Решение № 1042 от 24.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4548/2017 г.

Решение № 1042 от 24.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4548/2017 г., I о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по две касационни жалби, подадени от директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" гр. В. Търново при ЦУ на НАП и от "Хранителни стоки-П." АД - в несъстоятелност срещу решение № 51 от 06.03.2017 г., постановено по адм. д. № 151/2016 г. на Административен съд - В. Т.

Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" (ДД "ОДОП") гр. В. Търново обжалва решение № 51 от 06.03.2017 г., постановено по адм. д. № 151/2016 г. на Административен съд - В. Т., в частта, с която е отменен РА № P-04001515001938-091-001/10.11.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - В. Т., потвърден с негово Решение № 39/01.02.2016 г., в частта, с която е отказано признаване право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 6 438,94 лв. по 8 броя фактури, издадени от "Ромикс" ЕООД, с предмет доставка на различни видове зеленчукови и плодови консерви; в частта, с която е определен ДДС за довнасяне в размер на 6 767,17 лв. по кредитно известие към фактура № 1568/25.01.2013 г., издадена от "А. Т." ЕООД; в частта по ЗКПО, с която е преобразуван финансовият резултат на данъчно задълженото лице със сумата 33 236,54 лв., представляваща непризнати за данъчни цели разходи по фактури, издадени от "Ромикс" ЕООД, както и в частта, с която е преобразуван финансовият резултат на дружеството за 2013 г. със сумата 33 835,86 лв., представляваща отчетен разход по кредитно известие № 0000001569/31.05.2013 г. към фактура № 0000001568/21.01.2013 г., издадена към "А. Т." ЕООД.

"Хранителни стоки - П." АД - в несъстоятелност, гр. П., обжалва решението в частта, с която е отхвърлена жалбата му против процесния РА.

Касаторите излагат основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. По съображения, изложени в касационните жалби, се претендира отмяна на съдебното решение в неблагоприятните за касаторите части. Двете страни молят за присъждане на разноски.

Като ответник по касационната жалба на "Хранителни стоки-П." АД - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - В. Т. при ЦУ на НАП в писмен отговор, оспорва същата и моли решението да бъде оставено в сила в отхвърлителната част.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационните жалби.

И двете касационни жалби са подадени в срок и от надлежни страни, поради което са процесуално допустими.

Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни.

Предмет на съдебен контрол е бил РА, с който на дружеството са определени задължения за данък по ЗДДС и ЗКПО в следните части:

• отказано признаване право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 54 340,25 лв. по сделки на дружеството с "Ромикс" ЕООД, "Н. Т." ЕООД, "Мега фуудс" ООД и "М. М. 2006" ЕООД, както и е преобразуван финансовият резултат на дружеството за 2012 г. със сумата 306 743,13 лв., представляващи отчетна стойност на изписаните стоки по фактури, издадени от същите доставчици, за които доставки е отказано признаване право на данъчен кредит;

• определен ДДС за довнасяне в размер на 6 767,17 лв. по кредитно известие към фактура № 1568/25.01.2013 г., издадена от "А. Т." ЕООД;

• в частта по ЗКПО, с която за 2011 г. е извършено преобразуване на финансовия резултат на дружеството в посока увеличение със сумата 79 618 лв., в резултат, на което е начислен допълнително корпоративен данък в размер на 7 961,80 лв. и лихви за забава върху главницата в размер на 3 469,17 лв., във връзка с извършена продажба на дружествени дялове от "Хранителни стоки - П." АД на "В.-С." ЕООД;

• в частта по ЗКПО, с която е извършено преобразуване на финансовия резултат на дружеството за 2014 г. в посока увеличение със сумата 2 056 130 лв., представляваща необоснована документално загуба от продажба на акции от капитала на "Хранителни стоки Пропърти" АД на "Гард - С" ЕООД и в резултат на извършеното увеличение и след приспадане на установените при ревизията данъчни загуби за 2012 г. и 2013 г. общо в размер на 668 030,43 лв., за 2014 г. е установена данъчна печалба в размер на 2 575 097,36 лв. и е определен допълнителен корпоративен данък в размер на 257 509,74 лв.

Първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях и от органите по приходите фактическа обстановка.

