Решение № 12627 от 25.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12900/2014 г.

Решение № 12627 от 25.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12900/2014 г., VIII о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Началника на Митница Столична против решение № 5334/5.08.2014 г. на Административен съд София-град /АССГ/, постановено по адм. дело № 3177/2014 г. по описа на същия съд, с което е отменен мълчалив отказ за възстановяване на внесено мито по искане за възстановяване/опрощаване вх. № 32 1043/31.01.2014 г. по описа на Митница Столична, МБ София Изток, последван от Решение № РЗМ 5800 233/32/59632 от 10.06.2014 г. на началника на Митница Столична. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради необоснованост, неправилно приложение на материалния закон и допуснато съществено процесуално нарушение. Излагат се доводи за неправилно кредитиране на показанията на разпитан свидетел, за необоснованост на изводите на съда и за нарушение на чл. 881 и чл. 884 от Регламент 2454/93 г. и на чл. 214 и чл. 216 ЗМ. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "Бенедета" ЕООД. Ответникът - "Бенедета" ЕООД чрез процесуалния си представителя си оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - София-град е бил мълчалив отказ за възстановяване на внесено мито по искане за възстановяване/опрощаване вх. № 32 1043/31.01.2014 г. по описа на Митница Столична, МБ София Изток, последван от Решение № РЗМ 5800 233/32/59632 от 10.06.2014 г. на началника на Митница Столична. АССГ е приел за безспорно установено, че на 11.10.2013 г. е регистриран ЕАД, с който "Бенедета" ЕООД декларира за оформяне на режим "допускане за свободно обръщение и крайно потребление" стока, описана в клетка 31 като фруктозо-глюкозен сироп с тегло 19800 кг, на стойност 24750 щатски долара, придружена от търговска фактура, сертификат за произход, опаковъчен лист и анализен сертификат. Дължимите митни сборове са заплатени. В края на октомври 2013 г. изпращачът и получателят по цитирания внос са си разменили кореспонденция, в която се съгласяват, че внесената стока не съответства на договорената и че е издадено кредитно известие към фактура № 135796 с дата 19.12.2013 г. На 30.12.2013 г. в МБ Изток е оформен режим износ на стока, декларирана в клетка 31 като фруктозо-глюкозен сироп с тегло 19800 кг, партиден № 130904 с изпращач на стоката българското дружество, а получател - изпращачът по вноса - турски търговец. При така установените факти, АССГ е счел, че относима към спора е втората хипотеза на чл. 214 ЗМ и хипотезата на чл. 238, § 1 от регламент 2913/92 на Съвета - стоките са отказани от вносителя в срока поради дефект или несъответствие с договора за внос. Според АССГ липсва нормативно предписание, задължаващо заявяващия недостатъци на внесената стока търговец да уведоми митническата администрация за направената рекламация. Идентичността на стоката е счетена за установена на база представените писмени документи, при липса на данни за физически контрол на стоката. Поради това АССГ е приел, че е налице предпоставката на чл. 876, ал. 1, т. 10 ППЗМ и отказът на митническия орган да допусне възстановяване на внесените митни сборове е материално незаконосъобразен. Касационната инстанция в настоящия и състав споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд. Не са налице инвокираните касационни основания. Решението е правилно. При постановяване на съдебния акт съдът е обсъдил всички събрани доказателства в тяхната съвкупност, формирал е фактически изводи при спазване на логическите правила и съответно правилно е приложил материалния закон. В съответствие със задължението си да изясни спора от фактическа страна и да се произнесе по същество, съдът е приел и обсъдил събраните писмени доказателства и е изслушал свидетелски показания. Правилно АССГ е определил приложимите правни норми. Съгласно чл. 214, ал. 2 ЗМ възстановяване се извършва, когато се установи, че в момента на плащането митните сборове не са били дължими или основанието за плащането им е отпаднало. Разпоредбата на чл. 876, ал. 1, т. 10 ППЗМ конкретизира един от специфичните случаи на възстановяване на митни сборове, а именно когато в момента на вдигането им стоките не отговарят на валидните разпоредби относно предназначението и търговското им предлагане и не могат да се използват за предвидената от получателя цел. Съответно чл. 238, § 1 от Митническия кодекс на Общността /Регламент 2913/92 на Съвета/ предвижда възстановяване на вносни сборове, ако към момента, предвиден в чл. 67 /датата на приемане на митническата декларация/, тези стоки са били дефектни или не са съответствали на условията на договора, по който са внесени. В § 2 на същия текст са разписани предпоставките за възстановяване на вносни сборове, а именно стоките да не са били употребявани и да са били изнесени извън митническата територия на Общността. Редът за възстановяване е определен в чл. 216, ал. 2 ЗМ - въз основа на писмено искане пред съответното митническо учреждение преди изтичане на срок от три години, считано от датата, на която длъжникът е бил уведомен за тези митни сборове. Подробно процедурата по възстановяване е разписана в чл. 878 - 912 от Регламент 2454/93 на Комисията /Правилника за прилагане на Митническия кодекс, ППМК/. Преди всичко, касаторът неоснователно се позовава на нередовност на искането за възстановяване на митни сборове. Видно от преписката, на молителя не са давани никакви указания за отстраняване на нередовности, в съответствие с процедурата, предвидена в чл. 881 от ППМК, нито митническият орган е отказал да приеме искането, поради липса на задължителни реквизити. Освен това, провеждането на процедура за отстраняване на нередовности по искането, при неизпълнение на указанията приключва с прекратяване на производството, а не с решение по същество, както е процедирал административният орган. Клетка 7 на молбата - "Искане за предшестващо направление" в случая е без значение за спора, тъй като такова искане не се прави, защото стоката вече е била вдигната. Правилни са изводите на АССГ, че ответникът по касация е доказал, че стоката не е съответствала на условията на договора. Никъде в действащото законодателство не се предвижда това обстоятелство да се установява задължително чрез физически оглед на стоката от страна на митническите органи. Видно от приложената търговска кореспонденция, стоката не е отговаряла на уговореното между страните по сделката, тъй като цветът и е бил различен. Именно страните по договора са тези, които следва да удостоверят несъответствието на стоката с договора. Този извод по никакъв начин не се променя от обстоятелството, че се касае евентуално за стока, обхваната от разпоредбите на Общата селскостопанска политика. Никъде в законодателството не е предвидено, че тези стоки задължително подлежат на оглед при искане за възстановяване на митни сборове, още повече, че в повечето случай това са стоки с кратък срок на годност и към момента на огледа често би било физически невъзможно да се установи дали те са отговаряли на условията на договора, тъй като към този момент те вече биха били развалени. Разпоредбата на чл. 884 от ППМК въвежда процедурно изискване, но не означава, че митническите органи трябва непременно да извършат оглед на стоката; това става ясно при прочита и на чл. 885 ППМК, по аргумент от който изследването на стоките не е задължително във всяка процедура за възстановяване. Евентуално несъорбазяване с разпоредбата на чл. 884 ППМК не е самостоятелно основание за отказ за възстановяване на вносни мита. Освен това, в случая стоката е превозена до изпращача, а не на друго място. От друга страна, предвид тригодишния срок, в който може да се упражни правото на възстановяване, житейски нелогично и в противоречие с действителния търговски оборот е да се очаква и изисква стока, която не отговаря на договореното между страните и във връзка с която договорът всъщност е развален, да не бъде върната на изпращача. Напротив, законовите разпоредби предвиждат, че при разваляне на договора стоката се връща. Освен това, изнасянето на стоката извън територията на общността, е именно една от предпоставките за възстановяване на митни сборове, съгласно чл. 238 от Митническия кодекс. Всъщност ППМК действително предвижда изискване за представяне на стоките при възстановяване на митни сборове, и то е регламентирано в чл. 890, § 2 ППМК /след изменението с Регламент (ЕО) № 46/1999 на Комисията от 8 януари 1999 г. за изменение на Регламент (ЕИО) № 2454/93 за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността /. Касаторът не се позовава на този текст, а и той не въвежда абсолютно изискване, тъй като е допустимо представянето на стоките да бъде заместено от документи, които се отнасят без съмнение до същите стоки. В случая са били представени именно такива документи, обсъдени по-горе, поради което не е имало основание да се изиска представяне на стоките. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, решението на АССГ следва да бъде оставено в сила. На ответника по касация се дължат разноски за настоящото производство в размер на 1140 лв, съобразно направеното искане, представения договор за правна помощ и списък на разноските. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение