Решение № 5734 от 14.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8581/2015 г.

Решение № 5734 от 14.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8581/2015 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на В. Б. А. от гр. Пловдив срещу решение № 764 от 14.04.2015 г. по адм. д. № 3423/2014 г. на Административен съд - гр. Пловдив.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

I. От данните по делото е видно, че:

1. С разпореждане № 4308154588 от 10.04.2007 г. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при Районно управление "Социално осигуряване" (сега Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/) - гр. Пловдив е отпуснало на касационния жалбоподател Владимир Богданов Антонов лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 15.08.2006 г., по подадено от него заявление вх. № 3963 от 23.01.2007 г.

Пенсията е определена за 40 години 8 месеца и 2 дни осигурителен стаж, превърнат към III категория труд, от които 18 години 8 месеца и 20 дни осигурителен стаж от трета категория и 7 години 3 месеца и 24 дни осигурителен стаж от първа категория по чл. 104, ал. 3 КСО.

Зачетеният осигурителен стаж и осигурителите, при които е придобит (положен) са описани в заявлението за пенсия.

1. На 05.03.2014 г. в ТП на НОИ е постъпил анонимен писмен сигнал, че "В. Б. А. (...) от 2006 г. получава неправомерно пенсия, тъй като е представил фалшив документ за трудов стаж в мина".

1. След служебно направена проверка с разпореждане № 4308154588 по протокол № ПР-853 от 20.06.2014 г. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО на основание чл. 99, ал. 1, т. 5 КСО е отменило разпореждане № 4308154588 от 10.04.2007 г. и е отпуснало на касационния жалбоподател Владимир Богданов Антонов лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 4 КСО (в редакцията й преди 31.12.2010 г.) за 21 години 4 месеца и 5 дни общ осигурителен стаж, превърнат към III категория труд, от които 17 години и 17 дни осигурителен стаж от трета категория и 1 г. 5 месеца и 6 дни осигурителен стаж от първа категория по чл. 104, ал. 3, 5 и 7 КСО.

От мотивите към това разпореждане, след сравняване с описания в заявление вх. № 3963 от 23.01.2007 г. като зачетен при отпускането на пенсията осигурителен стаж, се вижда, че при направената служебна проверка не са били потвърдени данните:

а) по удостоверение № 379 от 15.02.1980 г. на Държавни мини - Маджарово за 5 години 10 месеца и 28 дни осигурителен стаж от първа категория по чл. 104, ал. 3 КСО на длъжност подземен машинист (на л. 68 и 69 от делото на ПдАС) и

б) по удостоверение обр. УП-30 № 1747 от 05.03.1992 г. на ДФ "Бионик" - гр. Варна, клон Пловдив (на л. 70 от делото на ПдАС) за 1 г. 6 месеца и 28 дни осигурителен стаж от трета категория на длъжност "шприцьор".

1. Този непотвърден осигурителен стаж не е бил зачетен с разпореждането от 20.06.2014 г. и размерът на пенсията по това разпореждане е бил определен според потвърдения при служебната проверка и зачетен осигурителен стаж, посочен в абзац 1 на предходната т. 3.

1. В. Б. А. е оспорил законосъобразността на разпореждане № 4308154588 по протокол № ПР-853 от 20.06.2014 г. с жалба вх. № МП-56760 от 26.08.2014 г. Основното оплакване в жалбата е, че "в разпореждането се казва кои периоди не се признават за стаж, но няма опис на периодите, които се признават - по дати и продължителности". Затова жалбоподателят е направил искане да бъде информиран писмено "за кои периоди от време и при кои осигурители е зачетен този стаж от 17 г. 00 мес. и 17 дни", за да може да изрази становище и да посочи допълнителни доказателства.

1. С решение № РД-305 от 26.09.2014 г. директорът на ТП на НОИ - гр. Пловдив е отхвърлил жалбата на В. Б. А. срещу разпореждане № 4308154588 по протокол № ПР-853 от 20.06.2014 г. В мотивите към решението директорът на ТП на НОИ е описал подробно извършената служебна проверка и получените от нея данни, а така също е уважил искането на жалбоподателя и подробно е описал зачетения за пенсия осигурителен стаж по периоди и работодатели.

