Решение № 1217 от 28.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9135/2008 г.
ВАСVII отделение28.01.2009 г.докладчик Иван Раденков
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение от 22.05.2008 г., постановено по адм. д. № 136/2008 г. по описа на Административен съд гр. Монтана. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 1217 от 28.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9135/2008 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Цонка Василева Каменова от гр. Берковица против Решение от 22.05.2008 г., постановено по адм. д. № 136/2008 г. по описа на Административен съд гр. Монтана, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед № ДК-02-М-06/19.02.2008 г. на началника на РДНСК - Монтана, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, представляващ "основи на сграда", изпълнен в поземлен имот № 2090099, местност "сарановец" в землището на гр. Берковица. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Началника на РДНСК - Монтана, редовно призован, не се явява и представлява и не ангажира становище по касационната жалба. Заинтересованата страна Светослав Ангелов Думев ангажира становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства и обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С решението по цитираното д. Административен съд гр. Монтана е отхвърлил като неоснователна жалбата на Цонка Василева Каменова от гр. Берковица против Заповед № ДК-02-М-06/19.02.2008 г. на началника на РДНСК - Монтана, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, представляващ "основи на сграда", изпълнен в поземлен имот № 2090099, местност "сарановец" в землището на гр. Берковица. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че изпълнението на основи, колони и кофражни работи представлява строеж, който е извършен в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Крайният извод на съда е, че оспорената заповед е издадена в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, материалноправните разпоредби, в съответствие с целта на закона и е законосъобразна. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Първоинстанционният съд е направил обосновани изводи, след преценка на доказателствата по делото, относими към предмета на спора, за което е изложил подробни мотиви, които се споделят от настоящата инстанция. При точно прилагане на материалния закон и обосновано, административният съд е изтъкнал в мотивите си, че изпълнените "основи на сграда" представляват строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. В случая започнатото строителство е на фаза изляти бетонови основи, няколко колони и кофражни работи на бъдещата сграда, което представлява строеж по смисъла на закона и според легалното определение, дадено в § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Строежи могат да се извършват само ако са разрешени, както сочи чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Изключенията от това правило са изрично изброени в чл. 151 от ЗУТ, като "основи на сграда" не е сред тях. Настоящата инстанция намира наведените в касационната жалба доводи за неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил относимите правни норми и е направил законосъобразен извод за правилността на административния акт. По делото е установено, че е извършен строеж, в отсъствие на строителни книжа, поради което статутът на обекта правилно е определен като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Липсата на изискуемите строителни книжа съгласно чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 определят строежа като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, който подлежи на премахване. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд гр. Монтана съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение