Решение № 7031 от 5.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4707/2017 г.

Решение № 7031 от 5.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4707/2017 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на началника на сектор "Миграция" при Столична дирекция на вътрешните работи/СДВР/, подадена чрез пълномощник - главен юрисконсулт Цановска, против решение № 1447 от 07.03.2017 г., постановено по адм. д. № 236/2017 г. по описа на Административен съд - С. град/АССГ/, с което съдът е обявил нищожност на заповед № УРИ 5392ПАМ 8604/06.12.2016 г., издадена от началника на сектор "Миграция" при СДВР за прилагане на принудителна административна мярка "Принудително настаняване на чужденец в СДВНЧ към Дирекция "Миграция". Касаторът поддържа становище за неправилност на съдебния акт и развива доводи за законосъобразност на оспорената заповед. Иска отмяна на обжалваното решение и произнасяне по съществото на спора, при което съдът да отхвърли оспорената заповед. Ответникът по касационната жалба, чрез своя процесуален представител, в съдебно заседание оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери валидността, допустимостта и правилността на съдебното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е установил, че с оспорената заповед заповед № УРИ 5392 ПАМ 8604/06.12.2016 г. началникът на дирекция"Миграция" при СДВР е наредил да бъде настанен принудително в Специален дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ) при Дирекция "Миграция"- МВР чужденецът с декларирани данни Ш. С., гражданин на Афганистан без документ за самоличност. В заповедта е посочено, че същият придружава непълнолетни лица без валидни документи за самоличност, между които и ответника по касационната жалба с декларирани данни Н. А., гражданин на Афганистан, роден на 14.10.2004 г. По делото е представен и приемо-предавателен протокол от 06.12.2016 г., с който в СДВНЧ е настанен Ш. С. В протокола е отбелязано, че чужденецът придружава и непълнолетния Н. А. Но в протокола не е посочено, че непълнолетният чужденец е настанен в СДВНЧ. При така установеното от фактическа страна съдът е приел, че жалбата е процесуално допустима, разгледал е спора по същество и е приел, че актът е нищожен поради некомпетентност на издателя на акта. Решението е недопустимо. Първоинстанционният съд се е произнесъл по жалба на лице, което няма правен интерес от оспорването. Атакуваната заповед не засяга пряко и непосредствено правната сфера на Н. А., тъй като той не е адресат на акта. Административният акт разпорежда настаняването в СДВНЧ на Ш. С. Конкретното оспорване е процесуално недопустимо, тъй като е направено от лице, което не е адресат на акта. Съгласно нормата на чл. 44, ал. 9 ЗЧРБ, по изключение, при наличието на обстоятелствата по ал. 6, на придружените малолетни или непълнолетни лица се издава заповед за принудително настаняване в специален дом със срок до три месеца. Принудително настаняване не се прилага по отношение на непридружените малолетни и непълнолетни лица. От приложените към делото доказателства не се установява непълнолетното лице да е било настанено в СДВНЧ с нарочна заповед, издадена по реда на визираната по-горе норма. За чужденеца ще е налице правен интерес да обжалва заповедта, издадена на основание чл. 44, ал. 9 ЗЧРБ, на която е адресат. По делото не е представена такава заповед, нито се твърди, че е издадена такава. С обжалваната заповед не се засягат права и законни интереси на оспорващия. А евентуалната отмяна на заповедта не би се отразила в правната сфера на жалбоподателя. Последният, в случай, че е настанен в СДВНЧ без правно основание, както твърди, би могъл да защити правата си по реда на глава петнадесета "Защита срещу неоснователни действия и бездействия на администрацията" от Административнопроцесуалния кодекс, като може да подаде искане по чл. 250 АПК за прекратяване на фактически действия по настаняване в СДВНЧ, които не се основават на издаден срещу него административен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 250 АПК всеки, който има правен интерес, може да иска прекратяването на действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за възникването на правото на жалба и условие за допустимост на производството, за което съдът следи служебно. Предвид изложеното, първоинстанционният съд е постановил решение по недопустима жалба, поради което подлежи на обезсилване. Воден от горното, Върховният административен съд