Решение № 8061 от 23.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7178/2016 г.

Решение № 8061 от 23.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7178/2016 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Й. И. подадена, чрез адвокат Ц. И. от АК Т. срещу Решение № 51 от 28.04.2016 г., постановено по административно дело № 33/2016 г. на Административен съд- гр. Т. (АС Т.). Касационният жалбоподател счита решението за необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Оспорват се изводите на съда, като се счита съдебното решение за неясно и немотивирано. Изразява се несъгласие с извода на съда, че липсва отменен административен акт по реда на АПК, тъй като производството по издаванe на наказателни постановления е уредено в ЗАНН. Моли да се отмени обжалваното решение и да се осъди ответника, съобразно предявената искова претенция. О. О. дирекция на МВР Т. (ОД МВР Т.), в съдебно заседание не изпраща представител и не ангажира становище по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Посочва, че доколкото по делото не са доказани вреди, явяващи се пряка и непосредствена последица от отмененото НП и действията на АНО по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ, респективно се установяват основания по чл. 5 ЗОДОВ, което изключва уважаване на иска, не се налага да се обсъждат доводите относно характера на НП с оглед на чл. 1 ЗОДОВ. Счита, че доколкото правилно е отхвърлен предявения иск, обжалваното решение като краен резултат не страда от пороци по чл. 209, т. 3 АПК, налагащи отмяната му и следва да се остави в сила, а касационната жалба се остави без уважение като неоснователна. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба, подадената от И. Й. И. с претенция ОД МВР Т. да му заплати сумата от 1050 лв., представляващи претърпени имуществени вреди, болки и страдания в резултат на отмененото НП, ведно със законната лихва от 12.02.2016 г. до окончателното й изплащане, както и неимуществени вреди в размер на 3950 лв., ведно със законната лихва от 12.02.2016 г. до окончателното й изплащане. Твърдението е, че вследствие на извършената срещу него административнонаказателна процедура е претърпял значителни неимуществени вреди, влошаване на здравословното му физическо и психическо състояние. Отделно твърди, че е претърпял и имуществени вреди, тъй като е останал без работа и това е наложило изтеглянето на кредит. С Решение № 51 от 28. 04. 2016 г., постановено по административно дело № 33/2016 г. на Административен съд - гр. Т. е ОТХВЪРЛЕН искът предявен от И. Й. И. от гр. Т. против ОД на МВР- гр. Т., с който да му заплати сумата в размер на 3950 лв. - неимуществени вреди и имуществени вреди в размер на 1050 лв, ведно със законната лихва от 12.02.2016 г. до окончателното й изплащане, вследствие на незаконосъобразно НП № 15-1292-000648 от 14.08.2015 г. на Началник сектор ПП при ОД МВР, гр. Т. и отменено с влязло в сила Решение № 348 от 01.12.2015 по НАХД № 1039/2015 г. по описа на ТРС, като неоснователен. Със същият съдебен акт е ОСЪДЕН И. Й. И. от гр. Т. да заплати на ОД МВР Т. разноски в производството в размер на 300 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. В съдебния акт се посочва, че с Решение № 348 от 01.12.2015 г. по НАХД № 1039/2015 г. по описа на ТРС е отменено НП № 15-1292-000648 от 14.08.15 г. на началник сектор ПП при ОДМВР, гр. Т., с което за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1, чл. 100, ал. 1, т. 1 и чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 пр. 1, чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 и чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на ищеца са били наложени административни наказания, както следва: по т. 1 - "глоба" в размер на 10 лева, по т. 1 "глоба" в размер на 10 лева и по т. 3 "глоба" в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, като неправилно и незаконосъобразно. За да достигне до този правен резултат се приема, че не е налице първата предпоставка на посочената на чл. 1 ЗОДОВ, тъй като държавата и общините не носят отговорност за вреди, които са настъпили от издадено наказателно постановление. Посочва, че липсва отменен административен акт по реда на АПК, тъй като производството по издаване на наказателни постановления е уредено в ЗАНН. Счита, че отмененото наказателно постановление не представлява незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл. 203, ал. 1 от АПК и чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и вредите причинени от него нямат характер на вреди по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ. Отделно от това счита, че няма категорични доказателства за настъпили душевни тревоги, болки и страдания като пряка и непосредствена причина от издаденото наказателно постановление, което е основание искът да се приеме за неоснователен в тази му част. Касационната жалба на И. Й. И. срещу решението е неоснователна. Решението е ПРАВИЛНО, но поради различни доводи от тези приети от административния съд. Неоснователни са доводите, развити в касационната жалба, че решението е неясно и немотивирано. Макар че мотивите на АС Т. са фрагментирани и пестеливи, налага се извод, че доколкото правилно е отхвърлен предявения иск, обжалваното решение като краен резултат не страда от пороци по чл. 209, т. 3 АПК, налагащи неговата отмяна. Съдебното решение отговаря на изискванията за съдържание по чл. 172а АПК и волята на съда е ясна и непротиворечива. В случая е предявен иск по чл. 204, ал. 1 от АПК за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на отменен като незаконосъобразен акт, издаден в резултат на административна дейност. Във фактическият състав на отговорността на държавата, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: административен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, отменени по съответния ред или съответно приети за незаконосъобразни; причинена неимуществена или имуществена вреда и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Действително, както твърди касаторът неправилно съда приема, че липсва отменен административен акт по реда на АПК, тъй като производството по издаванe на наказателни постановления е уредено в