Решение № 388 от 10.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9897/2011 г.

Решение № 388 от 10.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9897/2011 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба подадена от адв. Иванка Стефанова от АК-Самоков в качеството й на пълномощник на Тодор Николаев Цветков, със съгласието на своята майка - Лазарина Тодорова Николова от с. Доспей, Софийска област против решение № 413 от 09.06.2011 г. на Административен съд София-област постановено по адм. д. № 575 по описа на съда за 2010 г. Излагат се твърдения за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалноправни норми и се иска отменяването му и решаване на спора по същество като се уважи искането за заплащане на издръжка от държавата. Претендират се и разноски за производството. Ответната страна - кметът на община Самоков чрез процесуалния си представител юриск. Ангелова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Заинтересованата страна - държавата, представлявана от министъра на финансите в писмен отговор по касационната жалба представен от процесуалния представител на последния поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение намира касационната жалба за допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административният съд София област е отхвърлил жалба на касатора срещу отказа на кмета на Община Самоков, обективиран в писмо изх. № 2400-95 от 14.05.2010 г., да изплати издръжка за периода 05.09.2000 г. и до 01.10.2009 г. съгласно чл. 152, ал. 2 и ал. 3 от СК и чл. 5, ал. 2 от Наредбата за изплащане от държавата на присъдена издръжка /НРИДПИ/. Решението е законосъобразно. Настоящият тричленен състав споделя изцяло правните изводите на решаващият съд. Те са направени въз основа на установената фактическа обстановка, при правилно тълкуване и приложение на относимите материалноправни норми на СК и Наредбата. Правилен е извода на съда, че писмо изх. № 2400-95 от 14.05.2010 г., на кмета на Община Самоков има характера на индивидуален административен акт и е законосъобразен. Съгласно определението, дадено в чл. 21 от АПК, индивидуални административни актове са тези, с които се създават права или задължения, засягат се права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации. От анализа на съдържанието на посоченото писмо, предмет на делото, следва да се направи извод, че то съдържа властническо волеизявление, с което се засягат права на неговия адресат. Обоснован е и вторият извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. Съгласно чл. 152, ал. 2 СК, предпоставка за изплащане на търсената издръжка е да са предприети изпълнителни действия срещу длъжника и въпреки това по изпълнителното дело да не са постъпили суми за пълния размер на две или повече месечни вноски. Събраните по делото доказателства, подробно анализирани от първоинстанционния съд, налагат извод за липса на основанията визирани в нормата на чл. 152, ал. 2 и ал. 3 от СК. Безспорно по образуваното изпълнително дело № 145/2000 г. не са постъпили суми по присъдената издръжка, но съдебният изпълнител не е предприел действия по проучване на имуществото на длъжника за периода от образуването му през 2000 г. до издаване на констативния протокол от 19.11.2010 г., което е задължителна предпоставка по аргумент от чл. 5, ал. 5 от НРИДПИ, определяща условията и реда за изплащане на издръжка от държавата. При тези данни обоснован е изрода на съда, че не е налице втората предпоставка на чл. 152, ал. 2 от СК неизпълнението на задължението за заплащане на присъдената издръжка от длъжника да се дължи въпреки предприетите изпълнителни действия срещу него. Елемент от фактическия състав за възникването на задължението на държавата е и наличието на една от предпоставките по ал. 3, които са свързани с неизправния длъжник, а именно, той да не притежава имущество, върху което да се насочи изпълнението, да е с неизвестен адрес в страната или в чужбина, или макар и с известен адрес, да се намира в държава, където съдебното решение не може да се изпълни или да изтърпява наказание лишаване от свобода. В конкретния случай е било установено, че длъжникът има имущество /два броя автомобила и придобит по наследство недвижим имот/, върху които/което да се насочи принудително изпълнение, но действия по принудително изпълнение чрез налагане на запор и налагане на възбрана върху имота на длъжника и евентуалната му продажба не са били инициирани от взискателя и предприети от съдебния изпълнител. Длъжникът при това е с установен адрес и липсват данни да е изтърпявал наказание лишаване от свобода. При тези безспорно установени факти обоснован е извода на съда, че не е налице нито една от предвидените в чл. 152, ал. 2 и ал. 3 от СК предпоставки, за да се приеме, че за държавата чрез община Самоков е възникнало задължение за изплащане на издръжка на касатора за сметка на неизправния длъжник. Обосновано е прието и неизпълнение на задължението по чл. 5, ал. 2 от НРИДПИ от страна на касатора за ежемесечно деклариране на обстоятелството за неполучаване на издръжка, както и липсата данни за съставен констативен протокол на ДСИ за липса на имущество за периода от 05.09.2009 г. до 01.10.2009 г. както и за проверка на обстоятелствата по чл. 152, ал. 2 и ал. 3 от СК на всеки шест месеца. Обоснован от доказателствата по делото е и извода на съда за неоснователност на претенцията за изплащане на издръжка за бъдеще, при установено на името на длъжника имущество - два леки автомобила и недвижим имот. Неоснователен е довода поддържан в касационната жалба, че за периода до 01.10.2009 г. приложима разпоредба е чл. 92 СК (отм.) и разпоредбите на НРИДПИ приета с ПМС № 54 от 14.09.1985 г. защото съгласно чл. 142, ал. 2 от АПК проверката за съответствие на оспорения отказ с материалния закон се извършва спрямо действащия закон към момента на издаването на акта. Решението не е постановено при поддържаните от касатора доводи за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуални правила и следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,