Решение № 3608 от 19.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11645/2009 г.

Решение № 3608 от 19.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11645/2009 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Светломир Николов Нешков, съдебен адрес гр. Враца - затвора - против Решение № 12 от 6.07.2009 г., постановено по административно дело № 104 по описа за 2009 г. на Административен съд - гр. Враца. Релевира оплакване за неправилност поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Моли за неговата отмяна и решаване на спора по същество чрез уважаване на предявения иск по основание и в пълен размер. Не ангажира доказателства пред настоящата инстанция. Ответникът - Министерство на правосъдието, чрез процесуалния представител- юрк. Евтимов, оспорва касационната жалба и моли решението на Административен съд - гр. Враца да се остави в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от надлежна страна в развилото се пред Административен съд съдебно производство, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството по делото е било образувано по предявени и обективно съединени помежду им искове от Светломир Николов Нешков, против Министерство на правосъдието гр. София, с правно основание чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), за присъждане на суми, в общ размер от 7 000 лева, представляващи обезщетение за причинени от ответника неимуществени вреди в резултат на действията и бездействията на органите и длъжностните лица, които изпълняват административната дейност в затвора в гр. Стара Загора, в периода на престой - от 2002 до 2008 г., без времето от 21.05.2004 до 30.05.2004 г. В обстоятелствената част на исковата молба е посочил, че не са му осигурявани достатъчна площ в килията за настаняване; прибори за храна и спално бельо; недостатъчно количество свеж въздух и дневна светлина; неосигурени мебели - шкаф за дрехи и маса; неосигуряване на помещение за непушачи; на топла вода; лоши санитарни и хигиенни условия. С решението си, постановено след събиране на писмени и гласни доказателства, съдът е отхвърлил така предявения иск, приемайки, че е неоснователен и недоказан. Обосновал се е с липсата на доказателства за това, че за ищеца е настъпила вреда следствие бездействието на затворническата администрация и причинна връзка между тях. Така постановеното решение е правилно. Съдът в подробни мотиви е отговорил на всички изложени в молбата основания за търсената обезвреда от касатора. Правилно е преценил, че на база събраните в процеса доказателства не е установена пряка причинно-следствена връзка между хигиенно-битовите условия в затворите, в които Нешков е пребивавал, във връзка с наложено му наказание - "лишаване от свобода" и констатирани вреди. Прието е, че ищецът е настаняван в килии, според възможностите на затвора, при условия идентични на останалите затворници за твърде кратки периоди от време, за които не биха могли да доведат нормалната човешка психика до натоварване, дискомфорт и чувство за унизено човешко достойнство - предвид твърде краткия период на престой на Нушков в конкретния затвор. За приетото от фактическа страна решението е правно аргументирано. Изводът за неоснователност на иска е в съответствие с фактически установеното и правилно приложен закона. В тежест на ищеца в исковото производство е било установяването на фактическия състав на чл. 203 от АПК и чл. 1 от ЗОДОВ, което не е направено пред първостепенния съд. Не е била установена и причинната връзка между действията на затворническата администрация и сочения вредоносен резултат, което е последният елемент от фактическия състав, ангажиращ отговорността на държавата съгласно чл. 1 от ЗОДОВ. Като е достигнал до извод, че не са налице обстоятелствата, посочени в чл. 1 от ЗОДОВ, водещи до ангажиране на отговорността на държавата, съдът е постановил решението си в съответствие с материалния закон. Решението за отхвърляне на иска на касатора е правилно следва да се остави в сила. Водим от изложеното Върховният административен съд, трето отделение,