Решение № 14580 от 6.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8486/2013 г.

Решение № 14580 от 6.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8486/2013 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производтвото е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Илчо Крумов Тодоров от гр. Кюстендил, представляван от адв. Ангелов, против решение № 91/26.04.13 г. по адм. д. № 381/12 г. по описа на Административен съд-Кюстендил с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът, началник РДНСК Югозападен район, в писмено становище, изготвено от юрк. Симеонова с пълномощно по делото, излага доводи за неоснователност на касационната жалба с молба оспореното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от надлежно легитимирана страна /чл. 210, ал. 1 АПК/ в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и като я разгледа по същество, констатира: Със заповед № ДК-02-ЮЗР-500/23.11.12 г. началникът на РДНСК Югозападен район е наредил премахване на незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 1 вр. с ал. 2, т. 3 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ строеж "Гараж със складово помещение под него", извършен от Илчо Крумов Тодоров в УПИ II-2, кв. 3 по плана на с. Радловци, община Кюстендил. За да постанови обжалваното отхвърлително оспорването на извършителя на строежа Тодоров срещу така издадената заповед решение, Административен съд Кюстендил е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и в съответствие с административнопроизводствените правила и материалния закон. Събраните в хода на административната преписка и в съдебната фаза доказателства, вкл. писмено заключение на съдебно техническа експертиза, са обсъдени в съвкупност, при което съдът е възприел решаващ извод за неоснователност на оспорването. Този извод почива на установяванията, че строежът е извършен в отклонение от одобрения инвестиционен проект - в нарушение предвижданията на действащия подробен устройствен план, представляващо съществено такова по чл. 154, ал. 2, т. 1 ЗУТ, което обуславя неговата незаконност по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 3 ЗУТ. Решението е постановено при липсата на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Безспорно установено по делото е, че строежът е разрешен на вътрешната регулационна линия, но е извършен на разстояние от нея, предвид което се явява в отклонение от подробния устройствен план, предвиждащ свързано застрояване в процесния и съседния урегулиран поземлен имот. Разстоянията на несъответствие са от порядъка 1, 60 м, 0,40 м и 0,90 м. в различни части на строежа, с което последният се явява в несъотвествие с изикванията за триметрово разстояние до страничната регулационна линия при свободно застрояване. Без правно значение са конкретните причини за несъобразяване на стоежа с одобрения проект, както и подаденото в хода на първоинстанцинното производство заявление по § 8, ал. 2, т. 3 ПРЗУТ, в какъвто смисъл са касационните доводи за неправилност на решението. Следва решението като правилно да бъде оставено в сила с присъждане в полза на ДНСК-София разноски за касационната инстанция в размер на 150 лв. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК и чл. 143 АПК вр. с чл. 2 и чл. 15 от Устройствения правилник на Дирекцията за национален строителен контрол и чл. 8 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждение, Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на II-ро отделение