1. С жалба вх. № МП-83771 от 10.12.2014 г. В. Б. А. е оспорил това решение пред Административен съд - гр. Пловдив, където на 13.12.2014 г. е било образувано адм. д. № 3423/2014 г., насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.02.2015 г.

1. На 10.02.2015 г. по делото е постъпила молба вх. № 2702 от същата дата, с която жалбоподателят Владимир Богданов Антонов заявява, че с друга молба от същата дата е представил в ТП на НОИ нови доказателства от значение за правото му на пенсия и нейния размер и е поискал директорът да отмени или измени разпореждането от 20.06.2014 г., и затова сега прави искане от съда да спре производството по делото до приключване на административното производство по искането му за отмяна или изменение на разпореждането от 20.06.2014 г.

1. На 11.02.2015 г. съдът не е дал ход на делото поради нередовно призоваване на жалбоподателя В. Б. А. и е отложил делото за 12.03.2015 г.

С писмо изх. № МП-83771 от 05.03.2015 г. процесуалният представител на директора на ТП на НОИ е изпратил за прилагане като доказателства по делото заверено ксероксно фотокопие на молбата, датирана от Владимир Богданов Антонов с дата 10.02.2015 г. и регистрирана в ТП на НОИ - гр. Пловдив с вх. № МП-11898 от 12.02.2015 г., както и заверени копия на представените с тази молба удостоверение обр. УП-3 изх. № 134лс от 19.12.2014 г. на "Стария Пловдив" АД, удостоверение обр. УП-3 изх. № 31 от 04.02.2015 г. на Министерството на културата и удостоверение обр. УП-2 изх. № 32 от 04.02.2015 г., също на Министерството на културата.

II. С оспореното сега от В. Б. А. решение № 794 от 14.04.2015 г. Пловдивският административен съд е отхвърлил подадената пред него жалба. За да постанови този резултат съдът е приел, че:

а) по отношение на непризнатия трудов (осигурителен) стаж за периода 02.11.1989 г. - 01.06.1991 г. (1 г. 6 месеца и 28 дни като шприцьор в ДФ "Бионик" -гр. Варна, клон Пловдив) било установено, че дружеството (дружествена фирма на граждани, регистрирана по Указ № 56 за стопанската дейност, впоследствие преименувана на събирателно дружество по силата на § 8, ал. 1, т. 2 ПЗР на ТЗ), сочено като издател на удостоверението обр. УП-3, удостоверяващо този стаж, е регистрирано на 30.05.1990 г., т. е. доста след времето, когато се твърди да е започнало полагането на труд, като в същото време управителят на дружеството е удостоверил, че не е издавал и подписвал удостоверение УП-3 за този период;

б) по отношение на непризнатия трудов (осигурителен) стаж за периода 01.11.1971 г. - 28.09.1977 г. (5 години 10 месеца и 28 дни осигурителен стаж от първа категория по чл. 104, ал. 3 КСО на длъжност подземен машинист в Държавни мини - Маджарово) е извършена проверка в архивохранилището на ТП на НОИ - гр. Хасково, за която е съставен констативен протокол (на л. 65 -67 от делото на ПдАС) с констатации, че жалбоподателят не фигурира в разплащателните ведомости и в другите проверени документи и няма данни да е полагал труд в Държавни мини - Маджарово;

в) а новопредставените със заявление (молба) от 10.02.2015 г. документи за осигурителен стаж не могат да доведат до отмяна на решението на директора на ТП на НОИ и потвърденото с него разпореждане, защото представляват ново основание за изменение на пенсията, тъй като тези документи не са били представени в срока за обжалване на разпореждането, както изисква чл. 99, ал. 3 КСО.

Решението на Пловдивския административен съд е правилно.

Върховният административен съд, шесто отделение, по сходен случай вече е имал възможността да изрази становище, че труд от първа категория - подземен машинист в мина - е трудно да бъде забравен къде е бил положен, а ако работодателят (осигурителят), при който е бил положен този труд не съществува и той не е предал своя архив, придобитият (положеният) при него трудов (осигурителен) стаж може да бъде установен по съдебен ред при условията и по реда на Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред (сравни реш. № 2179 от 25.02.2016 г. по адм. д. № 6763/2015 г.).

Предмет на правния спор по сега обсъжданото адм. д. № 3423/2014 г. на Пловдивския административен съд е законосъобразността на Решение № РД-305 от 26.09.2014 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив и на потвърденото с него разпореждане по протокол № ПР-853 от 20.06.2014 г., с което, след задълбочена проверка на представените от жалбоподателя документи за пенсиониране, е: а) отменено разпореждането от 10.04.2007 г., с което на жалбоподателя е отпусната пенсия и всички последващи разпореждания за изменение, осъвременяване и актуализиране на тази пенсия, и б) на жалбоподателя е отпусната нова пенсия за осигурителен стаж, съобразена с потвърдения осигурителен стаж по документите, представени със заявлението от 23.01.2007 г. За събиране на неоснователно изплатените суми за пенсия по отмененото разпореждане от 10.04.2007 г. е издадено разпореждане № 4308154588 по протокол № Ра-357 от 01.07.2014 г., в което разпореждането по протокол № ПР-853 от 20.06.2014 г. е посочено като фактическо основание за неговото издаване, а като правно основание са посочени чл. 98, ал. 2 и чл. 114, ал. 1 КСО. Следователно изпълнително основание за събиране на неоснователно изплатените пенсии (по-точно части от пенсии) е разпореждане № 4308154588 по протокол № Ра-357 от 01.07.2014 г., а не разпореждането по протокол № ПР-853 от 20.06.2014 г. Вярно е, че предпоследният абзац от разпореждането по протокол № ПР-853 от 20.06.2014 г. е със следното съдържание: "На основание чл. 114, ал. 1 от КСО неправилно изплатените суми да се възстановят от лицето заедно с лихвата по чл. 113". Но това съдържание на посочения абзац не прави разпореждането от 20.06.2014 г. изпълнително основание. То по-скоро има информативен характер - предназначението му е да сигнализира, че е установен случай на неоснователно изплатени пенсии (части от пенсии), чиито размер следва да бъде изчислен и да се издаде разпореждане, което да бъде изпълнително основание за събирането на сумата, представляваща сбор на неоснователно изплатените пенсии (части от пенсии). Законосъобразността на разпореждане № 4308154588 по протокол № Ра-357 от 01.07.2014 г. не е предмет на сега обсъжданото адм. д. № 3423/2014 г. на Пловдивския административен съд, поради което правилно този съд не е обсъждал въпроса следва ли наистина да се възстановяват като неоснователно получени от жалбоподателя някакви суми, представляващи неоснователно получени части от изплатените му от 2007 г. до 2014 г. пенсии по отмененото разпореждане от 10.04.2007 г.

Правилен е и изводът на Пловдивския административен съд, че сега представените документи за осигурителен стаж и осигурителен доход са нови доказателства по смисъла на чл. 99, ал. 1, т. 1 и ал. 3 КСО, защото не са били представени със заявлението от 23.01.2007 г., нито пък са били представени в срока за обжалване на разпореждането от 20.06.2014 г.

По изложените съображения Върховният административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно (законосъобразно и обосновано) и следва да бъде оставено в сила.

С отговора на касационната жалба процесуалният представител по пълномощно на ответника - директор на ТП на НОИ гр. Пловдив - е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в касационното производство.

Това искане е неоснователно. Нито в хипотезите на отделните алинеи на чл. 143 АПК, нито в Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на ОСК на ВАС е предвидена възможност за юрисконсултско възнаграждение в случаите, при които обжалваното с касационна жалба първоинстанционно съдебно решение е оставено в сила.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,