Решение № 67 от 5.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4147/2015 г.

Решение № 67 от 5.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4147/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Борислав Белазелков Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решение № 407/27.02.2015 на Софийския апелативен съд по гр. д. № 3899/2014, с което е отменено решение № 3835/2.04.2014 на Софийския градски съд по гр. д. № 5103/2007, като е уважен предявеният иск за сумата 16.960,00 $ на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Обжалването е допуснато поради значението на материалноправния въпрос за субсидиарността на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД и по процесуалноправния въпрос за тежестта на ищеца да докаже размера на обогатяването и обедняването. По поставените правни въпроси, Върховният касационен съд намира, че вземането от неоснователно обогатяване възниква, когато е налице разместване на блага, без в отношенията между страните да съществува обвързаност от договор, гестия или деликт. Когато страните са обвързани от договор (писмен, устен или сключен с конклудентни действия) разместването на благата се основава на постигнатото съгласие и даденото може да подлежи на връщане според изпълнението или неизпълнението на дължимите престации. При гестията също се разместват блага, но отношенията между страните се уреждат според интереса, в защита на който е предприета работата. В тези отношения са приложими и чужди правила - тези на договора за мандат (когато заинтересованият одобри управлението на работата), както и тези за неоснователно обогатяване (когато гесторът е действал въпреки волята на заинтересования), но основанието за разместването на благата остава да е гестията - само приложимите правила са различни. При деликта обикновено няма разместване на блага, в тези случаи обезщетението се дължи поради противоправното увреждане на чужда имуществена или лична сфера. Когато между страните няма друга обвързаност и по причина на обедняването на една от страните другата се е обогатила, обогатилият се дължи да върне на обеднелия онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. В тежест на ищеца по иска чл. 59, ал. 1 ЗЗД е да докаже, както своето обедняване, така и обогатяването на ответника, също и общите факти, от които произтичат обедняването и обогатяването (причинната връзка). Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между "Н. ц. по х. и т." към м. на з. и ищеца, от една страна и [фирма], от друга страна, е сключен договор за клинично изследване на медикамент, което да бъде проведено с научен ръководител - ищецът, срещу съответно възнаграждение, предназначено за пациентите, институцията, чиято база и ресурси ще бъдат ползвани и за научния ръководител и непосредствените участници в изследването, платимо по сметка на институцията. Размерът на възнаграждението е определен общо според броя на пациентите, включени в изследването. По сметката на институцията са получени плащания в размер на 38.550,65 $, от която са изплатени хонорари на научния ръководител в размер на 34.614,09 $, след което по сметката е останала сумата 2.909,91 $, в последствие е постъпила и сумата 17.450,00 $. Активът на ответника се увеличил със сумата 20.351,91 $ за сметка на ищеца, който е пропуснал да получи тази сума. Обогатяването е без основание, тъй като ответникът не е доказал какви разходи е направил във връзка с използването на негови консумативи и оборудване. Не са представени доказателства и за размера на дължимите данъци и осигуровки от членовете на научния екип, но това е без значение за отговорността на ответника. "Н. ц. по х. и т." към м. на з. се е преобразувал в "Н. ц. по т. х.", чрез отделяне на дейността по лечение на хематологични заболявания в [фирма], по чиято сметка е останала сумата 20.351,91 $. Правилно въззивният съд е приел, че ищецът и праводателят на ответника, от една страна и един възложител, от друга страна, са обвързани от договор за изработка, като работата бъде извършена в базата и с ресурсите на праводателя на ответника от подбран от ищеца екип под неговото научно ръководство срещу съответно възнаграждение, платимо по сметка на праводателя на ответника. Размерът на възнаграждението е определен общо според броя на пациентите, включени в изследването; както и че по сметката на праводателя на ответника са получени плащания в размер на 38.550,65 $, от която сума ищецът е получил 34.614,09 $, като хонорари за себе си и ръководения от него екип, в резултат на което по сметка на праводателя на ответника е останала сумата 2.909,91 $, а в последствие е постъпила и сумата 17.450,00 $. Също правилно въззивният съд е приел, че активът на ответника се увеличил със сумата 20.351,91 $, но в нарушение на материалния закон е приел, че това е станало за сметка на ищеца, който е пропуснал да получи тази сума. По делото няма спор, че в договора за изработка са уредени отношенията между възложителя и изпълнителите, а отношенията между изпълнителите не са уредени от писмен договор, който да урежда участието им в изпълнението, разноските и участието в печалбата, но в нарушение на закона съдът не е отчел правното значение на действията на страните по изпълнението на договора, за който няма спор, че е изпълнен в степен, съответстваща на полученото от праводателя на ответника общо възнаграждение. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а предявените искове - разгледани от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. По делото няма спор, че ищецът и праводателят на ответника са изпълнители по договор за изработка и дължат изпълнението солидарно (чл. 261, ал. 3 ЗЗД), то е осъществено в базата и с ресурсите на единия изпълнител от екип подбран от другия изпълнител и под неговото научно ръководство, както и че общото възнаграждение е получено от праводателя на ответника на основание сключения и надлежно изпълнен договор за изработка. Не се спори също, че от полученото общо възнаграждение 52.068,09 $ ищецът и членовете на ръководения от него екип са получили като хонорари 34.614,09 $. Предмет на делото е част от остатъка от полученото от праводателя на ответника общо възнаграждение 16.960,00 $, с която сума ищецът счита, че ответникът, като правоприемник на другия изпълнител се е обогатил неоснователно. По делото е установено, че макар лечението на пациентите да е провеждано от изследователския екип амбулаторно с предоставени от възложителя медикаменти, като съществената част от лабораторните изследвания също са правени от възложителя, изследването е проведено в базата на другия изпълнител - праводател на ответника, в която са приемани пациентите, извършвани са прегледите им от членовете на екипа, правени са съответните изследвания и са вземани и изпращани за по-нататъшно изследване съответните проби. Вътрешните отношения между изпълнителите може да бъдат уредени по различен начин: те може да бъдат уредени по договор за изработка (или услуга, като разновидност на договора за изработка), като единият от изпълнителите бъде главен, а останалите - подизпълнители (чл. 258 - 269 ЗЗД), по договор за дружество, като страните отчитат отделно вноските и разноските си за дейността (чл. 357 - 364 ЗЗД), по ненаименования договор за съвместна дейност (чл. 9 ЗЗД), като страните отчитат различния си принос за постигането на общата стопанска цел или като оставят вътрешните им отношения да се уреждат от правилата на чл. 127, ал. 2 ЗЗД. Когато не е сключен договор чрез изрични волеизявления в устна или писмена форма, страните могат да се обвържат от такъв и чрез конклудентните си действия, тъй като договорите за изработка и дружество, както и ненаименованите договори не са формални. Отношенията между изпълнителите обаче не може да се уреждат от правилата на неоснователното обогатяване, тъй като те са изключени от приложението на чл. 127, ал. 2 ЗЗД. Като са обединили своите усилия за постигането на общата стопанска цел - провеждане на изследването в изпълнение на договора, двамата изпълнители са се обвързали от договор за дружество, без да уговорят дяловете си, което (дружество) е прекратено с постигането на целта - изпълнение на задълженията по договора за поръчка. Ищецът претендира част от придобитото за дружеството, което е общо (чл. 359, ал. 1 ЗЗД). Двете страни са доказали свои разноски за дейността: ищецът - 22.693,38 $ изплатени хонорари за членовете на ръководения от него изследователския екип, а ответникът - 1.026,56 $ осигуровки върху изплатените хонорари за сметка на работодателя (други разноски, и да са направени, не са доказани), поради което следва да се приеме, че от придобитите 52.068,09 $ печалба е сумата 28.348,15 $, от която ищецът със съгласието на праводателя на ответника е получил (под формата на хонорар) 11.920,71 $ - по-малко от половината (14.174,08 $) и остава да му се дължи разликата 2.253,37 $, тъй като съгласно чл. 359, ал. 2 ЗЗД, при липса на изрична уговорка за друго, дяловете на съдружниците са равни, а съгласно чл. 261 ЗЗД, ако не е уговорено друго, печалбите и загубите се разпределят между съдружниците съразмерно с техния дял. Видно от изложеното като не е изплатил на ищеца остатъка до размер на половината от реализираната печалба от съвместната дейност ответникът е останал задължен към ищеца със сумата 2.253,37 $, която дължи на ищеца със законната лихва от предявяването на иска 28.12.2007 г. На ответника по делото [фирма] следва да бъдат присъдени разноски по компенсация за всички инстанции в размер на 6.479,40 лева. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение