Решение № 23 от 5.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 888/2018 г.

Решение № 23 от 5.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 888/2018 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Дияна Ценева Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 520 от 21.11.2018 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 179 от 29.11.2017 г. по в. гр. д. № 464/2017 г. на Варненския апелативен съд на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса нищожно ли е саморъчно завещание, ако завещателят е вписал в него две различни дати, и в самия текст на завещанието не е посочено, че едната дата сочи началото на процеса на съставянето му, а другата- края на този процес. Жалбоподателят Р. Т. М. поддържа, че саморъчното завещание, оставено от М. С. И. в полза на Л. Р. М., е нищожно, тъй като в него завещателката е вписала две различни дати на съставянето му. Ответницата по касация Л. Р. М. изразява становище, че касационната жалба е неоснователна. Поддържа, че завещанието е съставено на 27.10.2013 г., а при изписване на датата в края на същото - 27.11.2013 г., е допусната явна фактическа грешка. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 1303 от 27.07.2017 г. по гр. д. № 86/2017 г. на Окръжен съд - Варна, и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени предявените от Р. Т. М. против Л. Р. М. обективно съединени искове с правно основание чл. 42, б. "б" ЗН във вр. с чл. 25 ЗН и по чл. 42, б. "в" ЗН за прогласяване нищожността на саморъчно завещание от М. С. И. в полза на Л. Р. М., обявено на 23.03.2014 г., поради нарушение на изискването за форма, свързано с означението на датата, и като съдържащо финансово задължение на наследника, поради противоречието му със закона, обществения ред и добрите нрави. От фактическа страна по делото е установено, че със саморъчно завещание М. С. И. /сестра на ищеца/ е завещала на своята племенница Л. Р. М. цялото свое движимо и недвижимо имущество. Назначената по делото съдебно- почеркова експертиза е установила, че завещанието е написано и подписано от завещателката. В началото на текста, под заглавието "Завещание", е изписано: "Днес, 29 октомври 2013 г. на моя 81 рожден ден... ", а в края на документа, под завещателните разпореждания, вляво от подписа, на същия ред, е изписана датата "29 ноември 2013 г." В текста на завещанието са посочени и мотивите, поради които то е направено. Въззивният съд е приел, че датата в края на завещанието е посочена погрешно от завещателката под влияние на силните емоции, породени от равносметката, която е направила на рождения си ден, за които свидетелстват употребените в завещанието изрази "... осъзнала смисъла на моя живот и изгубени надежди", " дъщеря на моя природен и отчужден брат Р. Т. М. ", който " живее повече от 15 години в Ю. А. и не проявява никакъв интерес и грижа към мен. " Поради това е направил извод, че действителната дата на съставяне на завещанието е 29 октомври 2013 г. - рожденият ден на завещателката, изрично посочен от нея в текста на завещанието като ден, на който то е направено. В представените с касационната жалба решение № 1050 от 21.10.1991 г. по гр. д. № 853/91 г. на ВС, І г. о.; решение № 151 от 07.05.2009 г. по гр. д. № 6379/2007 г. на ВКС, ІІ г. о.; решение № 601 от 18.11.2005 г. по гр. д. № 302/2005 г. на ВКС, І г. о. и решение № 308 от 16.01.2013 г. по гр. д. № 992/2011 г. на ВКС, І. г. о., е прието, че саморъчното завещание е нищожно, ако в него завещателят е вписал две различни дати на съставяне, освен ако е посочил едната като начална на написването му, а втората - като край на този процес. Настоящият състав на ВКС напълно споделя тази практика. Саморъчното завещание е строго формален акт и за действителността му е необходимо да се спазят всички реквизити по чл. 25 ЗН - да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него, като подписът се поставя след завещателните разпореждания. Датата на съставяне е съществен елемент от съдържанието на завещанието, тъй като въз основа на нея се извършва преценка за поредността на няколко последователни завещания, за последиците от отменяване на някое от тях, както и за наличие на завещателна дееспособност на автора му към момента на извършване на разпореждането. Ако в завещанието са посочени две дати, независимо от причината за това /умишлено или поради пропуск/, предписаната от закона форма е опорочена и това има за последица нищожност на саморъчното завещание, освен ако в текста му се съдържат данни, позволяващи извод, че двете дати сочат съответно началото и края на съставянето му. С оглед отговора на правния въпрос, обусловил допускане на касационното обжалване, въззивното решение се явява неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон. Безспорно е по делото, че в началото и в края на саморъчното завещание, оставено от М. С. И., са посочени две различни дати, което е равнозначно на липса на датата по смисъла на чл. 25, ал. 1 ЗН. При задължително изискване то да съдържа означение на датата, на която е съставено, вписването на две различни дати, представлява съществен порок на формата, който не може да бъде преодолян чрез тълкуване. Съдът не може да предполага по какви причини завещателят е посочил в саморъчното завещание различни дати на неговото съставяне. От значение за валидността на завещанието е обективното му съответствие с предписаната от закона /чл. 25, ал. 1 ЗН/ форма, която е форма за действителност, а не за доказване. Правната характеристика и спецификите на саморъчното завещание налагат стриктно тълкуване и прилагане на нормата на чл. 25, ал. 1 ЗН, за да се обезпечи правната сигурност и да се постигнат целите на закона. По тези съображение въззивното решение следва да бъде отменено, и тъй като делото е изяснено от фактическа страна, следва да бъде постановено друго по същество на спора, с което саморъчното завещание оставено от М. С. И. в полза на Л. Р. М. следва да бъде обявено за нищожно на основание чл. 42, б. "б" във вр. с чл. 25, ал. 1 ЗН. С оглед този изход на делото на жалбоподателя Р. Т. М. следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски за касационната инстанция в размер на 680 лв., от които 280 лв. за държавна такса за касационното обжалване и 400 лв. заплатено адвокатско възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство пред ВКС. Водим от гореизложеното съдът