Решение № 8036 от 12.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 127/2014 г.

Решение № 8036 от 12.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 127/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК Образувано е по касационна жалба на Анжела Тонева, в качеството й на председател на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, срещу решение № 13217 от 11.10.2013 г. по адм. дело № 12872 по описа за 2012 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение. С него по жалба на "Аверс" ООД, "Снабдяване заготовка и монтаж" ООД, "Ариел - ТН" ЕООД и "Росина - Цанкови" ООД е отменено решение № Ц- 33 от 14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, с което са определени временни цени за достъп до преносната и разпределителните мрежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, ползващи преференциални цени, в частта по раздел Х, т. 1. и комисията е осъдена да заплати направени съдебни разноски от дружествата - жалбоподатели. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което се отхвърли жалбата на търговските дружества. Не се претендират съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - "Аверс" ООД оспорва същата чрез процесуалния представител адв. Силвия Спасова. Претендира присъждане на съдебни разноски за касационната инстанция. Ответната страна по касационната жалба - "Снабдяване, заготовка и монтаж" ООД не ангажира становище по нея. Ответната страна по касационната жалба - "Ариел-ТН" ЕООД оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител адв. Силвия Спасова. Претендира присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - "Росина - Цанкови" ООД оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител адв. Силвия Спасова. Претендира присъждане на съдебни разноски. Заинтересуваната страна - "ЧЕЗ Разпределение България" АД застъпва становището за основателност на касационната жалба чрез процесуалния представител адв. Антон Кръстев. Не претиндира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Върховният административен съд, четвърто отделение, тричленен състав, е бил сезиран с жалба от посочените търговски дружества срещу решение № Ц- 33 от 14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Същото е постановено по повод заявление № Е-13-31-18 от 13.09.2012 г. на "ЧЕЗ Разпределение България" АД и с него са определени, считано от 18.09.2012 г. временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежи на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени. Дружествата жалбоподатели са обосновали правния си интерес от оспорване на административния акт в посочената част с обстоятелството, че са собственици на електрически централи от възобновяеми източници и са представили договори за присъединяване на електрическата централа към електроразпределителната мрежа, поради което правилен е изводът на съда, че определените с административния акт в съответната част временни цени за достъп пряко и непосредствено засягат техните права и интереси и жалбата им е допустима. Това е първото касационно възражение относно липсата на правен интерес, по което с оглед на изложеното и вече установената съдебна практика за наличие на такъв, не следва да бъде обсъждано. С посоченото заявление е поискано да бъдат определени временни цени, на основание чл. 32, ал. 4 от ЗЕ за достъп на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, като част от условията за достъп, които да действат до утвърждаване на окончателни цени. Това искане е мотивирано с основанията на чл. 84, ал. 2 от ЗЕ и § 197, ал. 2 на ПЗР на ЗИДЗЕ и с необходимостта от допълнително време за събиране на цялостната информация в рамките на процедурата за утвърждаване на цени съгласно Наредбата за регулиране на цените на електрическа енергия (НРЦЕЕ). С протокол № 158/14.09.2012 г. от проведено закрито заседание ДКЕВР е приела решение Ц- 33, с което в 18 раздела е определила различни цени, вариращи в зависимост от датата на присъединяване към съответната мрежа и вида на електроцентралата. Мотивите за издаване на решението са идентични с изложените в предхождащия го доклад на експерти и протокола от проведеното заседание и се свеждат до обстоятелството, че цената на достъп подлежи на регулиране и отразява разходите, които произтичат от управление на мрежата и се отнасят към дейността по цялостното управление и администриране на електроенергийната система, в т. ч. разходи свързани с диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване, отчитане, както и всички други административни разходи и разходи с общо предназначение на съответната мрежа. При извършената цялостна преценка за законосъобразност на административния акт в оспорената част, съобразно изискванията на чл. 168 от АПК, тричленният състав на ВАС е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в кръга на законоустановените му правомощия, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие на материалния закон и при несъответствие с целта на закона, за което е изложил подробни и обосновани съображения, които изцяло се споделят от касационната инстанция. Касационните възражения в тази част на спора относно основателността на първоинстанционните жалби на дружествата са относно допуснати нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Същите са неоснователни. В съответствие с доказателствата по делото е направеният извод, че в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК административният орган не е изложил фактическите основания за издаване на акта за определянето на временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени и обосновка на определената с решението временна цена, което лишава съда от възможността да извърши контрол за законосъобразност. В случая ДКЕВР не е изискал, а и дружествата не са ангажирали доказателства за относимите към дейността разходи, които да обосноват определената цена. По делото не са ангажирани данни и относно начина на изчисляване на процесните временни цени, съответно източници, стойности, въз основа на които са определени цените за достъп до мрежите, нито данни за производители на електрическа енергия, които да не са сключили договори за достъп. Допуснатото нарушение е съществено, понеже води до определяне на временна цена по произволен, необоснован и непрозрачен начин в нарушение на принципа на чл. 31, т. 1 от ЗЕ. Първоинстанционният съд задълбочено е анализирал действащата към датата на издаване на административния акт нормативна уредба за регулиране на цените и е стигнал до законосъобразния и обоснован извод, че определянето на временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на енергийните предприятия следва да е основано на правилата и изискванията за определяне на окончателни цени, след като изрично не е предвидено такова изключение и не са уредени специални правила при определяне на временни цени. Установено е, че оспореното решение е издадено само на основание дадената законова възможност по чл. 32, ал. 4 от ЗЕ, без да се спазят административнопроизводствените правила и законовите изисквания във връзка с ценовото регулиране. Едно от основните изисквания към определяне на цените, които се дължат от потребители и производители на енергийните предприятия, въведено в чл. 31, т. 2 от ЗЕ, е обвързването им с икономически обоснованите разходи за дейността на последните. В мотивите на решението декларативно е посочено, че цените са "изчислени като относителен дял от определените от комисията преференциални цени за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, при съобразяване на размера и структурата на преференциалната цена и изменението на инвестиционните разходи", но по преписката липсват доказателства относно размера на "относителния дял" от определените преференциални цени за производство на електрическа енергия, както и относно "размера и структурата на преференциалните цени и изменението на инвестиционните разходи". Неспазването на общите принципи по чл. 23 и чл. 24 от ЗЕ, както и принципите, приложими при ценовото регулиране по чл. 31 от ЗЕ при определяне на временни цени по чл. 32, ал. 4 от ЗЕ е обосновало правилния извод на съда за постановяване на оспореното решение в противоречие с материалноправните разпоредби и при несъобразяване с целта на ЗЕ. Обосновани и законосъобразни са правните изводи на решаващия съд, че установените нарушения съставляват основания за отмяна на оспорения административен акт като незаконосъобразен. Поради естеството на спора и изхода от него, е неоснователно и касационното възражение, че съдебният състав не е върнал делото като преписка на административния орган за ново произнасяне. По изложените съображения първоинстанционното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на ответните дружества следва да се присъдят направените съдебни разноски, представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат за касационната инстанция. От представените извлечения от банкова сметка на адвокатско дружество "Добрев, Кинкин и Люцканов" е видно, че те са реално платени. С оглед на направеното възражение за прекомерност, то същите следва при съобразяване с чл. 36 от ЗА да бъдат определени по 450.00 лв. за всяко търговско дружество, ответник по касационната жалба, представлявано от адв. Силвия Спасова. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав