Решение № 340 от 21.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4901/2007 г.

Решение № 340 от 21.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4901/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева Производството е по чл. 218а, буква "а" ГПК (отм.) Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. Н. И. и Д. Н. П. против решение № IV-114/14.06.2007 г., постановено по гр. д. № 143/2007 г. на Бургаски окръжен съд, в частта, с която е оставено в сила решение № 2* от 25.01.2007 г. по гр. д. № 1218/2006 г. на Бургаски РС в частта му, с която е отхвърлен иска за делба на апартамент № 4, находящ се в гр. Б., кв. Долно езерово, бл. 3, ет. 2 в кв. 28, състоящ се от дневна, спалня, кухня, антре, баня - тоалетна с площ 47,06 кв. м. Навеждат се оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Ответницата по касация Н. С. И. оспорва жалбата и доводите в нея. Върховен касационен съд, първо гр. о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Бургаски окръжен съд, изхожда от процесуално лигитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. За да постанови това решение, въззивният съд е констатирал следното: Страните са наследници на И. Н. И., починал на 18.04.2005 г., като ищците са негови брат и сестра, а ответницата е негова преживяла съпруга, с която е сключил брак на 4.10.1990 г. През времетраенето на брака е купен на името на съпругата процесния апартамент с н. а. № 176, т. I/22.03.2000 г. за сумата 7081 лв. Относно придобивната стойност не е имало спор между страните. По делото е представено извлечение от банкова сметка на името на ответницата Н, от движението по която е видно, че на 8.01.1999 г. и на 30.11.1999 г. са извършени от нейния брат, живеещ работещ в Германия два превода от 5 000 г.м. и от 8 000 г.м. За период от един месец преди сделката - 22.02.2000 г. - 21.03.2000 г. ответницата е изтеглила от този влог 9 972 г. м., чиято левова равностойност към този момент е 9 972 лв. Братът А. С., разпитан като свидетел е потвърдил изпращането на сумата за закупуване на апартамента, а от неговите показания и от показанията на дъщерята на продавачите - св. Р се установява, че парите били изпратени, за да се купи апартамент на дъщерята на ответницата по молба на баба й, но той бил закупен на нейната майка. При тази фактическа обстановка, въззивният съд е възприел изводите на РС, че цялата стойност на процесния апартамент е изплатена със средства, дарени от брата на ответницата, поради което е уважено възражението й за пълна трансформация на лично имущество и е отхвърлен иска за делба поради липса на съсобственост върху този недвижим имот. Решението е правилно. В касационната жалба се прави довод за необоснованост на решението, поради това, че изводите са формирани при противоречиви факти и недоказаност на факта на даване на цялата сума от брата на ответницата, защото има противоречия в показанията на свидетелите и становището на ответницата относно това как е била изпратена сумата от брат й. Фактът на превод на сумата 13 000 г. м. и датите, на които е станало това са установени с писмени доказателства - извлечение от сметка, издадена от банката и за опровергаване на този официален писмен документ са недопустими свидетелски показания - чл. 133, ал. 1, б. "б" от ГПК (отм.). Така влогът, открит на името на ответницата чрез превод от брат й е станал нейна лична собственост, съгласно чл. 21, ал. 1 от СК, защото паричната сума по него й е дарена. Изтеглянето на сума, по-голяма от цената на апартамента в едномесечен срок преди сделката е достатъчно убедителен факт, сочещ на влагането на тези средства в покупката на същия апартамент. Ищците не доказват тези средства да са вложени в нещо друго от съпрузите в същия период, или дори след това. Доводът на касаторите, че в апартамента са вложени и средства от продажбата на наследствен имот на наследодателя е неоснователен. Видно от представеният предварителен договор от 13.03.2000 г. капарото, получено по този договор е 1000 щ.д., което е разпределено между петима продавачи, а окончателната сделка е сключена през м.април - след покупката на процесния апартамент. Възнаграждението на наследодателя на страните е ирелевантен за спора, тъй като този факт не е основание за трансформация по чл. 21 от СК. По изложените съображения, въззивното решение е постановено в съответствие с материалния закон, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с доказателствата по делото, поради което следва да се остави в сила. Съобразно този резултат, на ответницата по касация следва да се присъдят претендираните от нея деловодни разноски за тази инстанция до доказания размер 300 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение