Решение № 5804 от 20.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10570/2019 г.

Решение № 5804 от 20.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10570/2019 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Каменов от [населено място], [улица] против решение № 331/10.07.2019 г., постановено по адм. д. № 256/2019 г. на Административен съд-Монтана. Оплакванията са за неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на съдебния акт. Исканията са за отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение по съществото на спора като бъде уважена жалбата на Каменов. Ответните страни- Комисия за защита от дискриминация и управителя на Националната здравноосигурителна каса не вземат становище по жалбата. Ответната страна – директорът на Районна здравноосигурителна каса гр. Монтана чрез юрк. Гълъбова оспорва касационната жалба. Претендира разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срок и от страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд отхвърля жалбата на И. Каменов срещу решение № 171/29.05.2017 г. на Комисия за защита от дискриминация (КЗД), с което антидискриминационния орган: 1. Установява, че Районна здравноосигурителна каса – Монтана (РЗОК – Монтана) представлявана от директора, не е осъществила дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) на основание признак "обществено положение" спрямо д-р И. Каменов при определяне на лимит за специализирани медицински дейности и стойността на медико-диагностичните дейности; 2. Установява, че Национална здравноосигурителна каса (НЗОК), представлявана от управителя, не е осъществила дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр на основание признак "обществено положение" спрямо д-р И. Каменов при определяне на лимит за специализирани медицински дейности и стойността на медико-диагностичните дейности и 3. Оставя без уважение жалбата на д-р И. Каменов, заведена в Комисията за защита от дискриминацията. За да постанови обжалвания правен резултат първоинстанционният съд приема от фактическа страна следното: Касаторът сключва договор с Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) на 07.02.2012 г., по силата на който получава определен брой специализирани медицински дейности (СМД) и стойност на медико-диагностичните дейности (МДД), които са определени съобразно Правила по чл. 3, ал. 2 от Закона за бюджета на НЗОК за 2012 г., утвърдени от Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса (НС на НЗОК). Прието е от съда, че разпределеният стандарт на всички лечебни заведения, включително и за д-р Каменов е определен съгласно действащите Правила за реда за определяне на броя на СМД и стойността на МДД за назначаване от изпълнители на първична специализирана медицинска помощ (ПСМП), като това е установено от приетите по делото съдебни експертизи изготвени от вещите лица И. Петров и К. Крумов, чийто заключения съдът кредитира като обективни и безпристрастни. Съдът установява, че лицата имащи сходни характеристики с оспорващия, тоест сравнимите лица, получават като разпределение на индивидуалните стойности след прилагане на чл. 11, ал. 2 от Правилата за реда за определяне на броя СМД и стойност МДД, като коефициентът за разпределение на направленията при всички изпълнители е един и същ. От правна страна решаващият съд приема, че оспореният административен акт е издаден при спазване на изискванията за формата, предвидени в чл. 66 от ЗЗДискр., като в него са изложени подробно фактическите и съответни на тях правни основания, които обосновават издаването на решението. Приема също така, че при произнасяне на решението КЗД спазва административнопроизводствените правила и материалноправните норми, като е спазена и целта на закона. Решението е правилно. Настоящата инстанция изцяло споделя съображенията на административния съд за законосъобразността на оспорения пред него акт и произтичащата от това неоснователност на жалбата. Неоснователно е касационното възражение за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на обжалвания съдебен акт. Първоинстанционният съд събира и обсъжда всички допустими и относими към спора доказателства, включително заключенията на вещите лица, като с решението си дава подробен отговор на всички възражения на жалбоподателя и обосновано приема, че решението на антидискриминационния орган е законосъобразен административен акт. Неоснователно е и възражението за допуснато нарушение на материалния закон поради приетото от съда, че не е налице дискриминация по признак "обществено положение" спрямо д-р Каменов поради определения в сключения между него и НЗОК договор брой на СМД и МДД, който според касатора е недостатъчен за да отговори на нуждите на пациентите си и сравнен с определените такива дейности на останалите лекари в общината е значително по-малък. Обосновано и в съответствие с материалния закон административният съд приема, че за относимия за делото период за всички лечебни заведения и практикуващи лекари, включително касатора, са използвани Правила за реда за определяне на броя на специализираните медицински дейности и стойността на медико-диагностични дейности за назначаване от изпълнители на специализирана медицинска помощ и определена Методика по която се изчислява броя на СМД и стойността на МДД, които са спазени /чл. 11-14 от Правилата/, поради което не е налице основание да се приеме, че е налице дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр по признак "обществено положение" по отношение на оспорващия от страна на РЗОК-Монтана и НЗОК. На последно място, правилно и в съответствие с дефиницията на "неблагоприятно третиране", дадена в § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр. съдът установява, че не е налице такова третиране от страна на ответниците по касация в сравнение с други лица чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика. По изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено с настоящото. Воден от горното, ВАС, пето отделение