г., с която е делегирал правото си да издава и подписва уведомителни писма за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2009 г. на зам. изпълнителния директор - Мюхетин Караоглан, като именно последния е подписал оспореното по делото уведомително писмо, с което е намалено финансовото подпомагане по заявлението за плащане за кампания 2009 г. с изх. № 01-2600/1386 от 18.02.2011 г. Уведомителното писмо е издадено след приемане на решението по посочения Протокол № 5 от заседанието на Управителния съвет, състояло се на 20 май 2010 г. и заповед № 01-РД/1403 от 01. 06. 2010 г. При установеното от посочените доказателства настоящият състав намира, че е налице надлежно делегиране на правомощия от страна на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", който е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция, на зам. изпълнителния директор на фонда, поради което процесното Уведомително писмо се явява като издадено от компетентен орган в рамките на налични правомощия. За да е налице надлежна делегация следва делегиращият орган да има правомощия за това и тези правомощия да не са изрично определени в негова компетентност. Съгласно чл. 20а от ЗПЗП от Изпълнителният директор на РА представлява същата, като в случая делегацията се основавана чл. 11, ал. 1 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие" /отм/, съгласно която изпълнителният директор може да делегира част от представените му от управителния съвет правомощия за вземане на решения и/или сключване на договори на заместник изпълнителните директори. При надлежно взето предварително решение на управителния съвет за делегиране на правомощията за подписване на уведомителните писма за кампания 2009 г., изискуемо се съгласно чл. 11, ал. 1 от Устройствения правилник, основано и на законовите правомощия на управителния съвет по чл. 19, ал. 1, т. 7 от ЗПЗП и чл. 6, ал. 2, т. 14 от Устройствения правилник, подлежащо на изпълнение съгласно чл. 20, т. 1 от ЗПЗП от изпълнителния директор, се налага извода, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган. Освен това следва да се има предвид, че делегацията обикновено е продиктувана от Фактическата невъзможност по-горния орган да реагира своевременно на необходимостта от издаване на множество актове на територията на по-голям район или цялата страна, в случая такива на територията на цялата страна. При тези обстоятелства обжалваното решение на Административен съд София град е неправилно и като такова следва да бъде отменено. Посочената в обжалваното решение съдебна практика е неотносима в случая, тъй като касае издадени по делегация актове за установяване на публични държавни вземания, какъвто не е настоящия случай. Тъй като жалбата до съда против уведомителното писмо се основава единствено на твърдяна нищожност на оспорения административен акт, като подадена извън срока, допускащ оспорване на незаконосъобразността му, то следва с оглед изложеното по-горе за издаването му от компетентен орган и при липса на доводи и установяване по делото на нищожност на друго основание, да се постанови друго по съществото на спора, с което жалбата се отхвърли, като неоснователна. По така изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховния административен съд, трето отделение