Решение № 3400 от 9.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7645/2010 г.

Решение № 3400 от 9.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7645/2010 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по жалбата на Димитър Ангелов Гочев против решение № 115/22.04.2010 г., постановено по административно дело № 77/2010 г. по описа на Административен съд - гр. Ямбол. С оспореното решение е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 7/26.01.2010 г. на началника на РУ на МВР Тунджа - Ямбол, с която му е отказано издаване на разрешение за носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие. Поддържат се доводи за неправилност на съдебния акт поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Искането е за отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора. Претендират се направени съдебни разноски. Ответникът началникът на РУ на МВР - Ямбол не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Решаващият съд е установил правилно фактическата обстановка по спора; подробно е описал констатациите си съобразно приетите доказателства и настоящата инстанция не следва да ги излага повторно. Административният орган е сезиран от Димитър Ангелов Гочев с искане от 17.12.2009 г. да му бъде издадено разрешение за притежание и носене на огнестрелно оръжие за самоохрана. В мотивите е заявено, че оръжието му е необходимо за охрана и самоотбрана, тъй като притежава заведение, земеделски производител е, търгува със строителна техника и много често му се налага да носи голямо количество пари в брой на територията на страната. Началникът на РУ на МВР - Ямбол е отказал издаването на разрешително за носене и употреба на огнестрелно оръжие с мотиви за недоказана необходимост. Административният орган е обосновал отказа си и по съображенията в приложените докладни записки. Посочил е, че не е доказана необходимост от огнестрелно оръжие за самоохрана, както и че стопанисваното от него заведение, работата му като земеделски производител, и търговията със строителна техника не е основателен аргумент и не изисква ползването на лично оръжие за самоотбрана (самоохрана). Отбелязано е още, че в РУ на МВР "Тунджа" гр. Ямбол не са постъпвали жалби от лицето относно посегателства на личното му имущество, както и закани и заплахи към него и близките му. Разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗКВВООБ (отм.) регламентира, че разрешения за придобиване, носене, съхранение и употреба на огнестрелни оръжия, взривни вещества и боеприпаси не се издават, а издадените се отнемат, в случаите на недоказана или отпаднала необходимост. Обосноваването на необходимост от носене и съхраняване на оръжие е въведено като задължителен елемент на искането за издаване на разрешение и в текста на чл. 41, ал. 2 от ППЗКВВООБ, към който препращат разпоредбите на чл. 43 и чл. 44 от същия подзаконов нормативен акт. Следователно основна предпоставка за издаването на разрешение за дейностите по закона е наличието на необходимост от ползването на оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели. Отсъствието само на това изискване е основание за постановяване на отказ да се издаде разрешение, без значение дали са изпълнени останалите критерии на закона. Именно защото снабдяването с огнестрелно оръжие е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, в законодателството е установен разрешителен режим, при който императивно, за всеки конкретен случай, да бъде доказана по несъмнен начин нуждата от използването на тази мярка. Както специалният закон, така и правилникът за прилагането му не въвеждат специални изисквания или отклонения от общия ред и условия за издаване на разрешение по този закон за хипотезата, при която на подалото искане лице вече е издавано такова за предходен период. Процедурата и изискванията за първоначалното издаване на разрешения за дейностите, предвидени в закона, се прилагат за всяко следващо отправено искане. Разрешенията за дейностите с огнестрелни оръжия и боеприпаси са обусловени със срок, с чието изтичане правата на адресата по тях се погасяват. Ако желае издаване на разрешение за нов срок, последният следва отново да установи, че отговаря на всички изисквания на закона и не са налице пречки ново разрешение да му бъде издадено. В случаите на издаване на разрешение законът е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице необходимост от издаване на исканото разрешение. В процесния казус за административния орган не съществува задължение да провежда процедура по установяването на тези релевантни за издаването на административния акт факти. Законово изискване за издаване на разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на оръжие е лицето, подало искането, да е доказало необходимостта от издаване на разрешението, както при първоначално подаване на заявление, така и в случаите когато иска подновяване на вече издаденото разрешение. В оспорения административен акт органът е изложил съображенията, поради които отказва издаване на разрешение - отсъстват данни в административната преписка, които да обосноват необходимост за Димитър Ангелов Гочев от ползването на огнестрелното оръжие. Нуждата от самоохрана не е установена, а притежаване на огнестрелно оръжие по принцип противоречи на целта на специалния закон. Що се отнася до мотива необходимост във връзка със службата, то събраните доказателства не сочат на доказаност на това основание Законът е въвел разрешителния режим и неговите изисквания не сочат на формално представяне и преглед на приложенията към заявлението. Притежаването на оръжие трябва да сочи на необходимост от носене и употреба на оръжие. Позоваването на мотива за самоохрана, но във връзка с работата му, не обосновава правото на ползуване на огнестрелно оръжие за самозащита, при липсата на каквито и да са доказателства. Фактът, че на жалбоподателя вече е било издадено разрешение за носене на оръжие, също не сочи на извод, че са налице основания за неговото подновяване с оглед необходимостта от установяване на законовите предпоставки за това, които в случая не са изпълнени. Правилен е изводът на АС - Ямбол, че посегателствата върху имуществото на жалбоподателя през 2000 г. и 2004 г. са извършени назад във времето и към настоящия момент не могат да бъдат основание за издаване на исканото разрешение. При липсата на данни за непосредствена опасност за живота, здравето, сигурността и имуществото на жалбоподателя, необходимостта не е доказана. Предотвратяването на евентуални посегателства върху личността и имуществото не може да мотивира издаването на разрешение, тъй като заплаха от действия с такъв характер съществува хипотетично по отношение на всеки един гражданин. Правилен е и извода на първоинстанционният съд, че разширителното тълкуване на "необходимостта", включвайки предотвратяването на бъдещи вероятни събития би довело на практика до наличието на "необходимост" по отношение на всеки гражданин и би обезсмислило "необходимостта" като критерий, въведен от закона за установяване на основателността на искането за осъществяване на дейностите с огнестрелно оръжие, като на практика би превърнало режима за разрешаване на съхранението и носенето на огнестрелно оръжие от разрешителен в регистрационен. При хипотезата, при която носенето на огнестрелно оръжие е за служебни, а не за граждански цели, разрешението се издава на съответния работодател - юридическо лице или търговец, извършващ охранителна дейност, съгласно нормите на чл. 14, ал. 2 и ал. 3 от ЗКВВООБ (отм.) При това положение изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорения административен акт поради наличие на предпоставката по чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗКВВООБ са правно обосновани. Като е приел, че правомощието на органа да откаже издаване на исканото разрешително е упражнено съобразно закона, съдът е постановил решението в съответствие с материалния закон. При постановяването на съдебния акт не са допуснати и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Обсъдени са доводите и възраженията на жалбоподателя, наведени в хода на делото и повторени по същество в касационната жалба. С касационната жалба не са ангажирани доказателства в подкрепа на оплакванията против оспореното решение, нито такива, обуславящи различно фактическо положение от възприетото от съда и съответно - водещо на други правни изводи относно законосъобразността на обжалвания административен акт, предмет на проверка в първоинстанционното съдебно производство. Необосноваността като касационно основание обхваща грешките на съда при формиране на неговото вътрешно убеждение в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. подобни. Грешки от такова естество не са били допуснати в процесното решение. Предвид изложеното оспореното решение на Ямболския административен съд следва да се остави в сила. При този изход на спора неоснователна е претенцията на касатора за присъждане на направени съдебни разноски, с оглед на което същата следва да се остави без уважение. Воден от горното, Върховният административен съд