Решение № 6494 от 14.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9277/2012 г.

Решение № 6494 от 14.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9277/2012 г., V о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по касационна жалба на сдружение с нестопанска цел (СНЦ) "Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията", със седалище гр. Варна против решение № 77 от 15.05.2012 г., постановено по адм. дело № 290/2011 г. по описа на Административен съд - Стара Загора. Жалбоподателят поддържа доводи за незаконосъобразност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави искане за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - председателят на Административен съд - Хасково не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и излага съображения за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид доводите в жалбата и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд отхвърля жалбата на СНЦ "Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията" против частичен изричен отказ за предоставяне на достъп до обществена информация по заявление вх. № 1575 от 30.03.2011 г. в частта по т. 1 и т. 2, изр. 1 от същото, обективиран в решение № 2/11.04.2011 г. на председателя на Административен съд - Хасково. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Аргументирано е заключението на съдебния състав за издаване на оспорения изричен отказ от компетентен орган - председателят на Административен съд - Хасково е задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, в изискуемата в чл. 38 от ЗДОИ писмена форма и с предвиденото съдържание, както и при спазване на административнопроизводствените правила. Законосъобразен и обоснован е изводът на съда, че оспореният отказ за достъп до обществена информация е постановен в съответствие с материалноправните норми на ЗДОИ. С т. 1 от заявление от 30.03.2011 г. сдружението иска достъп до информация в писмена справка, като се отговори на следния въпрос: "допустимо ли е в Административен съд - Хасково таксите по чл. 151, т. 3 от АПК да се заплащат в брой на каса или с държавни таксови марки. Ако не е, на какво основание не е? Обвързан ли е председателят на съда с целесъобразност, мотивирана от финансов интерес на съдебната власт да прехвърли на някого разходите по администрирането на приходите си?". С оглед характера на исканата информацията съдът приема, че в случая не е поискан достъп до обществена информация по смисъла на ЗДОИ. Посочва, че редът и начинът за определяне на държавните такси са императивно регламентирани в Закона за държавните такси, както и в Тарифа № 1 към него, одобрена с ПМС 167/1992 г., които се относими при събирането на държавните такси и преценката за изпълнение на задължението за заплащането им по образуваните административни дела и прилагането на документ за това съгласно чл. 151, т. 3 от АПК. Въз основа на това съдът обосновава извод, че доколкото със закон е уреден начинът за заплащане на държавните такси, то исканата от заявителя информация не би могла да постигне една от основаните цели на ЗДОИ - да послужи за формиране на мнение за дейността на задължения субект, тъй като е извън нормативно установената му компетентност на административен ръководител. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. В случая заявителят иска отговори на въпроси, а не достъп до информация. Отговорите на поставените въпроси не са официална обществена информация. Те не съставляват и служебна информация по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ. Съгласно цитираната норма служебна е тази информация, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации. В случая не се иска информация за факти, а се искат отговори. Исканата от жалбоподателя информация за начина на заплащането на таксите по чл. 151, т. 3 от АПК в брой на каса и с държавни таксови марки не е обществена информация, създавана, получавана или съхранявана от председателя на Административен съд - Хасково в качеството му на задължен субект по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ. Отделно от това, за да се предостави достъп до обществена информация, то същата следва да е налична, а не да се създава по повод направено искане, който извод следва от разпоредбите на ЗДОИ, изискващи заявителя да посочи начина на предоставяне на информацията и заплати разходите за това. Обосновано съдебният състав заключава, че исканите отговори за начина на плащане на държавните такси са законодателно уредени. Този извод се потвърждава и от последното изменение на разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Закона за държавните такси, съгласно който държавните такси могат да се плащат чрез държавни таксови марки само ако това е изрично предвидено в нормативен акт. Правилно съдът приема, че макар относно заявлението на сдружението по т. 2, изр. 1 от същото формално да е постановен отказ от задължения субект, то на практика исканата информация е предоставена, като е осигурен достъп до вътрешните правила за осъществяване на контрол във връзка със събиране на държавни такси, глоби и суми по изпълнителни листове, издадени от Административен съд - Хасково. Ето защо, като прави извод, че оспореният акт в частта му на изричния отказ е съответен на материалноправните норми на ЗДОИ, първоинстанционният съд постановява решение при спазване на материалния закон. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила е неоснователен. Съдът проверява законосъобразността на оспорения акт съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК, обсъжда събраните доказателства и излага мотивирани съображения в подкрепа на направените констатации и заключения и по всички, направени от страните възражения. Обжалваното решение е обосновано и съответно на доказателствата по делото. От решаващия състав са изложени подробни съображения в подкрепа на направения краен извод за законосъобразност на обжалвания акт, които се споделят от настоящата инстанция. По изложените съображения обжалваното решение е правилно. Не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че съдебният акт е валиден и допустим, поради което следва да бъде оставен в сила. С оглед на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,