ЗАНН. Неправилно съдът приема, че не е изпълнена първата предпоставка на отговорността по ЗОДОВ - отменен административен акт. Исковата претенция е предявена в резултат на отменено от РСТ наказателно постановление на ОД на МВР- гр. Т., с което са наложени три глоби. При проверката на материалната законосъобразност на решението на АС Т. следва да бъде съобразена точка 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по съвместно Тълкувателно дело № 2/2014 г. на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, с която е прието, че делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. Така също следва да бъде съобразено и Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на Върховния административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. С оглед възприетото в тези тълкувателни актове, които са задължителни за съдилищата, се налага заключение, че наказателните постановления се издават, при осъществяването на административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което причинените от дейността вреди, подлежат на обезщетяване по реда на специалния закон. При отмяната на наказателните постановления като незаконосъобразни държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които се явяват тяхна пряка и непосредствена последица. Безспорно по делото се доказва незаконосъобразно наказателно постановление, отменено по надлежния ред с влязло в сила съдебно решение. В случая не са налице всички елементи от състава на обективната и безвиновна отговорност по ЗОДОВ, за да се ангажира отговорността на ОД на МВР- Т. по иска, с който се претендира обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, поради отменено НП. За ангажиране на отговорността по ЗОДОВ не е достатъчно, наличието на отменен акт, а е необходимо да се установи, че претендираните вреди са пряка и непосредствена последица от него. Относно оплакването в касационната жалба за отнемането на свидетелството за правоуправление с връчването на НП следва да се отбележи, че не се доказва да са настъпили вреди, които да са пряка и непосредствена последица от тези действия. Свидетелството за правоуправление на МПС е отнето на 24.09. 2015 г., но същото е извършено доброволно, преди да се изчака резултата от съдебното производство. Не е налице, отказ на ищеца за доброволно предаване на свидетелство за правоуправление, респ. за явяването му при адм. орган с искане за връщането му. Липсва и жалба на лицето срещу това действие. Субективното право на обезщетение възниква само ако вредите са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното волеизявление на административен орган - чл. 4 от ЗОДОВ. Преки са вредите, които са нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т. е. които са адекватно следствие от увреждането. Непосредствени вреди са тези, които са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. Когато се преценяват условията, при които е отменено НП, трябва да се отчетат кумулативните им последици за ищеца, във връзка с неговите специфични твърдения, като се проведе пълно и главно доказване на твърдените факти. Относно твърденията за вредоносния резултат, като се имат предвид писмото на НАП, договорът за потребителски кредит от 21.10.15 г., както и показанията на свидетелите И. и П., обосновано АС Т. е приел, че не се доказва изтегленият кредит да е в пряка причинна връзка с НП от 14.08.2015 г. С договора за банков кредит се задължава банката да отпусне на кредитополучателя определена сума, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне с лихва - чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ. Същият е консесуален, възмезден и комутативен с продължително изпълнение. Той представлява извършване на насрещни престации и не може да се приеме, че при него има намаление на имуществото. Още по- малко изпълнението на този договор, може да се приеме за вреда. Наред с това липсва каквато и да е връзка между кредитния договор и издаденото НП. Предвид тези съображения правилно се приема от административния съд, че претендираните имуществени вреди не са в пряка връзка с отмененото НП. В случая не е налице доказана причинена неимуществена вреда, която да е пряка последица от отмененото НП, поради което се споделя изводът на АС- Т. за неоснователност на претенцията за неимуществени вреди. Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Поради характерът на неимуществените вреди те могат да се търпят само от физическо лице, чиято психика и здраве са засегнати неблагоприятно от административна дейност. По силата на чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Правилно от административния съд се приема, че не са доказани, вреди представляващи негативни емоции, напрежение и притеснение, които се явяват пряка и непосредствена последица от отмененото наказателно постановление. Няма данни за настъпила промяна в здравословното състояние на ищеца преди и след действието на процесното НП. Настоящият съдебен състав счита, че твърдяното в исковата молба притеснение от обжалването на НП не може да се характеризира като интензивно или продължително. Не следва да се приема, че съдебното оспорване на наказателно постановление по презумция предполага негативни изживявания. Наличието на съдебен спор, предполага правно очакване за благоприятен изход и не е свързано задължително с причиняване на емоционален дискомфорт. Не се установява по- продължителен период по приключването на посоченото съдебно производство за отмяната на НП, надвишаващ значително обичайния такъв. Не са ангажирани безспорни и категорични доказателства за това, че е налице състояние на лицето, което прехвърля прага на притеснения, обичайни при провеждането на съдебни производства. Приобщените доказателства в тяхната съвкупност сочат, че не се доказват конкретни преживявания, които да обусловят обезвреда по реда на ЗОДОВ. Последица от липсата на доказване на всички предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е отхвърляне на иска. Съобразно този изход е неоснователна и претенцията за лихви върху обезщетението. Решението, с което е ОТХВЪРЛЕНА исковата претенция е правилно и следва да бъде потвърдено. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,