Решение № 9122 от 29.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11773/2014 г.

Решение № 9122 от 29.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11773/2014 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ жалба на Милчо Иванов Енев от град София срещу заповед № 8121К-909/26.06.2014 г. на министъра на вътрешните работи. В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на заповедта, като издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и несъответствие с неговата цел - отменителни основания по чл. 146, т. 3, 4 и 5 АПК. Иска се отмяната й. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и поддържа становище за нейната неоснователност. Върховният административен съд, като взе предвид представените по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от страна, за която административният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С оспорената заповед № 8121К-909/26.06.2014 г. министърът на вътрешните работи е назначил Милчо Иванов Енев, който е заемал длъжността заместник директор на Главна дирекция "Национална полиция"- МВР, категория Б, на длъжността "зам. директор на Главна дирекция по резерва от неразпределените по структурите щатни бройки за държавни служители, с доволствие в дирекция "Планиране и управление на бюджета"- МВР. Определена му е заплата за категория Б и заплата за длъжност. Като правно основание за издаването на заповедта е посочена разпоредбата на чл. 185, ал. 1 ЗМВР (отм.) Изготвено е предложение от Главния секретар на МВР до министъра на вътрешните работи № 8121в2529/26.06.2014 г., в което е отразен професионалния стаж на жалбоподателя, наградите и наказанията му. Като мотиви за назначаването му на новата длъжност са отразени: необходимост от значително подобряване организацията на работа и оптимизиране ползването на ресурси в МВР, както и с цел подобряване на административния капацитет и по-ефективно използване на човешкия ресурс. Представен е акт за встъпване в длъжност и акт за сдаване на длъжност. Други доказателства към административната преписка не са представени от ответника. При така приетите и обсъдени доказателства, настоящият състав обосновава следните правни изводи: Заповедта е издадена от компетентния административен орган съгласно разпоредбата на чл. 185, ал. 1 ЗМВР (отм.), който е министърът на вътрешните работи за категории длъжности А, Б и В, и в предписаната от закона писмена форма. Същата обаче не съдържа мотиви, което представлява нарушение на императивната разпоредба на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, изискваща фактически и правни основания на акта. Оспореният административен акт не съдържа нито правни, нито фактически основания. Посочената като правно основание разпоредба на чл. 185, ал. 1 ЗМВР (отм.) определя само правомощията на министъра на вътрешните работи по отношение назначаването на определени категории служители в МВР. В заповедта липсват фактически обстоятелства, от които да се обоснове основанието за издаването й. Доколкото такива основания се съдържат в предложението на главния секретар на МВР, те са общи и касаят оптимизация на работата и на човешкия ресурс, но липсват каквито и да са конкретни факти и задължения, които жалбоподателят е изпълнявал, не е изпълнил или е следвало да изпълни във връзка с посочената цел. Липсата на мотиви е основание за отмяна на заповедта като незаконосъобразна. Оспорената заповед противоречи и на материалния закон. В писменото си становище процесуалният представител на ответника твърди, че правното основание на заповедта е разпоредбата на чл. 191, ал. 1, т. 10 ЗМВР (отм.), която оправомощава министърът на вътрешните работи да назначава държавни служители без конкурс на длъжност в рамките на притежаваната категория при структурни и организационно-щатни промени. Съдът счита тези доводи за недопустими, предвид обстоятелстовото, че липсата на мотиви при издаването на административния орган не може да бъде санирана със становище в съдебното производство. На второ място, не са представени даказателства за организационно-щатни промени, касаещи длъжността на жалбоподателя и такива обстоятелства не се твърдят в изготвеното предложение. Преназначаването на жалбоподателя се доближава до хипотезата на чл. 192а ЗМВР /обн. ДВ бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.(отм.), която дава правомощия на министъра на вътрешните работи при служебна необходимост или при изменение на оперативната обстановка да премества за срок до една година в същото или в друго населено място държавен служител на същата или на друга длъжност в рамките на притежаваната категория, като преместването по ал. 1 се извършва при условия и по ред, определени от министъра на вътрешните работи. Доказателства за приложимост и на посочената правна норма също не са представени по делото. Предвид изложените съображения, заповедта следва да бъде отменена, тъй като е издадена, без да са установени предвидените в закона материалноправни предпоставки. Така постановената заповед е издадена и в противоречие с целта на закона, тъй като преместването на служителя не е свързано с необходимост за службата, в изпълнение на възложените на МВР функции по опазване на обществения ред и охрана, а поради съображения, които очевидно не се обхващат от приложното поле на цитираната като основание законова норма. Доказателства за направени разноски от жалбоподателя не са представени, поради което такива не се присъждат от настоящата инстанция. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,