Решение № 15919 от 22.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5460/2009 г.

Решение № 15919 от 22.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5460/2009 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на процесуалния представител на кмета на Община Варна срещу решение № 111 от 02.02.2009 година по адм. д. № 2917/2008 година на Административен съд Варна с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Николай Василев Цветков, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение с присъждане на направените разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена. Върховният административен съд, като съобрази наведените доводи и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение, в производство по чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ , във връзка с чл. 145 и сл. от АПК, е отменен отказа за предоставяне на достъп до обществена информация, обективиран в писмо изх. № РД-8-94-Н/188/ 29.09.2008 година на главния секретар на Община Варна; административната преписка е върната на главния секретар на общината за ново произнасяне съобразно дадените указания и на жалбоподателя са присъдени направените разноски по делото. Спорът е решен при изяснена фактическа обстановка и изводите са обосновани и законосъобразни. Административното производство е образувано по заявление вх. № РД-8-94-Н (188/24.09.2008 година на Николай Василев Цветков, касаещо договор за охрана № 13572/10.07.2000 година, сключен между Община Варна и РДВР - Варна. Този договор и анексът към него са представени от Община Варна и с определение от 27.01.2009 година са приети и приложени към делото като доказателства. От съдържанието им е видно, че осъществяването на правото на достъп до обществена информация не може да засегне интересите на трето лице, нито крие заплаха и създава реална предпоставка за застрашаване на обществения ред на територията на общината. Независимо от това, в случая надделява обществения интерес и затова правилно, с оглед разпоредбата на чл. 5 и чл. 37 ал. 1 т. 2 от ЗДОИ, отказът е отменен със законните последици. След връщане на преписката на главния секретар на общината същият следва да постанови мотивирано решение, което да съдържа необходимите реквизити, изрично посочени в чл. 34 от ЗДОИ. По тези съображения и след като при служебната проверка се установи, че решението и валидно и допустимо, касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. На ответника следва да се присъдят направените разноски по делото в размер на сумата 400.00 лева - адвокатско възнаграждение. Водим от изложеното и на основание чл. 221 ал. 2 предложения първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение