Решение № 3711 от 22.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8324/2017 г.

Решение № 3711 от 22.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8324/2017 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - П. против решение № 904 от 29.05.2017 г. по адм. дело № 202 по описа за 2015 г. на Административен съд - П., с което е отменена заповед № ОЮ-33-1318/17.11.2014 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. П. и преписката му е изпратена за ново произнасяне по молба - декларация с вх. № ОЮ-33-1318/27.10.2014 г. при спазване на дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Изложените съображения за необоснованост и неправилно прилагане на 10, ал. 1, т. 6 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП) са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. О. Н. Р. Иванов от гр. П. не е взел становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - П. е заповед № ОЮ-33-1318/17.11.2014 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - П., потвърдена от Директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане (РДСП) - П. с решение № РД-01-06 от 1.08.2015 г., с която на Н. Р. И. от гр. П. е отказано отпускане на целева помощ за отопление с електроенергия за сезон 2014/2015 г. на основание чл. 10, ал. 1, т. 6 от ППЗСП: прехвърлени идеални части от жилищен имот срещу заплащане през последните пет години. Посочено е, че на 31.03.2014 г. Н. Р. И. чрез пълномощник е прехвърлил на трето лице чрез замяна идеални части от недвижимия си имот на стойност 21 464.20 лв. За да уважи жалбата, Административен съд - П. е приел, че лицето изпълнява всички предвидени от закона условия за отпускане на целева социална помощ. Съдът се е позовал на влязлото в сила съдебно решение № 4160 от 10.12.2015 г. по гр. д. № 7186/2014 г. на Пловдивския районен съд, с което едностранната упълномощителна сделка по пълномощно с нотариална заверка на подписа рег. № 988, нотариална заверка на съдържание рег. № 989, том 1, акт 56 от 19.02.2014 г., е унищожена по съображения, че упълномощителят Н. Р. И. не е могъл да разбира и ръководи действията си. Признато е за установено, че той е собственик на 1/2 /една втора/ идеална част от недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда, с предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент, състоящ се от три стаи и кухня, с площ от 79,98 кв. м. Заявителят на целева помощ за отопление е неженен, живее сам и е пенсионер със загубена работоспособност над 70 на сто съгласно ЕР на ТЕЛК № 0084 от 008 от 20.10.2014 г. Така постановеното решение е обосновано и правилно. Изложените в касационната жалба доводи за необоснованост на съдебното решение и нарушение на материалноправни норми са неоснователни. На основание чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, издадена от министъра на труда и социалната политика, право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на молбата-декларация е по-нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и 11 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане. В разглеждания случай отказът на административния орган за отпускане на целева помощ за отопление е обоснован с неизпълнение на отрицателното условие по чл. 10, ал. 1, т. 6 от ППЗСП лицето да не е прехвърляло жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях срещу заплащане през последните 5 години. При извършената справка в Агенцията по вписванията е установено, че Н. Р. И., действащ чрез пълномощник И. Н. С., е заменил идеална част от собствения си жилищен имот за лек автомобил, като е получил парично уравнение от 6500 лв. На основание чл. 142, ал. 2 от АПК при преценката на оспорения административен акт за съответствие с материалния закон съдът взема предвид и настъпилите нови факти след издаване на акта, когато те са от значение за делото. По делото е установено, че договорът за замяна на идеални части от недвижим имот по нот. акт № 94 от 28.03.2014 г. е бил сключен от лице без представителна власт. В мотивите на влязлото в сила решение № 4160 от 10.12.2015 г. по гр. д. № 7186/2014 г. Пловдивският районен съд е приел, че неспособността да се разбират и ръководят действията, съставляваща основание за унищожение на овластителната сделка, прави извършената от пълномощника последваща двустранна сделка сключена без представителна власт. Сключеният от мним представител договор е висящо недействителен и при отказ от потвърждение, какъвто в случая безспорно е налице, договорът става недействителен по отношение на мнимо представлявания и не поражда последици за него. С решението си районният съд е унищожил едностранната упълномощителна сделка и е признал за установено, че Н. Р. И. е собственик на 1/2 идеални части от процесното жилище. Сделката по нот. акт № 94 от 28.03.2014 г., на която се е позовал административният орган, не е породила вещноправно транслативно действие. Н. Р. И. не е сключвал договор за замяна на идеални части от собствения си недвижим имот срещу лек автомобил и парично уравнение. С постановеното решение Пловдивският административен съд законосъобразно е приел, че при подаване на молба-декларацията не е била налице нормативно установената пречка по чл. 10, ал. 1, т. 6 от ППЗСП за отпускане на целева социална помощ. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение, с което оспорената заповед е отменена като материално незаконосъобразна и преписката е върната на компетентния орган за издаване на нов акт, следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,