За да отмени РА, в частите, с които на дружеството е отказано признаване право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 6 438,94 лв. по 8 броя фактури, издадени от "Ромикс" ЕООД, с предмет доставка на различни видове зеленчукови и плодови консерви, съдът е приел, че по повод доставките от "Ромикс" ЕООД в рамките на съдебното производство РЛ е съумяло да докаже изпълнението на всички законови предпоставки за признаване правото на данъчен кредит. Съдът е посочил, че съобразявайки представените писмени доказателства относно притежавания автомобил, чрез който да бъде извършено транспортирането на стоките и предаването им реално във фактическа власт на получателя по доставката, както и другите представени писмени доказателства, а именно пътни листи, стокови разписки, складови разписки, а и от разпита на свидетеля В. Г. по безспорен начин се установи, че процесните стоки - зеленчукови и плодови консерви - действително реално са били предадени от доставчика "Ромикс" ЕООД на получателя "Хранителни стоки-П." АД.

Съдът е отменил РА и в частта с която е определен ДДС за довнасяне в размер на 6 767,17 лв. по кредитно известие към фактура № 1568/25.01.2013 г., издадена от "А. Т." ЕООД. Намерил е, че кредитното известие, издадено във връзка с подписано споразумение, съобразно което страните по сделката, за която е съставен нотариален акт и е издадена фактура, се договарят цената на имота да бъде намалена от 45 800 евро на 28 500 евро без ДДС. С. е, че 200 кв. м. от придобития имот - УПИ, целият от 730 кв. м. е мочурлив и трудно използваем. В т. 4 от споразумението страните са се договорили "Хранителни стоки- П." АД да възстанови на "Алма трейд" ЕООД сумата 17 300 евро. Съдът е счел, че кредитното известие е издадено на валидно правно основание - споразумение от 14.05.2013 г., при стриктно спазване на законовите изисквания регламентирани в чл. 115 ЗДДС.

В контекста на горното, съдът е намерил РА за незаконосъобразен, както в тези части, така и в частта по ЗКПО, с която е преобразуван финансовият резултат на данъчно задълженото лице със сумата 33 236,54 лв., представляваща непризнати за данъчни цели разходи по фактури, издадени от "Ромикс" ЕООД, както и в частта, с която е преобразуван финансовият резултат на дружеството за 2013 г. със сумата 33 835,86 лв., представляваща отчетен разход по кредитно известие № 0000001569/31.05.2013 г. към фактура № 0000001568/21.01.2013 г., издадена към "А. Т." ЕООД. Счел е, че разходите по посочените два пункта са документално обосновани, като в първия случай не следва да бъдат прилагани разпоредбите на чл. 26, т. 2 ЗКПО вр. с чл. 10 ЗКПО, а във втория - на чл. 77, ал. 1 ЗКПО.

По отношение на останалата оспорена част съдът е отхвърлил жалбата на дружеството, като в частта по ЗДДС е приел за недоказани доставките, фактурирани от "Н. Т." ЕООД, "М. Ф. Г." ЕООД и "М. М. 2006" ЕООД, с предмет на доставките захар. Съдът е счел, че не са налице достатъчно годни доказателства оборващи констатациите на органите по приходите. Мотивиран с липсата на реално осъществени облагаеми доставки от "Н. Т." ЕООД, "М. Ф. Г." ЕООД и "М. М. 2006" ЕООД, съдът е приел, че са налице документи, издадени без правно основание и с цел отклонение от данъчното облагане, поради което е намерил РА и в частта, с която е увеличен финансовият резултат на дружеството и е определен корпоративен данък за законосъобразен.

Съдът е отхвърлил жалбата и в частта относно преобразуването на финансовия резултат на дружеството, като е начислен допълнителен корпоративен данък в размер на 7 961,80 лв. и лихви за забава в размер на 3 469,17 лв. във връзка с извършена продажба на дружествени дялове от "Хранителни стоки - П." АД на "В. С." ЕООД и извършено преобразуване на финансовия резултат па дружеството за 2014 г. в посока увеличение със сумата 2 056 130 лв., представляваща необоснована документално загуба от продажба на акции от капитала на "Хранителни стоки Пропърти" АД на "Гард - С" ЕООД и в резултат на извършеното увеличение и след приспадане на установените при ревизията данъчни загуби за 2012 г. и 2013 г. общо в размер на 668 030,43 лв., за 2014 г. е установена данъчна печалба в размер на 2 575 097,36 лв. и е определен допълнителен корпоративен данък в размер на 257 509,74 лв. Съдът е споделил изводите на органите по приходите, че въпросните сделки по продажба на дружествени дялове са прикрити, че с тях се прикрива друга сделка, както и че продажбата е осъществена по непазарни цени. Посочил е, че продаването на акциите, собственост на жалбоподателя, на цена под номинала представлява сделка, сключена с цел отклонение от данъчно облагане и поради това, че продажбата на акциите е извършена по цена по-ниска от пазарната такава и предвид, че чрез тази сделка се цели прикриване на продажба на активи - недвижими имоти на цена по-ниска от тази, която би била при извършване директно продажба на имотите, тъй като апортирането на активите представлява необлагаема сделка по ЗДДС.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

По касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - В. Т. при ЦУ на НАП:

Неоснователни се явяват възраженията на решаващия орган.

В частта по ЗДДС:

Настоящата инстанция споделя мотивите на съда за незаконосъобразност на РА в частта на определени задължения по ЗДДС в резултат на отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Ромикс" ЕООД, с предмет доставка на консерви и допълнително определения ДДС за довнасяне в размер на 6 767,17 лв. по кредитно известие към фактура № 1568/25.01.2013 г., с получател "А. Т." ЕООД, както и в частите на преобразуван финансов резултат във връзка с горните.

По повод доставките, осъществени от "Ромикс" ЕООД, в хода на ревизията, са представени копия на издадените фактури, пътни листи и приемо-предавателни протоколи, доказателства за притежавана транспортно средство - товарен автомобил, а в съдебно заседание е разпитан като свидетел В. Г. - познат на управителя на "Ромикс" ЕООД. Свидетелят е дал категорични показния, че транспортирането на въпросните стоки било извършено от склад на "Ромикс" ЕООД в с. Н. до гр. П., като стоката била разтоварена в склад на "Хранителни стоки П.". Потвърдил е автентичността на положения подпис в стокова разписка, с която стоката е получена при жалбоподателя, като е категоричен, че подписът за предал стоката в тази стокова разписка е негов. Грозданов е посочил още, че той самият е извършил транспортирането на стоките с камион, собственост на "Ромикс" ЕООД. Съдът правилно е счел, процесните доставки за действително извършени от доставчика - издател на фактурите. От така ангажираните доказателства и доказателствени средства се установява по безспорен начин, вида и количеството на процесните консерви, налице е индивидуализация на стоката, което дава възможност да се направи извод за реално осъществена доставка на фактурираните стоки, именно от "Ромикс" ЕООД към РЛ. Съдът правилно е намерил, че РЛ е съумяло да обори констатацията на органите по приходите, поради което правилно РА е отменен в тази му част.

Решението като правилно, следва да бъде оставено в сила.

Относно допълнително определения ДДС в размер 6 767,98 лв. по кредитно известие № 1569/31.05.2013 г. към фактура № 1568/25.01.2013 г. по сделка с "А. Т." ЕООД за продажба на недвижим имот, настоящата инстанция намира за коректно съобразено от съда, че издаденото кредитно известие е в резултат на подписано на 14.05.2013 г. споразумение между РЛ и "А. Т." ЕООД. Последното е във връзка с нотариален акт и фактура № 1568/25.01.2013 г., с които е бил придобит имот - УПИ с площ от 730 кв. м., впоследствие се констатира, че същият не може да бъде използван, поради което цената е предоговорена със споразумението. "Хранителни стоки- П." АД се е съгласило да възстанови на "Алма трейд" ЕООД сумата 17 300 евро, в резултат на което е издадено процесното кредитно известие № 1569/31.05.2013 г. При така установената фактология, настоящата инстанция намира за правилни изводите на решаващия състав, че кредитното известие е издадено на валидно правно основание, а именно споразумение от 14.05.2013 г., при спазване на законовите изисквания регламентирани в чл. 115 ЗДДС. РЛ е съобразило, че при изменение на данъчната основа на доставка или при развалянето на доставка, за която е издадена фактура, трябва да издаде известие към фактурата. Настоящата инстанция споделя мотивите на съда и като е достигнал до извод за незаконосъобразност на РА в тази му част, правилно го е отменил относно допълнително определения ДДС в размер 6 767,98 лв. по кредитно известие № 1569/31.05.2013 г. към фактура № 1568/25.01.2013 г. с получател "А. Т." ЕООД.

Решението като правилно, следва да бъде оставено в сила.

В частта по ЗКПО:

В контекста на горното, настоящата инстанция намира за правилни изводите на съда, че органите по приходите неправилно са преобразували финансовия резултат на ревизираното дружество за 2012 г. със сумата 33 236,54 лв., представляваща отчетен разход по фактури за доставки, извършени от доставчика "Ромикс" ЕООД. Според чл. 26, т. 2 ЗКПО, не се признават за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. Финансовият резултат на дружеството неправилно е преобразуван, във връзка с отказаното право на данъчен кредит по процесните фактури, издадени от "Ромикс" ЕООД, по отношение на които правилно е прието от съда, че доставките по тях са реално осъществени. Правилно съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 10 ЗКПО, която предвижда счетоводният разход да се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ, отразяващ вярно стопанската операция, какъвто е настоящият случай.

Предвид установената реалност на доставките по процесните фактури, издадени от "Ромикс" ЕООД, изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на РА в частта на преобразуван финансовия резултат на данъчно задълженото лице със сумата 33 236,54 лв., представляваща непризнати за данъчни цели разходи по фактури, издадени от "Ромикс" ЕООД, са правилни.

Решението като правилно, следва да бъде оставено в сила и в тази си част.

Касационната инстанция счита за правилно отменен РА и в частта на преобразуван финансов резултат на дружеството за 2013 г. със сумата 33 835,86 лв., представляваща отчетен разход по кредитно известие № 0000001569/31.05.2013 г. към фактура № 0000001568/21.01.2013 г., издадена към "А. Т." ЕООД. Неправилно е твърдението на органите по приходите, че така издаденото кредитно известие представлява такова издадено без основание, поради което извършеният разход следва се вземе предвид при определяне на финансовия резултат на ревизираното дружество за 2013 г., като с данъчната основа по процесното кредитно известие се преобразува финансовият резултат на дружеството в посока увеличение. Както бе посочено по-горе, издаденото кредитно известие е документално обосновано, предвид което липсват законовите основания за извършване на преобразуване на финансовия резултат на данъчно задълженото лице на основание чл. 77, ал. 1 ЗКПО. Правилно съдът е отменил РА в тази му част като незаконосъобразен.

Решението в цялата отменителна част е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

По касационната жалба на "Хранителни стоки - П." АД - в несъстоятелност, гр. П.:

В частта по ЗДДС:

Настоящата инстанция споделя мотивите на административния съд в частта, с която РА е приет за законосъобразен относно отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Н. Т." ЕООД, "М. М. 2006" ЕООД и "Мега фуудс груп" ООД, с предмет на доставките захар.

По повод доставките, фактурирани от "Н. Т." ЕООД, са представени копия на процесните фактури, приемо-предавателни протоколи и договор за покупко-продажба на 23, т. захар. Управителите на двете страни са потвърдили автентичността на подписите, сочено е, че транспортът е осъществен от А. А. - шофьор на автомобил с рег. № **** с място на доставките "Бургаски захарен завод" ЕАД. Налице са документи, с които РЛ се домогва да докаже последваща реализация на процесните количества захар, като за осъществяването на доставката са сочени същото място, лице осъществило транспорта и транспортно средство. Наведени са твърдения за транзитна продажба, данни за каквато не са налице. РЛ не се е справило с отредената му доказателствена тежест, същото е изложило голословни твърдения, които макар и подкрепени с малобройни доказателства не са достатъчни да оборят констатациите на органа по приходите за липса на реално осъществени доставки. Административният съд правилно е намерил РА за законосъобразен в тази му част, поради което настоящата касационна инстанция дължи оставяне в сила на съдебния акт в тази му част.

Идентични са констатациите касателно доставките фактурирани от "М. М. 2006" ЕООД. РЛ се домогва да докаже, че са налице транзитни продажби, което е останало неустановено. Налице е и разминаване в тезите на РЛ и свидетелските показания, дадени от представляващия фирмите клиент на РЛ - А.. Същият е посочил, че не е договарял с никого от "Хранителни стоки - П." АД. Въпреки това е налице приемо-предавателен протокол, като след така даденото обяснение, правилно е счетено от съда, че ангажираните доказателства не обективират реално осъществени доставки. Констатираните несъответствия разколебават доказателствената сила на представените доказателства. Предвид което решението, в частта с която жалбата на дружеството е отхвърлена е правилно.

Относно доставките, фактурирани от "Мега фуудс груп" ООД, в хода на съдебното производство от страна на ответника са оспорени приемо-предавателните протоколи придружаващи процесните фактури. РЛ не е проявило процесуална активност, предвид което правилно същите не са приети за годни доказателства от съда. Предвид липсата на доказателства, оборващи констатациите на органа по приходите, настоящата инстанция намира решението за правилно и в тази му част, с която РА е счетен от съда за законосъобразен. Предвид горното решението на АСВТ и в тази част следва да бъде оставено в сила.

Липсата на представени по делото относими доказателства и невъзможността да бъде установена реалността на доставките на захар по фактурите, издадени от "Н. Т." ЕООД, "М. М. 2006" ЕООД и "Мега фуудс груп" ООД, води до законосъобразен отказ да се признае право на приспадане на данъчен кредит, респективно атакуваното съдебно решение касателно тези части е правилно и следва да бъде оставено в сила.

В частта по ЗКПО:

Относно преобразувания финансов резултат на данъчно задълженото лице за 2012 г. със суми, представляващи непризнати за данъчни цели разходи по фактури, издадени от "М. М. 2006" ЕООД /206 084,92 лв./, "Мега фуудс груп" ООД /34 800,00 лв./ и "Начев трейд" ЕООД /32 621,67 лв./, настоящата инстанция намира решението също за правилно. Предвид липсата на реалност на доставките по процесните фактури изводите на първоинстанционния съд са правилни и законосъобразни и относно преобразуването на счетоводния финансов резултат на дружеството за 2012 г., по реда на чл. 26, т. 2 ЗКПО и определянето на корпоративен данък за внасяне, ведно със съответните лихви за забава. Съгласно чл. 26, т. 2 ЗКПО, не се признават за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. Финансовият резултат на дружеството е преобразуван, във връзка с отказаното право на данъчен кредит по процесните фактури, по отношение на които правилно е прието от съда, че доставките по тях не са реално осъществени. Правилно съдът се е позовал и на разпоредбата на чл. 10 ЗКПО, която предвижда счетоводният разход да се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ, отразяващ вярно стопанската операция.

Предвид изложеното, обосновани на събраните по делото доказателства са фактическите изводи на първоинстанционния съд, относно недоказана реалност на фактурираните доставки и определения в тази връзка корпоративен данък за 2012 г. Оспореното съдебно решение в тази му част не е постановено при пороците, изтъкнати в касационната жалба, съответно е на материалния закон и като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.

Касационната инстанция намира решението за правилно и в частите, относно преобразуването на финансовия резултат на дружеството за 2011 г., вследствие на което е начислен допълнителен корпоративен данък в размер на 7 961,80 лв. и лихви за забава в размер на 3 469,17 лв. във връзка с извършена продажба на дружествени дялове от "Хранителни стоки - П." АД на "В.-С." ЕООД и относно преобразувания финансов резултат на "Хранителни стоки - П." АД за 2014 г. в посока увеличение със суми, представляващи разлика между пазарната стойност на апортираните от ревизираното дружество на "Гард-С" ЕООД активи в размер на 9 056 130 лв. и продажната цена на акциите в размер на 7 000 000 лв. Съдът е намерил за законосъобразен РА в тези му части, която констатация се споделя от настоящата инстанция.

С Договор за продажба на дялове от 14.12.2011 г. "Хранителни стоки - П." АД, в качеството му на продавач, прехвърля собствеността си върху 165000 дяла, всеки един с номинал от 1 лв., на "Вико- Слав" ЕООД на цена от 165 000 лв. Органите по приходите са приели, че е налице разлика в размер на 79 618 лв. между пазарната стойност на дългосрочната инвестиция в капитала на "В.-С." ЕООД в размер на 244 618 лв. и получената сума при продажбата на дружествените дялове, съобразно сключения договор от 14.12.2011 г. - 165 000 лв.

Пазарната стойност на активите, собственост на "Хранителни стоки - П." АД, предмет на непарична вноска в капитала на новоучреденото търговско дружество "В.-С." ЕООД е определена посредством заключението на възложената тричленна експертиза и извършено вписване на заявление в Агенция по вписванията. Органите по приходите, а впоследствие и съда са намерили така констатираната разлика като отклонение от данъчното облагане, което е довело до преобразуването на финансовия резултат на дружеството и определяне на корпоративен данък.

Аналогична е фактическата обстановка и относно сделката, сключена между "Хранителни стоки - П." АД и "Гард-С" ЕООД. С Договор за продажба на акции от 30.12.2014 г. "Хранителни стоки - П." АД, в качеството си на продавач, прехвърля на купувача "Гард-С" ЕООД чрез джиросване собствеността върху 9056130 броя акции от капитала на "Хранителни стоки Пропърти" АД за сумата 7 000 000 лв., платими по банков път до 24.04.2015 г. Анализирайки събраните в хода на ревизията документи, органите по приходите са установили, че е налице разлика в размер на 2 056 130 лв. между пазарната стойност на апортираните от ревизирания субект активи на стойност 9 056 130 лв., определена от тричленна експертиза въз основа на извършено от Агенция по вписванията заявление и продажната цена на акциите в размер на 7 000 000 лв.

На основание чл. 16, ал. 1 ЗКПО данъчните органи приемат, че са налице сделки между несвързани лица, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, поради което данъчният финансов резултат се определя, без да се вземат предвид тези сделки, а данъчният финансов резултат, който би се получил при извършване на обичайна сделка от същия вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчното облагане. Органите по приходите приемат, че сделките по продажба на дружествени дялове са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане. Съдът е възпроизвел изцяло констатациите и изводите на данъчните органи. Обосновал е извод, че оценката на недвижимите имоти, съдържаща се в заключението на тричленната експертиза, представлява по същество пазарна оценка. Не е възприел, като недоказано становището на ревизираното лице, че стойността на дяловете е намалена поради наличие на вещни тежести върху активите и др. настъпили обстоятелства, водещи до по-ниска стойност. По делото не е ангажирана ССЕ относно пазарната стойност на имота и дружествените дялове. Събрани са доказателства за липса на тежести върху активите.

Изводите на съда относно наличието на предпоставките за прилагане на чл. 16, ал. 1 и ал. 3 ЗКПО са законосъобразни и правилни, с оглед на установените обстоятелства по делото.

Съгласно чл. 16, ал. 1 ЗКПО, когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане. В ал. 3 на цитираната законова разпоредба е предвидено, че когато чрез привидна сделка се прикрива друга сделка, данъчното задължение се определя при условията на прикритата. Обстоятелствата, че на 30.11.2011 г. "Хранителни стоки - П." АД е учредило "В. С." ЕООД, като едноличен собственик на капитала, обособен от непарична вноска, представляваща поземлен имот в гр. Ч. бряг, ведно с построените в него сгради, представляващ бивш хлебозавод и на същата дата е извършен превод от страна на "В. С. И." в полза на РЛ - задатък по предварителен договор за продажба на дружествен дял, недвусмислено подкрепят изводите на органите по приходите, споделени и от съда за наличие на прикрита сделка по продажба на активи, която е извършена на цена с 79 618 лв. по-ниска от определената пазарна оценка на апортираните активи. Сделката по продажба на дружествените дялове на новоучреденото дружество е сключена само 14 дни след учредяването му. По аналогичен начин е процедирано и при прехвърлянето на акциите на учреденото на 29.12.2014 г., чрез апортна вноска дружество "Хранителни стоки Пропърти" АД, на следващия ден след учредяването му на "Гард - С" ЕООД. Пазарната оценка на апортната вноска се различава от договорената цена с 2 056 130 лв.

При така изложените съображения касационният съд намира, че е установено наличието на предпоставките по чл. 16, ал. 1 и ал. 3 ЗКПО. Изводите на съда, че пазарната цена правилно е определена от органите по приходите са законосъобразни и не са оборени от жалбоподателя.

Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното решение е законосъобразно, обосновано и правилно и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора от данъчната дирекция е направено искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение общо в размер на 2 496,70 лв. за разглеждане на делото на двете съдебни инстанции, който размер е по-малък от присъдения с първоинстанционното съдебно решение, поради което разноски не се присъждат. На касатора ревизирано лице, разноски не се присъждат, предвид липсата на представен списък на разноските и данни за сторени такива.

Водим от горното, Върховният административен съд, състав на първо отделение,